Решение № 4322 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8474/2017 г.

Решение № 4322 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8474/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 4250 от 23.06.2017 г., постановено от Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. дело № 9465 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-03000315008857-091-001/19.05.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 1442/19.08.2016 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба са посочени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушение на процесуалните правила и нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, съставляващи отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението. В съдебно заседание процесуалният представител юрск. Мирчева поддържа жалбата . Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна - "М. и." ООД, чрез процесуалния представител адв. Т., в отговор и писмени бележки, както и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба. Не претендира разноски за касационна съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, приема жалбата за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил РА Р-03000315008857-091-001/19.05.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 1442/19.08.2016 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП относно установени задължения по ЗДДС по доставки, които ревизираното лице /РЛ/ е декларирало като вътреобщностни /ВОД/, с получател V. V. V., EL *********. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е поотделно и в тяхната съвкупност и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства - съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/. Въз основа на събраните доказателства и при преценка на законоустановените предпоставки по чл. 7 и чл. 53 ЗДДС вр. с чл. 45 ППЗДДС съдът е счел, че в случая са налице всички предвидени в закона предпоставки, даващи възможност извършен ВОД по процесните фактури. Решението е валидно, допустимо и правилно, предвид което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал признаването на ВОД. Дефиниция относно понятието вътреобщностна доставка /ВОД/ се съдържа в чл. 7, ал. 1 и чл. 53 ЗДДС и тя представлява доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От нея следва извода, че доставчикът и получателят трябва да бъдат регистрирани за целите на ДДС лица. VIN номерът идентифицира лицето досежно неговата регистрация за целите на ДДС. Относно аргумента на касатора, обосноваващ тезата за недоказано извършване на ВОД, че данъчната администрация на Гърция е определила контрахента на ревизираното лице като "липсващ търговец" към 02.04.2013 г., настоящият съдебен състав на ВАС, счита, че това обстоятелство само по себе си не съставлява основание за непризнаване на ВОД и съответно за начисляване на ДДС, при установяване на законоустановените предпоставки по чл. 7, ал. 1 ЗДДС и при наличие на документите по чл. 45 ППЗДДС. П. всичко същото е установено към момент, който се явява последващ за процесните доставки, извършени през м. 12 20102г . и м. 01.2013 г. Неоткриването на V. V. V. и неполучаване на информация за ползване на наетия от него склад само по себе си не може да обоснове в случая извода, че тези доставки не са осъществени или пък, че съставените документи са неверни. VIN номерът на получателя е валиден към датите на ВОД, а декларирането на ВОП от получателя или липсата на такова пред гръцките данъчни власти не следва да има негативни последици за доставчика, освен при установено знание от негова страна за данъчна измама, каквито твърдения и доказателства в случая не са направени и не са налице. От събраните в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство доказателства безспорно е установено, че процесните доставки са извършени от регистрирано по ЗДДС лице - "М. и." ООД към дружеството V. V. V. - получател, който също е бил регистриран за целите на ДДС в друга страна членка на Европейския съюз - Гърция - с валиден идентификационен номер към датите на данъчните събития. За стоките, предмет на доставките /алуминиево фолио, изолации, профили/ са издадени фактури № 182/05.12.2012 г. и № 189/15.01.2013 г. и VIES декларации. За удостоверяване на превоза са приети седем броя товарителници /CMR/ с посочени в тях регистрационния номер на товарни автомобили на превозвач - "С. И." ЕООД. Попълнение са клетките на ЧМР-та /без дата на получаване на стоката вкл. 24 и идентификация на инвойс фактурите с номер и дата/ като мястото на разтоварване е отразено като Полини, Гърция. Към всяко ЧМР са приети като доказателства двустранно подписани и подпечатани приемо-предавателни протоколи, съдържащи идентификация на лицата, дата и място на получаване, вид и количество на стоките, регистрационен номер на превозното средство /съответстващ на този по ЧМР/, както и име на лицето предало стоката като за последния се установява и от свидетелските показания - св. Н., че това е лицето, предало стоката при натоварване в РБ, с. Р. /тогавашния управител Н. или началник на склада на РЛ, което лице предава на шофьорите подписани само от него протоколи, които се оформят от получателя при получаване на стоките в Гърция. Транспортната фирма притежава товарните автомобили с регистрационни номера, вписани в товарителниците, включила е издадени фактури за превоз в дневниците си за продажба. При насрещни проверки назначените за периода шофьори на фирмата - превозвач не установяват категорично да са осъществявали превоз до Гърция със стоките на РЛ и също няма събрани данни за преминаването на всички автомобили на ГКПП на РБ с Гърция, но тези обстоятелства са косвени и само въз основа на тях не може да се направи извод, че товарните автомобили със стоки на РЛ не са преминавали границата между РБ и Гърция, още повече, че след 2007 г. границата между РБ и Гърция е вътрешна за ЕС, поради което не се вписва и отчита всеки преминал автомобил със совите идентификационни белези. Доказването на ВОД се извършва с конкретно посочени документи в ППЗДДС - чл. 45. В процесни тези документи са налице - международни товарителници и приемо-предавателни протоколи, чиято автентичност и вярност на съдържанието, вкл. относно отразения факт на местополучаване на стоките в Полини, Гърция не е оспорена надлежно от приходните органи. Тези доказателства са годни като такива и пряко установяват факта на транспорт, преминаване на държавната граница и местополучаване на стоките. Приходните органи навеждат доводи за несъответствия и съмнения, които обаче остават несъществени или недоказани чрез преки и относими доказателства и доказателствени средства. С. К. за договора за международен автомобилен превоз на стоки непосочването в ЧМР на дата на разтоварване в кл. 24 или липсата на идентификация на инвойс фактурите, не се отразява на доказателствената сила на същата. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози е посочено, че товарителницата до доказване на противното удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на процесиите товарителници, както правилно е приел съда Въз основа на приетата ССчЕ се установява надлежното осчетоводяване и разплащане по процесните фактури, както и във връзка с транспорта. Установено е съответствие между количествата, така както са били налични при РЛ, заявени и предадени по ЧМР и приемо-предавателни протоколи. С предаването за превоз на съответните количества стоки, подробно индивидуализирани в международните товарителници /CMR/ е прехвърлена собствеността върху процесните стоки с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, според която при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Изводът е, така както е направен и от първоинстанционния съд, че дружеството е представило необходимите и надлежни документи доказващи наличието на ВОД - договори, заявки, фактури, документи за получени плащания, потвърждения и CMR товарителници. Касационната инстанция приема, че при така събраните доказателства и съобразно тълкуването на Член 28а, параграф 3, първа алинея и чл. 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 г. и на Член 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/65, направено в Решение от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos plc, ОВ C 300, 4.12.2004 г., следва да се приеме, че е осъществена вътреобщностната доставка. Правото на разпореждане със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът е доказал, че тази стока е превозена в друга държава - членка, и че вследствие на това превозване стоката е напуснала физически територията на държавата - членка на доставката. Практиката на СЕС не допуска компетентните органи на държавата - членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. В настоящият казус не са били релевирани твърдения, нито пък данни и индиции относно обстоятелства, според които може да се обоснове извод, че доставчикът е участвал в данъчна измама, поради което и не следва да понесе тежестта от начисляване на ДДС по спорната доставка. Настоящата касационна инстанция счита, че българският доставчик е изпълнил изискванията на чл. 45 от ППЗДДС, както правилно е приел и АССГ. При съставянето на данъчния документ доставчикът е действал добросъвестно, не е целял участие в данъчна измама, доколкото е взел възможните и разумните мерки, за да се увери, че осъществената от него ВОД не го довежда до участие в такава измама. От изложеното следва, че декларираните от ревизираното лице ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. РЛ не дължи ДДС за тези доставки, за които съгласно чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 7 от ЗДДС се облагаеми с нулева ставка. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице сочените от касатора нарушения, поради което затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора, в полза на касатора не се присъждат разноски. Такива не се присъждат и в полза на ответника по касация, тъй като не е направено искане в този смисъл, нито са представени доказателства за направени разноски в касационна съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение