Решение № 12577 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12422/2015 г.

Решение № 12577 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12422/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Д. Я. Г. и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 1249 от 13.07.2014 г., постановено по адм. д. № 2466 по описа на Административен съд - Б. (АСБс) за 2014 г. С обжалваното съдебно решение на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ГД "ИН" е осъдена да заплати на Г. сума в размер на 600,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие противоправно бездействие на длъжностни лица на ГД "ИН", изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна свободна площ, непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, достатъчно естествена светлина в периода на изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода" в Затвора в гр. Б. от 30.06.2009 г. до 22.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на преустановяване на бездействията - 22.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът на Г. срещу ГД "ИН" за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в останалата част за размера над 600,00 лв. до пълния предявен размер от 10000,00 лв. и за периода от 24.03.2009 г. до 30.06.2009 г., както и иска за законна лихва за периода 24.03.2009 г. - 22.12.2010 г. са отхвърлени. С касационната жалба на Г. съдебното решение, предмет на контрол, се обжалва в частта, с която искът му за периода от 30.06.2009 г. до 22.12.2010 г. е отхвърлен за сумата над присъденото обезщетение в размер на 600,00 лв. до претендирания размер от 10000,00 лв. Твърди се, че присъденият размер на обезщетението за периода 30.06.2009 г. до 22.12.2010 г. е несправедлив, несъразмерен, унизително и подигравателно смешен. Иска се присъждане на цялата претендирана сума в размер на 10000,00 лв. Тази касационна жалба се оспорва от ГД "ИН" с представено по делото писмено становище. Твърди се, че е неоснователна и се моли решението, в обжалваната с нея част да бъде оставено в сила. С касационната жалба на ГД "ИН" съдебното решение, предмет на контрол, се обжалва в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на Г. сума в размер на 600,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие противоправно бездействие на длъжностни лица на ГД "ИН", изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна свободна площ, непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, достатъчно естествена светлина в периода на изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода" в Затвора - гр. Б. от 30.06.2009 г. до 22.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на преустановяване на бездействията - 22.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която съдът е приел за неоснователно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че в посочената част то е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосноваността му - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според този касационен жалбоподател, съдът не е преценил правилно тежестта на събраните по делото доказателства, това, че Георгиев не е доказал реално претърпени вреди в резултат на действия/бездействия на служители на Затвора - Б., както и наличието на причинно - следствена връзка между претендираните вреди и твърдяното бездействие. Такива не били установени и от разпитаните по делото свидетели. По отношение изводите на съда във връзка с неосигуряване на нормална жилищна свободна площ, касационният жалбоподател се позовава на отлагателния срок по § 13 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ПЗР на ЗИНЗС) и твърди, че не е налице незаконосъобразно бездействие. Оспорва изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията, КЗПЧОС). Твърди, че не е налице нарушение на посочената разпоредба, както и на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС. О. от това, оспорва присъдения размер на обезщетение от 600,00 лв., който счита за завишен и несправедлив, както и неприсъждането на юрисконсултско възнаграждение. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на решението, предмет на проверка в обжалваната от ГД "ИН" част и оставяне в сила на същото в частта, която се обжалва от Г. Тази касационна жалба се оспорва от Г., чрез адв. Василева в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Страните не се явяват и не се представляват в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Административен съд - Б. е приел за разглеждане искова молба, подадена от Г., с която е предявен иск срещу ГД "ИН", с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в периода 24.03.2009 г. - 22.12.2010 г., когато е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора - гр. Б., настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на затвора, изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а именно: лишаване от правото на минимална жилищна площ от 4 кв. м, пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване, както и до постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, в размер на 10000,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на увреждането до окончателното й изплащане. По подробно изложени съображения първоинстанционният съд е приел иска за допустим като предявен срещу пасивно легитимиран ответник (юридическо лице) - ГД "ИН". От фактическа страна е приел за установено, че Г. е постъпил в Затвора в гр. Б. на 24.03.2009 г. Поради заболяване от туберкулоза, на 9.04.2009 г. е преведен за лечение в затворническата болница към Затвора - гр. Л., а на 1.07.2009 г. след завръщане от проведеното лечение е преразпределен в VII-ма група. През исковия период 24.03.2009 г. - 22.10.2010 г., ищецът е пребивавал в следните спални помещения: № 401, 407, 413, 419, където няма санитарни възли и течаща вода. След 20,00 часа те се заключват и лишените от свобода ползват индивидуални шишета за вода, но нямат достъп до санитарните възли. Пребиваването на Г. в местата за лишаване от свобода съвпада с периода на най-голямо пренаселване в Затвора - гр. Б.. През различни части от процесния период, площта на килиите, обитаема жилищна площ, която се е падала на всеки лишен от свобода в тях е била, както следва: по 1,31 кв. м. в килия 306 и 310, по 0,71 