Решение № 6 от 2.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8040/2017 г.

Решение № 6 от 2.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8040/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане за отмяна от А. Д. М. чрез процесуален представител адвокат Н. А. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила определение № 2091/5.12.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 2517/2016 г. и определение № 1649/9.02.2017 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 963/2017 г. Поддържа доводи за неправилност на определенията, вследствие необоснованост на изводите и нарушение на материалния закон - относими към отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и наред с това, че изводите ще бъдат други при съобразяване на представеното ново доказателство. Представя се и е прието от съда като писмено доказателство писмо от Агенцията по вписванията от 3.04.2017 г., изх. № 94-00-92. Ответникът, началникът на Служба по геодезия, кадастър и картография П. не се представлява и не взема становище по жалбата. Върховен административен съд, петчленен състав на втора колегия намира искането за неоснователно по следните съображения: С определение № 2091 от 5.12.2016 г. Административен съд П. по адм. дело № 2517/2016 г. е оставил без разглеждане жалба на А. Д. М. чрез процесуален представител адвокат срещу действията на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. П. във връзка с вписване на данни за собствениците в кадастралния регистър относно поземлен имот с ИД № 56784.534.286, както и против отказа на СГКК П. относно вписването на А. М. като собственик в същия кадастрален регистър и прекратено производството по нея. За да приеме жалбата за недопустима административният съд е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 250 АПК, поради което и не е приложим този ред за защита както и хипотезите на чл. 256 и чл. 257 АПК, поради което производството е прекратено. Върховен административен съд с определение № 1649 от 9.02.2017 г. е оставил в сила това определение като с молбата по настоящето дело се иска отмяна на тези определения с оглед представено ново писмено доказателство. На първо място, с влезли в сила актове на съда е определен характера на производството и е прието, че подадената жалба е недопустима с оглед на процесуалния ред на търсената защита от съда. При тези констатации хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК не може да намери приложение с крайна цел за разрешаване на спора по същество. Доказателствата за собственост на едни или други лица с които жалбоподателката е в спор за материално право е извън предмета на административното производство, поради което съдът приел жалбата за недопустима. На следващо място, в хипотезата по чл. 239, т. 1 АПК представеното писмено доказателство е новосъздадено след постановяване на определенията, като с информацията в него жалбоподателката е могла да се снабди в инстанционното производството. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Обстоятелствата и доказателството не са нови по отношение на производството пред административния съд, но не това е решаващо в случая, а недопустимостта на жалбата за разглеждане на спора по същество. Предвид изложеното искането за отмяна е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 пр. първо АПК, Върховен административен съд петчленен състав на втора колегия