Решение № 2480 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8254/2018 г.

Решение № 2480 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8254/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Р. А. от гр. [населено място], чрез адв. Недева против решение № 1120/17.05.2018 г., постановено по адм. дело № 1556/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът кмет на район "Централен" при Община Пловдив, чрез юрк. Сухоруков, в писмено възражение ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се остави без уважение. Претендира разноски за настоящата инстанция - юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-17-403/27.04.2017 г., издадена от кмета на район "Централен", Общ. Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е разпоредено да се премахне незаконен строеж "двуетажна сграда" в ПИ с идентификатор 56784.520.228 по КК и КР на гр. Пловдив, УПИ XIX-502, кв. 422 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив, извършен от Р. А. без одобрени проекти и без разрешение за строеж и не попадащ в режим на търпимост по § 16 и § 127 от ПДР на ЗУТ. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен в точно визираните в констативния акт и заключението на съдебно-техническата експертиза параметри през 1992-1993 г., съставляващ нова монолитна сграда на място на съществувалата паянтова такава и попадаща под улица по действащия ПУП. Установено е, че незаконния строеж не попада в някоя от изключителните хипотези по § 16, ал. 1 до 3 от ПЗР на ЗУТ, поради несъответствие както с правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му по отм. ЗТСУ, така и по сега действащият ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали Констативен акт № 20/20.03.2017 г. не са оборени в съдебното производство, а според заключението на вещото лице те отговарят на фактическото състояние досежно липсата на строителни книжа и местонахождение на процесния незаконен строеж. Липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателите както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство, а твърденията за извършен основен ремонт през 1993 г. по изгубени строителни книжа /унищожени/ не се подкрепят с каквито й да било доказателства. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, с конкретни параметри, описани в заповедта и констативния акт, сочещи на изградена монолитна сграда на мястото на съществуваща паянтова постройка, която не може да се ползва от режима на търпимост по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, в която хипотеза попада с оглед времевия период на изграждане. Освен установеното от административният съд несъответствие с приложимия правен режим по ЗТСУ (отм.); и действащия ПУП, е налице и друго основание – строежа не е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., каквото е кумулативното изискване на ал. 2, § 16. Следователно е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Неоснователно е възражението за липса на мотиви в оспорената заповед досежно търпимостта на строежа, тъй като видно от мотивната част на заповедта, административният орган е обсъдил неприложимостта на режима по § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ с оглед годината на изграждането му. Освен това в съдебната фаза на производството са събрани доказателства и са обсъдени доводите в тази насока, като мотивите за попадане на процесния незаконен строеж в хипотезата на търпимост по § 16, ПР на ЗУТ са съответни на периода на изграждане на строежа. Изложени са подробни мотиви и по първото изискване за търпимост, като е установено несъответствие с нормативната база и действащия РП, одобрен със заповед №ОА-1739/07.09.1993 г. и заповед № 1022/01.06.1994 г. – частично попада под улица и не отговаря на застроителните предвиждания на ПУП. В тази връзка се явява неоснователно позоваването на застроителните параметри по ОУП, тъй като той няма пряко приложение, каквото има ПУП. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. / във вр. с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ /ЗПП/ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,