Решение № 3739 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10167/2010 г.

Решение № 3739 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10167/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мишели" ЕООД - гр. Монтана чрез процесуалния си представител адв. Димитър Бенев срещу решение № 277/6.07.2010 г., постановено по адм. дело № 82/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 1200900203/02.11.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Монтана, потвърден с решение № 5/07.01.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 59 152,43 лв. и начислени лихви - 10 674,30 лв. по фактури, издадени от "Весла" ЕООД, "Рила" ЕООД, "НАТ-57" ЕООД, "Булагро" ЕООД и "Консорциум-София 2001" ЕООД, както и за определен допълнително корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г. в размер на 25 199,22 лв. и начислени лихви - 3 117,56 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че неправилно съдът е приел, че не са допуснати нарушения при издаването на ревизионния акт, относно лицата, които са оправомощени съгласно чл. 118, ал. 2 ДОПК да издават ревизионни актове. Относно удължаване срока на ревизията са изложени оплаквания, че първоначално издадената заповед за възлагане на ревизията може да бъде изменяна от същия орган, а в случая това е направено от друг административен орган. По съществото на спора в частта по ЗДДС, касаторът излага оплаквания, че съдът не е обсъдил всички доказателства, както и заключението на вещото лице. Твърди, че съдът не се е съобразил с установеното по делото, че процесните букови трупи и целулоза са намерили отражение в счетоводната отчетност, включително и относно продажбата на готовата продукция - буков фурнир и начисления ДДС върху тази продукция от касатора. Твърди се в касационната жалба, че всички законови предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са налице и неправилно съдът е приел, че това право не следва да се признава. Според касатора по делото са представени достатъчно доказателства за реалност на процесните доставки. Неотносимо според касатора е изложеното неколкократно в съдебното решение, че три от дружествата-доставчици се представляват от едно и също физическо лице, тъй като сам по себе си този факт не може да обоснове извод за отказ от правото на данъчен кредит. Твърди, че още в ревизионното производство е установено, че предходният доставчик "Лесстрой и Ко" ООД извършва търговия с дървен материал и притежава удостоверение от Държавна агенция по горите за тази дейност. В частта по ЗКПО за увеличения финансов резултат за 2007 г. и 2008 г. оплакванията се свеждат до това, че е установена реалността по доставките от ЕООД, "Рила" ЕООД, "НАТ-57" ЕООД и "Булагро" ЕООД и неоснователно не са признати разходите по тях. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Бенев. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозиран писмен отговор, с който касационната жалба се оспорва по подробни съображения, изложени в същия. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е обсъдил всички доказателства и доводи на страните и обосновано е приел, че не са оборени констатациите за нереалност на доставките. Върховният административен съд, IА отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт в частта по ЗДДС относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в посочения по-горе размер, първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки на фактурираните стоки от "Весла" ЕООД, "Рила" ЕООД, "НАТ-57" ЕООД, "Булагро" ЕООД и "Консорциум-София 2001" ЕООД поради факта, че не установено доставчиците да са притежавали продадените от тях впоследствие на жалбоподателя стоки - букови трупи и целулоза. Отчетено е от съда обстоятелството, че доставчиците "Булагро" ЕООД и "Консорциум-София 2001" ЕООД се представляват от едно и също физическо лице Людмил Ковачев, който едновременно с това е управител и едноличен собственик на "НАТ-574 ЕООД. При преценката от съда за произхода на процесните стоки е обсъдено, че при извършена насрещна проверка при ревизията на "Лесстрой и Ко" ООД е установено, че това дружество не осъществява търговска или производствена дейност, нито притежава собствени или наети складови и производствени помещения, както и няма налични стоки, материали и активи, както и в счетоводството му не са намерени фактурите, представени от "НАТ-57" ЕООД, "Булагро" ЕООД и "Консорциум-София 2001" ЕООД. Според съда липсват и позволителни за сеч и превозни билети, което не установява придобиване на дървесината. Липсват според съда и доказателства за материалната и техническа обезпеченост на доставчиците за извършване на процесните доставки. Относно представените приемателно-предавателни протоколи, съдът е направил извод, че в тях не е посочено мястото на предаване и приемане на стоките, липсва и индивидуализация на стоките. За фактурата за превоз съдът е направил извод, че само от нея не може да се приеме реалност на доставките, тъй като в нея не се съдържа информация за вида на превозваната стока, мястото на натоварване и разтоварване и маршрута. Обстоятелството, че в хода на ревизията не са представени счетоводни документи - главна книга за с/ка 304, хронологичен опис на с/ка 3031 и др., а след това при обжалване на ревизионния акт и в съдебното производство е дадено обяснение, че е извършена промяна в обслужващата счетоводна къща, съдът е приел, че с представените впоследствие документи, не се установява нито материалната, нито кадровата обезпеченост на доставчиците, нито извършването на счетоводната отчетност за тях. За несъстоятелен е приет довода на жалбоподателя, че незаконосъобразността на извода на органа по приходите за реалност на доставките се оборвала с разпоредбата на чл. 78 от Закона за собствеността (ЗС), тъй като от една страна само позоваването му без да се обосновава защо е неясно, а от друга - при тълкуване волята на жалбоподателя съдът е приел, че неговото твърдение е, че дори да се добие стока от несобственик, то собствеността е придобита. Съдът е приел, че в случая не е установено самото придобиване на стоките - реалното им фактическо предаване, а издаването само на фактури само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че са налице реални доставки. С оглед откритото от съда производство по оспорване на представените приемателно-предавателни протоколи е отчетено, че жалбоподателят не е представил доказателства във връзка с оспорените частни документи. В частта по ЗКПО относно