Решение № 3778 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 450/2013 г.

Решение № 3778 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 450/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Началник Първо РУП при ОД на МВР - Плевен срещу решение № 647 от 16.11.2012 г. по адм. д. № 774/2012 г. на Административен съд Плевен, с което е отменена издадена от него заповед № 102/23.08.2012 г. относно отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо бойно оръжие за самоотбрана на Сергей Димитров Карагьозов от гр. Плевен и е върната преписката на административния орган. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, неправилно приложение на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Счита се, че неправилно е прието от съда, че е нарушена и разпоредбата на чл. 34, ал. 3 АПК при издаване на оспорения административен акт. От страна на ответника е представен писмен отговор, претендират се разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорената заповед съдът е приел, че административният орган е издал заповедта, без да спази дадения от него -7дневен срок за представяне на доказателства за необходимостта от самоохрана. Вместо да съобрази, че срокът тече от датата на получаване на писмото /както е и заявено в него/, още преди жалбоподателят да получи това писмо, органът се е произнесъл по искането с оспорената заповед. Така е осуетил възможността жалбоподателят да се защити, като представи възражения по събраните доказателства и нови такива в допълнение на заявлението си, в нарушение на чл. 34, ал. 3 АПК. Счел е, че не е съобразена от органа и разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, която предвижда, че при даване на срок за отстраняване на непълноти и несъответствия едномесечния срок за произнасяне спира да тече. Решението е правилно като правен резултат. Неправилно е прието от съда, че не е приложима разпоредбата на чл. 34, ал. 3 АПК, съгласно която административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по- дълъг от 7 дни. Различна е хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, съгласно която при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал. 1 уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 5 спира да тече. В случая тя не е приложима, тъй като не е констатирана нередовност на подадените документи. Независимо от това установено е от съда, че съобщението, с което е дадена възможност на жалбоподателя да представи доказателства е изпратено на 10.08.2012 г. и е получено на 29.08.2012 г., а оспорената пред съда заповед е издадена на 23.08.2012 г., преди изтичане на дадения 7-дневен срок. Това не би било съществено нарушение, ако в случая не съществуваха данни, че са налице доказателства, които административния орган е следвало да обсъди. Както е посочил съда, не е дадена възможност на Карагьозов да посочи всички обстоятелства за искането си - брой жалби за посегателства срещу него, негови близки, съседи, срещу имуществото на лицата, които живеят в района, в който той живее, да представи препис на органа на посочения от него сигнал № 15048/13.12.2011 г., да представи или поиска служебно събиране на доказателства относно престъпление извършено спрямо негов съсед, на които последствие се е позовал в жалбата си до съда. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че действително Карагьозов е получил съобщение рег. № 9108/09.08.2012 г. на 29.08.2012 г., след издаването на заповедта, но това не е по вина на административния орган изпратил съобщението с препоръчано писмо, както и че при връчването на заповедта на 30.08.2012 г. в Първо РУП при ОД на МВР Плевен не е представил писмени възражения или писмени доказателства. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. Не са изяснени от административния орган всички факти и обстоятелства от значение за случая, съгласно изискванията на чл. 35 АПК. Жалбоподателят пред съда, е посочил, че за местността "Нежовец" гр. Плевен са депозирани множество заявления и сигнали, регистрирани са тежки криминални престъпления, включително спрямо съседа му през 2011 г. Посочил е, че посегателствата срещу личността и имуществото на живущите в тази местност, включително заплахи за саморазправа с него от криминално проявени лица, отдалечеността на дома му от града, рядкото присъствие на служители на МВР са го мотивирали да депозира искането си по ЗОБВВПИ. Установено е по преписката, че полицейските служители, които обслужват местността "Нежовец" са дали мнение различно от мнението на началника на Първо РУП. От друга страна административният орган не е посочил в акта си и не е установено от съда, че Карагьозов притежава два броя газови оръжия. Тези обстоятелства не са взети предвид в оспорения пред съда административен акт. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховния административен съд, Седмо отделение