Решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2020 г.

Решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-Пловдив срещу решение № 466 от 18.02.2020 г. по адм. дело № 3707/2019 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-298 от 13.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/ Протокол № 2140-15-639 от 27.08.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, преписката е изпратена за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата и в допълнителна молба се иска отмяна на същото и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски. Ответникът- Х. Димитров Христев, чрез пълномощника си адвокат Т. Божинов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд-Пловдив е отменил решение № 2153-15-298 от 13.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/ Протокол № 2140-15-639 от 27.08.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на Х. Христев, от [населено място], е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО, преписката е върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ-Пловдив за ново произнасяне по заявление на Х. Христев за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж вх. № 2113-15-5039/03.10.2018 г. при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, и е присъдил разноски. За да постанови този правен резултат, след като е обсъдил доказателствата по преписката и събраните по делото такива, съдът е приел, че времето на наборната военна служба за периода 3.01.1971 г. до 3.01.1973 г. следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. Решението е правилно. Спорният въпрос по делото е свързан с положената от Христев в периода 3.01.1971 г. до 3.01.1973 г. наборна военна служба. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилно е приел, че положената наборна военна служба следва да се признае за действителен осигурителен стаж. В нормата на чл. 9, ал. 7 КСО, в редакцията й изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изрично е записано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. При наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за коментар дали той е действителен или не по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Периодът на наборна военна служба е 22.09.1970 г. до 14.07.1972 г. и зачитането на осигурителния стаж е било регламентирано от чл. 81 от отменения ППЗП. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за признаването му се черпи и от нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, изм. обн. ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г. Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. В посочения смисъл е константната практика на Върховния административен съд, VІ отделение – решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. № 1961/2016 г.; решение № 11681 от 3.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.; решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. № 7470/2016 г., решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., с подробно цитирана съдебна практика, решение на ВАС № 15446/11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г; решение на ВАС № 6234/24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019 г. Отделно, както е приел ВАС в решение № 11681/3.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г., към военната служба е неприложимо разграничението за действителен и недействителен осигурителен стаж, а същата следва да бъде зачетена само като действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО, вр. чл. 68, ал. 3 от КСО. По изложените съображения оспореното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Поради липса на касационни основания, същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за заплащане на разноски-възнаграждение за един адвокат в размер на 500, 00 лева. Страната е представила доказателства за сторени такива. Неоснователно е направеното възражение от жалбоподателя, че разноски се дължат в минимален размер от 100, 00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,