увеличения финансов резултат за 2007 г. и 2008 г. на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО съдът е приел, че недоказването реалността на доставките от Весла" ЕООД, "Рила" ЕООД, "НАТ-57" ЕООД и "Булагро" ЕООД е довело до законосъобразен извода на приходните органи за непризнаване на разходите, които не са документално обосновани, вследствие установената нереалността на доставките. Обжалваното решение е правилно постановено. В частта по ЗДДС. Признаването на право на приспадане на данъчен закон винаги се предпоставя от реалност на осъществената доставка на стоки. И отменения ЗДДС и в сега действащия, считано от 01.01.2007 г. в чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 ЗДДС категорично предвиждат, че доставката на стока е налице, когато има прехвърляне на собствеността на тази стока и че правото на данъчен кредит е в зависимост от това реално прехвърляне. В процесния случай по безспорен начин по делото е установено, че не е доказано реалното прехвърляне на стоките - букови трупи и целулоза. Още по време на ревизията преките доставчици не са намерени на декларираните от тях данъчни адреси. Относно предходните доставчици - "Лесстрой и Ко" ООД, "А-С-07" ЕООД и ЕТ "Анжела-Анжела Маринова" изследването на техните действия/бездействия е само относно установяване произхода на стоките, тъй като е прието за първия, че не извършва търговска дейност, няма счетоводни данни да е издал фактури на преките доставчици, след като ревизорите са проверили три броя кочани с фактури и в тях не са открити фактурите, издадени на тримата преки доставчици. Освен това е установено от ревизията, че това дружество е подавало ГДД по чл. 92 ЗКПО (образец 1010а), т. е. че не е осъществявал дейност. Същото е установено и за "А-С-07" ЕООД. Неконкретизирането на стоките в представените по делото приемателно-предавателни протоколи представени от Людмил Ковачев - представляващ трима от преките доставчици - "НАТ-57" ЕООД, "Булагро" ЕООД и "Консорциум-София 2001" ЕООД не може да доведе до извод за реално предаване на родовоопределените стоки по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. С оглед откритото от съда производство по оспорване на посочените протоколи, в тежест на касатора е било да докаже, че посочените в тях факти и обстоятелства са действително осъществени. Освен това правилно съдът е констатирал, че липсват по делото като доказателства - позволителни за сеч, след като се твърди, че буковите трупи са били собственост на "Лесострой и Ко" ООД, който впоследствие ги е продал на преките доставчици на касатора. Освен това следва да се отбележи, че позволителните за сеч се издават от съответното горско стопанство по реда на чл. 59, ал. 9 от Закона за горите с определени в тях срокове за сеч. Следва да се държи сметка и на изискването на чл. 87н, ал. 4 от ППЗГ, че правото на собственост върху добитата дървесина преминава върху купувача от момента на издаване на позволително за транспортиране, а такива също липсват по делото. Правилно съдът е приел за неоснователно позоваването от страна на касатора на съдебна практика на СЕС в Люксембург, тъй като наистина в тази практика се приема, че правото на данъчен кредит не може да се ограничава и се упражнява незабавно по отношение на целия данък, но при всички случаи се държи сметка за реалността на доставката. В процесния случай не е установено по категоричен начин реалността на доставките, както и факта, че доставчиците са притежавали в собственост процесните стоки, така и че реално са я прехвърлили по реда на чл. 24, ал. 2 ЗЗД на касатора като получател. Затова като е потвърдил констатациите на ревизионния акт, че не са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1 ЗДДС за приспадане на данъчен кредит, съдът е постановил правилно решение. Наличието впоследствие на готова продукция, която е продадена от касатора не води до други изводи, тъй като не е доказано, че готовата продукция, изработена от касатора е въз основа на материали, доставени от издателите на процесните фактури. Наличието само на данъчен документ съгласно чл. 71, т. 1 ЗДДС, на който ДДС да е посочен на отделен ред неправилно се третира от касатора като единствено и достатъчно условие за признаване правото на данъчен кредит, но това не е така, тъй като то е само част от сложния фактически състав на посоченото материално право. Относно оплакването за неправилността на решението, с което е прието, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на ревизионния акт настоящата касационна инстанция счита, че съдът правилно се е позовал на чл. 119, ал. 3 ДОПК с мотиви, че не съществува изрична забрана в ДОПК орган, участвал в извършването на ревизията да издаде ревизионния акт и в този смисъл е и констатираната практика на ВАС по този въпрос. Правилно съдът е преценил, че няма допуснати съществени нарушения и при издаването на заповедите за продължаване на срока на ревизията и извода, че с оглед продължаването на този срок, той не е надхвърлил максимално допустимия срок за ревизията от 4 месеца по чл. 114 ДОПК. В частта по ЗКПО. Законосъобразно съдът е потвърдил констатациите на ревизионния акт относно увеличения финансов резултат на касатора за 2007 г. и 2008 г. на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО поради непризнаване на разходите по издадените фактури от "Весла" ЕООД, "Рила" ЕООД, "НАТ-57" ЕООД и "Булагро" ЕООД, тъй като разходите не са документално обосновани с оглед установената по-горе липса на реалност на доставките. Предвид изложените мотиви в частта по ЗДДС за липса на доказателства за реалност на процесните доставки, правилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразни констатациите в ревизионния акт за преобразуване в посока на увеличение на финансовия резултат на касатора със стойностите на доставките от посочените доставчици и за определените допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС, IА отделение счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не се установи да са извършени нарушения, водещи до отмяната му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото, на ответника по касационната жалба не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като на първо място тази страна не е представлявана от юрисконсулт в касационното производство, а от друга, възнаграждение е присъдено от първоинстанционния съд и съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК то е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,