Решение № 12212 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6218/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерството на здравеопазването срещу Решение 2406 от 11.04.2024 г. по адм. дело 1408/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на министерството срещу Решение РД-02-36-35 от 10.01.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 20142020 г. за определяне на финансова корекция на Министерство на здравеопазването. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в административния акт е налие противоречие между правните и фактическите основания за неговото издаване, което не е обсъдено от първоинстанционния съд. Изложени са доводи за неправилно квалифициране на нередността по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата за посочване на нередности). Касационният жалбоподател излага и аргументи за липса на установеното от органа нарушение, съответно за неосъществен състав на описаната в акта нередност и липса на основание за определяне на финансова корекция. Прави искане за отмяна на съдебното решение и обжалвания административен акт. Претендира разноски. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 20142020 г., чрез процесуалния си представител представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение, в случай че надхвърля нормативно определения минимум. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Министерство на здравеопазването срещу Решение РД-02-36-35 от 10.01.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция на Министерство на здравеопазването в размер на 10 % от допустимите разходи по договор РД-11-16 от 12.01.2021 г. с изпълнител ВИАС ИНЖЕНЕРИНГ ООД. Посоченият договор е сключен в резултат от проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Извършване на строително-монтажни работи за нуждите на извънболничните структури на спешната помощ на територията на Североизточен район за планиране, в изпълнение на проект Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ по ОПРР 2014-2020 г. със 7 обособени позиции, за Обособена позиция 2 Извършване на строително-монтажни работи за нуждите на ФСМП Провадия, ФСМП Белослав, ФСМП Аксаково, ФСМП Вълчи дол. Финансовата корекция е определена за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности незаконосъобразен предмет по обособена позиция (ОП) 2 в нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Като фактическо основание за определяне на корекцията е посочено, че предметът на поръчката по ОП 2 обхваща четири обективно делими обекта (самостоятелни строежи), изпълнението на които би могло да започне и завърши в различен период от време. Същите имат техническа и функционална самостоятелност, изпълняват самостоятелни икономически и технически функции и са обективно делими, поради което не е налице необходимост или нормативно задължение за включването им в една обособена позиция на поръчката за строителство. Направен е извод, че с окрупняването на предмета на поръчката и свързаните с него условия за участие и изпълнение на поръчката възложителят е ограничил възможността за участие на онези икономически оператори, които разполагат със съответните икономически и технически възможности да участват за конкретен обект от предмета на поръчката по ОП 2, който отговаря на изискването за обособена позиция, но не разполагат с възможността да участват и изпълнят целия предмет на обществената поръчка. При проверка на законосъобразността на акта за финансова корекция съдът е приел, че оплакванията на бенефициера са неоснователни, възприемайки аргументите, изложени в административния акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Според административния орган възложителят не е разделил предмета обществената поръчка по ОП 2 на самостоятелни обособени позиции, като по този начин е ограничил възможността за участие на онези икономически оператори, които разполагат със съответните икономически и технически възможности да участват за конкретен обект от предмета на поръчката по ОП 2. Органът е квалифицирал описаните обстоятелства като нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 ЗОП и като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ и по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Така посочените правни основания са несъвместими. Сочената като нарушена разпоредба на чл. 46, ал. 1 ЗОП касае необосновано неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ касае нарушение на принципите на добро финансово управление. А т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности в контекста на фактическите установявания на органа ограничителни критерии за подбор. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт. Съдът може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Като не е сторил това, органът е постановил незаконосъобразен акт. Като не е констатирал незаконосъобразността на административния акт, съдът е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на административния акт. С оглед на изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1 829,30 лв., от които по 814,65 лв. държавна такса за всяка инстанция и по 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция поотделно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение