Решение № 10174 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 405/2014 г.

Решение № 10174 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 405/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитър Пеков Пемперски от гр. Монтана, чрез своя процесуален представител - адв. Раев, срещу решение № 7389/27.11.2013 г. по адм. дело № 3526/2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЧР-31/12.03.2013 г., издадена от директора на Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието /ГДО/. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като навежда доводи за необоснованост и материално правна незаконосъобразност. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационна жалба - директорът на Главна дирекция "Охрана" при МП, чрез процесуален представител - юрк. Монова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалба на Пемперски срещу заповед № ЧР-31/12.03.2013 г., издадена от директора на ГДО с която на основание чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, вр. чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д", вр. чл. 179, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ прекратява служебното правоотношение на служителя поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. С влязло в сила решение от 8.10.2002. по АНД № 531/2002 г. по описа на РС - Монтана, Пемперски е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 343б и чл. 78а от НК, поради което не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за заемане на държавна служба в системата на МВР. Съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и при спазване на законоустановените правила в производството по нейното издаване, при правилно приложение на материално правните разпоредби. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че е било налице реабилитация по право на основание чл. 86 от НК и в този смисъл съдът не е приложил правилно материалния закон. Предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Съгласно разпоредбата, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при наличие на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, едно от които е държавният служител да е освободен от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. От анализа на чл. 245 от ЗМВР следва да се направи извод, че към служителите на МВР се поставя изискването във всеки един момент от изпълнението на службата да отговарят на поставеното с чл. 179, ал. 1, т 2 от ЗМВР изискване. Това е и причината, поради която в първата хипотеза на същия текст, изрично е посочено, че служител на МВР може да бъде лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията и поради която няма предвиден законов срок и при освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, след изтичането на който, последиците от съдебното решение се заличават с оглед изискванията за заемане на държавна служба по ЗМВР. Обосновано първоинстанционния съд е приел за неоснователни доводите на Пемперски относно не участието му в административното производство. При тези данни и с оглед обстоятелството, че не се касае за наказание наложено за нарушение на служебната дисциплина, правилно е преценено, че изискванията на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР са изпълнени и служебното правоотношение на жалбоподателя следва да бъде прекратено. Нормата е императивна, поради което при установяване на предпоставките, органът по назначаването е длъжен да издаде заповед с посоченото в закона съдържание. Това налага извода, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие нормативно установените изисквания. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение