Решение № 5866 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8679/2018 г.

Решение № 5866 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8679/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" моли да бъде отменено като неправилно решение № 63/4.05.2018 г. по адм. д. № 301/2017 г. на Административен съд – Шумен. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в молба - становище. Моли жалбата против акта за установяване на публично държавно вземане да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Винекс Преслав" АД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/4969/13.09.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е определено задължение на "Винекс Преслав"АД 476 573, 62 лв с лихви, на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК. Определената сума представлява изплатено авансово плащане по договор № 201558/18.05.2015 г., сключен между ДФ "Земеделие" и "Винекс Преслав" АД за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" по Националната програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор 2014 – 2018 г." за дейност "Засаждане с разрешения, с които се преобразуват права от национален резерв". Съдът е разгледал спора по същество и правилно е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, при правилно установена фактическа обстановка, правилно определени правните норми, които са нарушени и следващото поради това връщане на полученото авансово плащане по договора. Правилно съдът е приел, че не следва да обсъжда възраженията и доказателствата, касаещи основанията за отказ за изплащане на финансова помощ по заявлението за окончателно плащане, касаещи липсата на плащане по фактурите, тъй като са предмет на съдебното производство по обжалване на заповед № 03-РД/2892/17.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано изплащане на финансовата помощ. В мотивите си съдът е приел, че на основание чл. 18, ал. 4 от Наредба № 2/4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г. след получаване на резултатите от проверката по чл. 18, ал. 3 от Наредбата изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" одобрява или мотивирано отказва със заповед изплащането на част или на цялата финансова помощ. Била е издадена заповед № 03-РД/2892/17.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", която при постановяване на процесното съдебно решение е била обжалвана по адм. д. № 388/2017 г. на АС – Шумен. Съдът е приел, че основание за издаване на АУПДВ е влязла в сила заповед по чл. 18, ал. 4 от Наредбата на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", която установява публичното задължение. Приел е също, че заповедта обективира публично държавно вземане, което по чл. 165 от ДОПК следва да е установено с влязъл в сила АУПДВ, за да бъде събирано или връщано. Непрецизно съдът е приел, че заповедта по чл. 18, ал. 4 от Наредбата установява публичното задължение. С тази заповед се определя задължението, но неговото установяване предвид чл. 165 от ДОПК се извършва с акт за установяване на публично държавно вземане, който представлява изпълнително основание и има изпълнителна сила. В нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК след като е констатирал, че в същия съд се разглежда спор по законосъобразността на заповед № 03-РД/2892/17.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" между същите страни съдът не е спрял производството до решаване на спора по адм. д. № 388/2017 г. на АС – Шумен. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. В касационното производство е представено решение № 96/13.07.2018 г. по адм. д. № 388/2017 г. на АС – Шумен, с което е отхвърлена жалбата на "Винекс Преслав" АД против заповед № 03-РД/2892/17.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано изплащане на финансова помощ по заявление за окончателно плащане на жалбоподателя по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014 – 2018 г. и е определен окончателен размер на финансова помощ 0 лв. Цитираното решение е оставено в сила с решение № 14754/29.11.2018 г. по адм. д. № 12942/2018 г. на Върховния административен съд, IV отделение. С потвърждаването на заповедта с цитираните влезли в сила съдебни решения, констатациите в АУПДВ във връзка с цитираната заповед относно наличието на публично задължение на "Винекс Преслав" АД, неговият размер и основание са обосновани, а жалбата против АУПДВ е неоснователна. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против АУПДВ. Касаторът има право на разноски, включващи 275 лв платен депозит за вещо лице и по 150 лв юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция – общо 575 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,