кв. м в килия 406, 2,67 кв. м в килия 401, 1,27 кв. м в килия 407, 1,37 кв. м. в килия 413 и 419. Отчел е констатациите от Доклада до българското правителство при посещението в България, извършено от Комитета за Превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношения или наказания (КПИ) от 4 до 10 май 2012 г. и направеното в параграфи от 22 до 25 от него подробно описание на материалните условия в Затвора в гр. Б., а именно: затворът е пренаселен, жилищната площ на един затворник в много от спалните помещения е под 1 кв. м., не всеки затворник има легло и някои затворници трябва да делят едно легло или да спят върху дюшеци на пода. Съобразил е заключението, че "само по себе си това възмутително равнище на пренаселване може да се разглежда като нечовешко и унизително от физическа гледна точка"; констатациите, че затворът е в напреднал стадий на рушене и нехигиеничност, повечето затворници имат достъп през деня до общи санитарни помещения в коридорите, но през нощта трябва да ползват кофи в килиите, както и приетото "че "материалните условия в Бургаския затвор са напълно неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни, което може да се смята за нехуманно и деградиращо". Като взел предвид гореизложеното, приобщените по делото писмени доказателства и дадените показания от разпитаните по делото свидетели Ж. К. и К. К., първоинстанционният съд уважил частично предявената искова претенция до размера на 600,00 лв. за периода от 30.06.2009 г. до 22.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Намерил е за частично основателно направеното от ГД "ИН" възражение за изтекла погасителна давност за периода от 24.03.2009 г. до 09.04.2009 г., предвид което за този период е отхвърлил иска на това основание. За периода 09.04.2009 г. - 29.06.2009 г. също е отхвърлил иска по причина, че Георгиев през така посочения период не е пребивавал в Затвора - гр. Б.. Претенцията му за периода 30.06.2009 г. - 22.12.2010 г. съдът е намерил за основателна. Изложил е съображения, че държавата е отговорна за условията, при които лишените от свобода изтърпяват наказанието и в качеството й на договаряща страна по КЗПЧОС има задължението да спазва забраната по чл. 3 от нея по отношение на тези лица. Приел е, че посочената разпоредба задължава държавата да осигури на лишения от свобода условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, такива, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. Позовал се е на редица решения на Европейския съд по правата на човека, постановени по дела заведени от български граждани срещу България, относно заявени нарушения на чл. 3 от Конвенцията, произтичащи от битовите условия в местата за лишаване от свобода, на съдебна практика на националните съдилища, както и на чл. 29 от Конституцията на Р. Б., чл. 3 и чл. 43, ал. 2 - 4 ЗИНЗС, чл. 10, т. 1 от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г., обн. ДВ, бр. 60/1970 г., в сила за Р. Б. от 23.03.1976 г., на минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева през 1955 г., и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г. Установената по делото пренаселеност на килиите, в които е бил настаняван Г., фактът, че в тях вечер се използвала кофа, в която затворниците облекчавали своите естествени нужди, както и това, че отварянето на прозорците не винаги е било възможно и от тях не влизала достатъчно дневна светлина и свеж въздух, е дало основание на първоинстанционния съд да приеме, че възможността за адекватни минимални хигиенни условия е била силно ограничена. Предвид това е направил извод, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ГД "ИН" за осигуряване на Г. на нормална жилищна обитаема площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, възможност за проветряване и вентилация на килията, достатъчен приток на естествена светлина и проветряване на спалните помещения, каквито задължения са установени за органите и служителите по изпълнение на наказанията и в ЗИНЗС и Правилника за прилагане на ЗИНЗС посредством въвеждане на изисквания спрямо битовите условия в местата за лишаване от свобода. Противно на възраженията на ГД "ИН" първоинстанционният съд е приел, че липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти, свързана с принуждаването на Г. да се облекчава в кофи в същото помещение, където се храни и спи, без преграда, пред очите на всички обитатели на килията, поради ограничаване достъпа му до санитарен възел, е от такова естество, че да предизвикват у всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените от него страдания. Това, според съда, обосновава извод за настъпила неимуществена вреда за лицето. Съгласно приетото в решението, освен това Георгиев е преживял емоционални страдания и психически стрес поради липсата в килиите на достатъчно дневна светлина, чист въздух и минимална обитаема площ, необходима за спокойното съществуване на всяко човешко същество. По тези причини, съставът на АСБс е направил извод, че поставянето на Георгиев в описаните неблагоприятни материални условия в Затвора - гр. Б. за посочения период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3 от Конвенцията, което е породило у него стрес, емоционално и морално страдание от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането. Като се е позовал на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, е определил по справедливост обезщетение в размер на 600,00 лв. за периода от 30.06.2009 г. до 22.12.2010 г., с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания, при отчитане и времето на престой на Георгиев в затвора. Присъдил е законната лихва върху обезщетението при съобразяване на Тълкувателно решение № 3/2004 г. от 22.04.2005 г., постановено по т. гр. д. № 3/2004 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд. С позоваване на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ съдът не е уважил искането на ГД "ИН" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Решението, в обжалваните части, е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АСБс е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, респективно за частична основателност на предявената от Георгиев искова претенция, предвид което е определил по справедливост размер на обезщетението, на основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, до размера на присъденото обезщетение от 600,00 лв., който се споделя от настоящия състав. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ГД "ИН" във връзка с приетото от съда, че твърдените от Георгиев вреди са в пряка връзка с бездействия на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а именно: лишаване от правото на минимална жилищна свободна площ, достъп до достатъчно естествена светлина, както и до непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода. Не се споделят от настоящия състав и оплакванията на ГД "ИН", че от събраните доказателства не се установява настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания, по безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на Конвенцията, като част от вътрешното право на държавата. С оглед приетото и установено по делото, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че страданията, които е бил принуден да търпи Георгиев във връзка с условията там надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 от КЗПЧОС, предвид което претърпените от него вреди следва да бъдат репарирани. Във връзка с оплакванията на касатора ГД "ИН" по приложението на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС, настоящият състав съобрази, че съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 г. С оглед наличието на отлагателен срок за влизането й в сила, следва да се приеме, че тя не е била част от действащото законодателство към периода от 30.06.2009 г. до 22.12.2010 г. и не е било налице нормативно регламентирано по националното право задължение за администрацията на ГД "ИН" да осигури минимална жилищна площ, неизпълнението на което задължение да се квалифицира като незаконосъобразно бездействие. Въпреки това обаче, по силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от КЗПЧОС, администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места. Конвенцията е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 от Конвенцията представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Липсата на санитарен възел и течаща вода, недоброто осветление и размерите на килията причиняват дискомфорт и неудобства за лишените от свобода, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо Георгиев нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС. Г. е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, правилно квалифицирани от състава на АСБс като унижаващи човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Ето защо, правилно е прието от него, че са налице всички елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Исковата претенция е доказана по основание, в това число във връзка с недостатъчната площ, независимо от това, че в ЗИНЗС е установен отлагателен срок за влизане в сила на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от този закон. Не се споделят от настоящия състав и оплакванията на двамата касационни жалбоподатели относно размера на присъденото обезщетение - на ГД "ИН", че е завишен, а на Г., че е унизително занижен. В съответствие с нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за Георгиев, първоинстанционният съд е определил обезщетение в размер на 600,00 лв., който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. При определяне на дължимото обезщетение първоинстанционният съд е отчел характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, и е определил същите, като е изходил от сочените разпоредби при спазване принципа на справедливост. Според настоящия състав при тази преценка са съобразени всички относими обстоятелства, в това число вида на увреждането, личността на Г. и неговото състояние, както и съществуващите обществено-икономически условия на живот в България, които дават рамката и на обществените представи за справедливост, така че присъденото обезщетение да е адекватно на необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Така определеното обезщетение е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от Г. неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, и в този смисъл се преценява от настоящия състав като точен паричен еквивалент на претърпените вреди, тоест определено е като справедливо по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В този смисъл размерът му не се явява несъразмерен, унизителен и "подигравателносмешен", както поддържа Георгиев, нито несправедлив и завишен - както твърди ГД "ИН". Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото компенсира вредите в техен паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на критерия по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Понятието за справедливост не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които както се посочи, предвид присъдения размер на обезщетение са отчетени от първоинстанционния съд. Над присъдения размер на обезщетение искът за неимуществени вреди правилно е преценен от състава на АСБс като неоснователен, предвид което е отхвърлен. Касационният жалбоподател Г. не сочи други относими факти към преценка размера на обезщетението, които са останали несъобразени от първоинстанционния съд, а определянето на по-висок размер на обезщетението не може да бъде самоцел и да го превръща в източник на обогатяване. Преценката на обстоятелствата, имащи значение за правилното определяне на обезщетението при прилагане нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, налага извод, че вреди в по-голям от присъдения с обжалваното решение размер, не са установени и доказани по делото. Присъденото обезщетение с решението, предмет на контрол, е определено при съобразяване на всички релевантни факти и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от Георгиев. По отношение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение изводите на съда също са в съответствие със закона. Правилно е съобразено от него, че разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ е специална и дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Предвид всичко гореизложено решението, в обжалваните части, е обосновано и е постановено при правилно приложение на закона. Като валидно и допустимо, то следва да бъде оставено в сила в тези части. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение