Решение № 9937 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14158/2019 г.

Решение № 9937 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14158/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Исса, [гражданство], подадена чрез адвокат Г. В. от Адвокатска колегия - С., против решение № 6061 от 18.10.2019 г., постановено по адм. дело № 10501 по описа за 2019 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 5220 от 21.08.2019 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с която е било отказано да му се разреши да се събере на територията на република България със своята съпруга Л. М. на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/. Твърди, че така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалноправни разпоредби, необоснованост и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи и иска отмяна на решението на административния съд със законните последици. Ответникът по касационната жалба - Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита, че решението на съда е правилно. Моли съда да постанови решение с което да остави в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в касационната жалба, мотивите на обжалваното решение, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на първоинстанционен контрол пред административния съд е било решение № 5220 от 21.08.2019 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с която е било отказано да му се разреши да се събере на територията на република България със своята съпруга Л. М. на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Закона за убежището и бежанците. За да отхвърли жалбата съда е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - Председателя на ДАБ към МС на РБ, на когото с разпоредбата чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е предоставила правомощие да взема решения по молби за събиране на семейства. От доказателствата по делото е видно, че П. П. към датата на издаването на оспореното решение е заемала длъжността - Председател на ДАБ. Спазени са изискванията на чл. 59 от АПК за форма. Решението съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК задължителни реквизити, с означение на фактическите и правните основания за издаването му- чл. 34, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е приел още, че в конкретния случай от доказателствата по делото е видно, че оспорващият има официален граждански брак от 08.05.2019 година и сключен религиозен такъв от 05.01.2018 година. Религиозният е сключен в отсъствие на оспорващия по пълномощие дадено от него на баща му. Наред с това, също от проведеното интервю е видно, че оспорващият не се е връщал в [държава] след напускането му от 14.07.2018 година, като само един път е ходил до [населено място], за да се види с майка му. Според съда, не се доказа, че оспорващият със съпругата му е създал каквито и да било връзки, още по-малко семейни по смисъла на допълнителните разпоредби на ЗУБ и тези връзки не са създадени преди влизането му в Република България. При тези данни, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно по следните съображения: Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налице е обоснованост и е постановено в съответствие с материалния закон. Не е налице друга информация относно относимите към текста обстоятелства по смисъла на Закона за убежището и бежанците за разрешение на чужденец с предоставена международна закрила да се събере със семейството си на територията на Република България. Съгласно текста на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ семейните връзки трябва да предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. Предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя е станало с решение № 3689/21.11.2018 година на Председателя на ДАБ, а брака е сключен на доста по-късен етап - едва на 8.05.2019 г. Поради което и съдът е направил правилни изводи. В чл. 34 от ЗУБ е посочено, че чужденец с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната, като председателят на Държавната агенция за бежанците дава разрешение за събиране на семейството. Семейството е под закрилата на държавата и обществото съгласно чл. 14 КРБ. С разпоредбата на чл. 8, § 1 ЕКПЧ също е визирано правото на зачитане на семейния живот, като в § 2 са посочени предпоставките, при наличието на които може да има намеса в това право от страна на държавата. Специалният закон ЗУБ също съдържа редица разпоредби - чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34, които гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Председателят на ДАБ в качеството му на държавен орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право. От своя страна, в § 1, т. 3. от ДР на ЗУБ "Членове на семейството" са съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца. В тази връзка, обосновано е прието от съда, че в конкретния случай от доказателствата по делото е видно, че оспорващият има официален граждански брак от 08.05.2019 година и сключен религиозен такъв от 05.01.2018 година/ религиозният е сключен в отсъствие на оспорващия по пълномощие дадено от него на баща му/. Наред с това, също от проведеното интервю е видно, че оспорващият не се е връщал в [държава] след напускането му от 14.07.2018 година, като само един път е ходил до [населено място], за да се види с майка му. Не се доказа, че оспорващият със съпругата му е създал каквито и да било връзки, още по-малко семейни по смисъла на допълнителните разпоредби на ЗУБ, и тези връзки не са създадени преди влизането му в РБ. Нещо повече, дори в производството за предоставяне на международна закрила на дата 30.08.2018 година, оспорващият е посочил, че е неженен, а представеното Свидетелство за сключен религиозен брак е от дата 05.01.2018 година. Обосновано и въз основа на събраните доказателства административния орган е приел, че между оспорващия и неговата съпруга не са налице семейни връзки, предшестващи влизането на чужденеца в РБ. Видно от данните по делото е, че между оспорващия и съпругата му не съществуват семейни връзки, които са възникнали преди влизането му в РБ. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че в самото интервю сочи, че се познават от 7 години, живеят през една улица, но в същото време оспорващият не сочи на никакви други отношения. Дори да се приеме, че между оспорващия и съпругата има брачна връзка или семейна връзка, то тази семейна връзка е започнала след влизането на чужденеца в РБ, при което не са налице основанията, визирани в нормата на чл. 34 от ЗУБ за събиране на семейството. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, четвърто отделение