Решение № 4044 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12507/2013 г.

Решение № 4044 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12507/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Косай Наджи Уайад, гражданин на Ирак, чрез адв. А. Митев, против решение № 5397 от 07.08.2013 г. по адм. д. № 5986/2013 г. на Административен съд София - град с доводи, че е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Косай Наджи Уайад, гражданин на Ирак, срещу Решение № 681/13.05.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че Косай Наджи Уайад е напуснал Ирак на 12 - 13.11.2012 г. нелегално, като е отпътувал за Турция, където е останал 10 дни. С помощта на трафикант пристигнал в Република България на 21.11.2012 г. Мотивирал молбата си за закрила с обстоятелството, че отдавна искал да напусне Ирак, защото имал татуировка на гърдите си с лицето на Саддам Хюсеин, а на гърба пак негова татуировка, но в цял ръст, поради което няколко пъти бил бит и изтезаван от Армията на Махди. След спазена процедура административният орган издал решение, с което отказал предоставянето на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Видно от данните по делото, по отношение на чужденеца не е било налице преследване или пък основателни опасения от преследване поради някое от посочените обстоятелства, а именно по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. В проведените две интервюта Косай Наджи Уайад е заявил, че два пъти е арестуван, но това е било поради конфликти с негови клиенти. Също така той е посочил, че не е осъждан, не е членувал в политическа партия или организация, не бил и чл. на въоръжена групировка. Основно е мотивирал молбата си за закрила поради страх от Армията на Махди. След подробен анализ на понятието "преследване", съдът правилно е посочил, че чужденецът не е представил твърдения да е изпитвал основателен страх, че ще бъде преследван поради народността си или религиозната си принадлежност, нито поради политическо мнение или убеждение. Правилно е посочването, че не е установено поради какви причини Косай Наджи Уайад е имал неразбирателство с членове на Армията на Махди. Не е без значение и фактът, че когато през 2009 г. касационният жалбоподател се върнал в Багдат, кв. Салем, а там охранявали членове на Армията на Махди, същите го заплашили, че ако дойде пак, ще го убият. Ако действително Косай Наджи Уайад е имал проблеми с членове на Армията на Махди, то те не биха го пуснали нито тогава, нито след като е бил държан в плен няколко дни, а са щели да изпълнят заканите си. От тук следва изводът, че в процесния случай търсещият закрила не е навел каквито и да било доводи в смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което правилно съдът е приел, че спрямо него не е налице преследване по отношение на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, жалбата му в частта относно отказа за предоставяне статут на бежанец е неоснователна и затова я е отхвърлил. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Косай Наджи Уайад за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си съобразно актуалното положение в Ирак на фона на това, описано в предходните официални справки. В справката се посочва, че положението в Ирак остава несигурно и непредсказуемо, макар да се наблюдава подобрение в сигурността. Посочено е и, че регистрираните иракски бежанци в Сирия са проявили голям интерес от доброволното им завръщане в Ирак. Изборите през месец март 2010 г. са довели до формирането на широко коалиционно правителство, като както правилно административният съд е посочил, от приложената справка не може да се направи извод, че Ирак се намира в състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт. На това основание, съдът обосновано е приел, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Правилно е прието и това, че не е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15 буква "в" от Директива 83/04. По отношение на жалбоподателя не са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че самото му присъствие в Ирак вече създава опасност за живота и здравето му. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение