Решение № 1651 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10972/2009 г.

ВАСПетчленен състав09.02.2010 г.докладчик Захаринка Тодорова

Диспозитив

Отменя решение № 9060 от 7.07.2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по административно дело № 14136/2008 г., с което е отменена заповед № РД-09-453/23.09.2008 г., на министъра на здравеопазването, с отказ за признаване на професионална квалификация "лекар" на Фарида Алиевна Калбахани, гражданин на Казахстан и е върната преписката на административния орган, за ново разглеждане, като вместо това постановява: Отхвърля жалбата на Фарида Алиевна Калбахани, гражданин на Казахстан, срещу заповед № РД-09-453/23.09.2008 г., на министъра на здравеопазването. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1651 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10972/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването, срещу решение № 9060 от 7.07.2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по административно дело № 14136/2008 г., с което е отменена негова заповед № РД-09-453/23.09.2008 г., с отказ за признаване на професионална квалификация "лекар" на Фарида Алиевна Калбахани, гражданин на Казахстан и е върната преписката на административния орган, за ново разглеждане. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за нищожно, необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, по изложени в жалбата и в писмени бележки съображения. Доводите за нищожност на съдебния акт са обосновани досежно частта му, с която съдът дава указания и определя съдържанието на изложените от административния орган мотиви - те са свързани с целесъобразността на акта, която не подлежи на съдебен контрол. Възразява се също, че заповедта е подробно мотивирана - изложена е съпоставка на хорариума по задължителните учебни дисциплини за придобиването на висше образование в България по специалността "медицина" и тези, изучавани от жалбоподателката, които имат различно наименование, или обединяват две и повече дисциплини. Освен това, Калбахани е представила всички необходими документи по чл. 77, ал. 2 ЗППК, въз основа на които е направен изводът за несъответствие на нормативните изисквания. В този смисъл указанието на съда за изискване на допълнителни документи (учебна документация), е в противоречие с чл. 36, ал. 2 АПК, след като в специален закон са изброени изчерпателно доказателствата, които молителят следва да представи и административният орган няма право да го задължава за това. Сочи се също, че неправилно първоинстанционният съд е приел разпоредбата на чл. 83, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, вр. чл. 30 ЗППК - че административният орган следва да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години, или да положи изпит за признаване на правоспособност. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗППК следва да се прилага само към заявители, придобили квалификация в държава членка, или притежаващи доказателства за професионална квалификация, издадени в трета държава, по смисъла на § 3 от ДР на Закона, а не като задължение на този орган във всички случаи. Фарида Калбахани е казахстанска гражданка и е придобила професионалната си квалификация в Алматинския държавен медицински институт, гр. Алмати, Казахстан, затова и не отговаря на тези условия, конкретизирани с измененията на ЗППК и по-конкретно § 3а и § 3б, в сила от 1.07.2009 г. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответната страна Фарида Алиевна, чрез адв. Сланчева, оспорва жалбата, счита я неоснователна. Моли да се остави в сила обжалваното решение на тричленния състав, като правилно и законосъобразно. Решаващият съд е изложил много подробни мотиви, които обосновават правния извод, че заповедта, издадена от министъра на здравеопазването, е незаконосъобразна. Видно от справката за часовете, които ответницата е отработила, от завършеното й висше образование и придобитите впоследствие квалификации, многократно е надхвърлен размера на часовете, изискуем по българското законодателство. Претендират се разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е постановено от компетентен по степен и материя съд и е валиден съдебен акт във всичките му части. Обосновано е с доказателствата по делото и с приложимите разпоредби на Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) и Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав при II-ра колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт - процесуално е допустима. По съществото си, с оглед наведените в нея касационни основания, същата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил като незаконосъобразна посочената заповед на министъра на здравеопазването, като е приел, че същата е издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че: административният орган е извършил сравнение само с изискванията, предвидени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "медицина" и "дентална медицина" за образователно-квалификационна степен "Магистър" (Наредбата), като не е изложил мотиви, които да обосноват извършената от него съпоставка на хорариума по задължителните учебни дисциплини, изискван по Директива 2005/36/ЕО и българското законодателство, с тези, изучавани от жалбоподателката, имащи различно наименование и/или обединяват повече дисциплини; не са съобразени допълнително представените доказателства за изучавани предмети в курсове, квалификации, семинари, ординатури и интернатури; на заявителя, в нарушение на чл. 83, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 във вр. с чл. 30 от ЗППК, не е предоставена предвидената в закона възможност за избор на жалбоподателката, при наличие на констатираните съществени несъответствия с изискванията, да премине стаж за приспособяване, или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. Така изложените изводи на съда настоящата съдебна инстанция намира неправилни. От данните по делото е установено, че Фарида Алиевна Калбахани е придобила професионална квалификация "лекар-педиатър", на 30.06.1984 г. в Република Казахстан, след провеждане на 5-годишен курс на обучение в Алматинския държавен медицински институт, специалност "Педиатрия". На 11.06.2008 г. подала до министъра на здравеопазването заявление № УДО-К-63 от 11.06.2008 г. за признаването на професионална квалификация "лекар", по което е било изготвено становище от д-р Искра Колева, главен експерт но дирекция "Национална здравна политика". Видно от същото, при сравнение с единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "медицина" в Република България, се установявало несъответствие в съотношението между теоретично и практическо обучение. Въпреки по-големия брой часове теоретично обучение, преминато от заявителката, липсвало такова по някои задължителни учебни дисциплини, а по други обучението било със значително по-малко часове. Отчетените като липсващи задължителни учебни дисциплини са: "ортопедия и травматология", "анестезиология и интензивно лечение", "клинична фармакология" и "обща медицина", конкретизирани са и са отчетени в % и задължителните учебни дисциплини със значително по-малък от минималния изискуем хорариум. Освен това, налице били и различия в положените от заявителката държавните изпити - от изискващите се за полагане в РБ пет държавни изпита - "по вътрешни болести", "хирургични болести", "акушерство и гинекология", "детски болести и хигиена", "инфекциозни болести, епидемиология и социална медицина", Фарида Калбахани е положила само два - "хигиена, социална хигиена и организация на здравеопазването" и "педиатрия и детски инфекциозни болести". На 11.07.2008 г. било проведено заседание на Комисията за признаване на професионална квалификация и/или специализация по професиите "лекар", "лекар по дентална медицина" и "фармацевт" при Министерството на здравеопазването, на което било разгледано заявлението и взето решение да се предложи на министъра на здравеопазването да откаже признаването, поради липса на предпоставките по чл. 8, ал. 2, във вр. с чл. 77, ал. 2, т. 4 от Закона за признаване на професионални квалификации. С процесната заповед № РД-09-453 от 23.09.2008 г., на основание чл. 84, ал. 4 във вр. с чл. 8, ал. 2 и чл. 77, ал. 2, т. 4 от ЗППК, въз основа на предложението по точка I, подточка 9 от протокол № 20/11.07.2008 г. на Комисията за признаване на професионална квалификация и/или специализация по професиите "лекар", "лекар по дентална медицина" и "фармацевт", министърът на здравеопазването отказал признаване на професионална квалификация "лекар" на Фарида Калбахани. Тази заповед неправилно тричленният състав на ВАС е приел за незаконосъобразна. В мотивите й са изложени съображения за наличието на съществено несъответствие между продължителността и съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация съгласно действащата нормативна уредба на Република България, (приведена в съответствие с изискванията на Директива № 2005/36 на Европейския парламент и Съвета), които изводи се подкрепят от наличните по делото доказателства и обуславят основателността на отказа. Съгласно чл. 186, ал. 1 от Закона за здравето, гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария упражняват медицинска професия в Република България, след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. Чужденците, извън тези по ал. 1, между които е заявителката, упражняват медицинска професия в Република България след признаване на професионалната им квалификация по реда на ЗППК (процедурата е нормирана в гл. V - чл. 77 и сл., а с оглед придобитата квалификация в трета държава, е цитирано и сключеното между НРБ и СССР през 1972 г. споразумение за еквивалентност на документите за образование, във вр. с чл. 8, ал. 2 ЗППК) и ако владеят български език и професионална терминология на български език, установено по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването (чл. 186, ал. 3 от Закона за здравето). Професията "лекар", по смисъла на § 1 ДР на ЗППК, с оглед високото й обществено значение, е регулирана, включена в Списъка на регулираните професии, приет от МС и достъпът до нея е подчинен на специални административни разпоредби. Съгласно чл. 7, ал. 2, чл. 8 и чл. 12 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите "медицина" и "дентална медицина" за образователно-квалификационна степен "магистър", се изисква хорариум на задължителните учебни дисциплини на теоретична подготовка по специалността "медицина" 4 965 часа, а практическата подготовка включва учебна практика с минимална продължителност 300 часа и преддипломен стаж след приключване на десетия семестър - 1320 часа. Видно от цитираното становище, възприето в заповедта, и от приложеното към него подробно сравнение между единните държавни изисквания (ЕДИ) в РБ и преминатото от Калбахани обучение, е налице несъответствие, с релевантно за спора значение, водещо до извода за законосъобразност на отказа на министъра на здравеопазването, при липса на предпоставките по чл. 8, ал. 2 ЗППК за признаване на претендираната професионална квалификация. Във връзка с доводите за обратното следва да се подчертае, че в обсъжданото производство тежестта на доказване изцяло е прехвърлена на заявителя, а по отношение на Фарида Калбахани Комисията е приела, че са представени всички необходими документи по чл. 77, ал. 2 от ЗППК. Допълнителни доказателства, които да опровергаят приетите от административния орган факти, по делото не са представени - приложените в преписката, са идентични с приобщените с първоначалната жалба, но те не променят правилността на извода за съществено несъответствие. Видно от удостоверенията, архивните справки, трудовата книжка, заявителката безспорно непрекъснато е повишавала квалификацията си, но по придобитата от нея през 1983 г. специалност "педиатър", което не може да санира липсата на обучение по задължителни учебни дисциплини по ЕДИ в РБ и констатираният в становището дисбаланс по изискванията за претендираната специалност, както и неположените три държавни изпита. Във връзка с наведения в жалбата довод, че в Алматинския университет "патоанатомия и цитопатология" не се изучава като една дисциплина, а като две отделни, прави впечатление, че в т. 15 на приложението е отчетен хорариума по "патологична анатомия и секционен курс", а в п. 17 - "обща и оперативна хирургия" е посочена втората - "топографска анатомия с оперативна хирургия", т. е., дори да се сумират часовете по двете дисциплини, би се покрил критерия в п. 15, но не и този по п. 17, с оглед което процедурно нарушение не е налице. Без основание е и оплакването за неотчетено обстоятелство - че в РБ се изучава общо "химия", а в АДМИ тя е разделена в три отделни предмета - видно е от данните в п. 3 на приложената таблица, че по ЕДИ в РБ, учебната дисциплина "химия" е с визиран минимум 90 часа, а в графата за преминато от заявителката обучение в същия пункт са отбелязани: и "биоорганична химия" (126), и "обща химия" (56), и "физикоколоидна химия"

72

- по този пункт несъответствие не е прието, за да се твърди порок на административния акт. С оглед тези съображения, не може да бъде споделен изводът в решението за допуснато нарушение на процесуалните правила поради несъобразени допълнително представени доказателства и изучавани от жалбоподателката, имащи различно наименование и/или обединяващи повече дисциплини. Не е налице и липса на мотиви досежно съпоставката на хорариума - изискуем и положен, която е направена за яснота в приложената таблица - приложение към обобщеното становището на главния експерт, обсъдено в Комисията и мотивирано възприето от министъра в издадения акт. На следващо място - тричленният състав неправилно е приложил разпоредбите на чл. 29, ал. 1 и чл. 30 ЗППК. Първият текст е диспозитивен и с оглед редакцията му: "органът по признаване може да изиска ...", сочи на правото на административния орган, по негова преценка да приложи нормата, като изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност, или не. Правната норма регламентира една възможност за компенсаторни мерки, в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и като преценка по целесъобразност не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 83, ал.1 от ЗППК, когато доказателствата за професионална квалификация имат съществени несъответствия с изискванията на този закон, в какъвто смисъл е била направената от комисията констатация, последната предлага на органа по признаване да предостави на заявителя възможност да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. Редакцията сочи, че задължението на комисията е императивно, т.е., тя е длъжна да направи визираното предложение, но съгласно чл. 29, ал. 1 ЗППК, от оправомощения орган зависи дали да предостави на молителя предвидената възможност. Ако прецени да приложи този текст, то тогава прилага и дадените му правомощия в чл. 30 от ЗППК. Когато обаче, органът е на становището, че не следва да се изисква от заявителя да премине стаж или да положи изпит, не е длъжен да излага нарочни мотиви за това. Те от една страна произтичат от мотивите на отказа за признаване, а от друга страна са изискуеми само в хипотезата на предприето действие, (дори и в условията на оперативна самостоятелност), т.к. тогава административният орган е длъжен да обоснове защо предприема именно тази, а не друга възможност, следва да изложи фактическите и правните основания за това, с оглед правото на защита на заинтересованата страна и възможността съдът да провери законосъобразността на акта. Обратното означава да се задължи министърът да мотивира неупражняването на възложената му от закона компетентност (т.е. бездействието си), за което не е необходимо издаване на нарочен акт, още по-малко излагането на мотиви. Ето защо не може да се приеме, че министърът задължително следва да приложи чл. 29, ал. 1 и чл. 30 от ЗППК, както и че е длъжен да изложи мотиви защо не предлага на заявителката компенсационни мерки, както е прието в оспореното решение. Освен това, разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗППК следва да се прилага само към заявители, придобили квалификация в държава членка, или притежаващи доказателства за професионална квалификация, издадени в трета държава, по смисъла на § 3 от ДР на Закона, а не като задължение във всички случаи. Фарида Калбахани е казахстанска гражданка, придобила е професионалната си квалификация в АДМИ, гр. Алмати, Казахстан, затова и не отговаря на тези условия, конкретизирани с измененията на ЗППК и по - конкретно § 3а и § 3б, в сила от 1.07.2009 г.

Цитирани разпоредби

1