Решение № 3963 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 737/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. А., от гр. Варна чрез неговия пълномощник срещу решение 10873/23.10.2024 г. по адм. д. 587/2024 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците -заместник-кметът на община Варна, Ц. И. А., Д. Х. А. и И. Х. А. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от лице с правен интерес, за който първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед 0398/15.02.2024 г., издадена от заместник-кмета на Община Варна, с която е разрешено на Ц. И. А., Д. Х. А. и И. Х. А. прокарване на временен път до ПИ 10135.2508.1464 по КК на гр. Варна, СО Сотира, част от УПИ XXXIII-503 в кв. 26 по ПУП-ПРЗ, като от съществуващ път 10135.2508.9533 се завие на изток и пътят продължи през част от ПИ 10135.2508.1463 с ширина 3,50м покрай южната му граница, собственост на жалбоподателя. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В заповедта е посочено, че върху част от този път с ширина 2,50м има учредено право на преминаване съгласно договор за доброволна делба 40, т. IV, рег. 7312 от 07.09.1990 г., а за останалата част с ширина 1м засегнатата площ е 56 кв.м. Вещото лице дава заключение, че трасето на временния път засяга метална ограда на бетонова основа с дължина 1,80м и височина 2,30м, метална врата 1м/2,30м и част от метален портал с дължина 0,5м и височина 2,30м. Засегнатите дървесни видове са: Кипарис 5 г., Липа 10 г., Ябълка 50 г., два Ореха 10 г. и Череша 10 години. Временният път не следва улицата по регулация, тъй като до ПИ 1464 не е проектирана такава. Видно от заключението на вещото лице, за територията, в която попадат имотите, предмет на оспорената заповед, има влязъл в сила ПРЗ, одобрен с Решение 1725-6 от 13.04.2005 г., като обаче за процесния имот не е изработен ПУП, тъй като той е съставна част от УПИ XXXIII-503, в който попадат процесният имот 10135.2508.1463 и поземлени имоти 10135.2508.1464 и 10135.2508.1462. Действително в трасето на оспорения временен път предмет на това производство, попадат 2 орехови дървета, кипарис, ябълка, липа и череша. Съдът обаче съобразява изслушаното заключение по СТЕ, съобразно което това е най-благоприятният вариант, с който се постига целта на закона и се засяга в най-малка степен правото на собственост върху обслужващия 1463, от чиято площ във временния път ще влязат само 56кв.м. От трасето на временния път са засегнати и метална ограда на бетонова основа с дължина 1,80м и височина 2,30м, метална врата 1м/2,30м и част от метален портал с дължина 0,50м и височина 2,30м, като това обстоятелство се потвърждава и от заключението по изслушаната СТЕ. Горното не обуславя незаконосъобразност на процесната заповед с оглед включването на разрушените насаждения и подобрения в обезщетението, дължимо от заявителя с решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, както е посочено в т. 3 от заповедта. Заключението на вещото лице е категорично, че предложеното в заповедта трасе на временен път се явява най-икономичният и възможен вариант Така постановеното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон при следните съображения: Съгласно чл. 190, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. При нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план. Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. В случая, видно от заключението на вещото лице, скицата към заповедта и скицата към заключението на вещото лице е налице влязъл в сила ПУП от 2005 г., съгласно който е налице урегулиран поземлен имот XXXIII-503, в който попадат процесният имот 10135.2508.1463 и поземлени имоти 10135.2508.1464 и 10135.2508.1462. Без значение е обстоятелството, че УПИ XXXIII-503 е съставен от три отделни поземлени имота, отразени и в кадастралната карта като отделни, до които няма достъп. Прокарването на временни пътища е допустимо при урегулирани имоти, ако същите имат лице само по проектирани нови улици. В конкретния казус до УПИ XXXIII-503 има достъп от действащата улица, съществуващ път ПИ 10135.2508.9533. След като до урегулирания поземлен имот е налице достъп от действаща улица, то прокарването на временен път до някои негови части е незаконосъобразно и недопустимо от закона. В такъв случай може да се учреди само право на преминаване до имот 1464, каквото всъщност е учредено с горецитирания договор за доброволна делба. Собствениците на имот 1464 са могли да поискат изменение на регулацията и разделянето на УПИ XXXIII-503 на отделни урегулирани имоти, но не и прокарване на временен път, тъй като до УПИ XXXIII-503 е налице съществуващ такъв. На второ място проектираният съобразно обжалваната заповед временен път засяга метална ограда на бетонова основа с дължина 1,80м и височина 2,30м, метална врата 1м/2,30м и част от метален портал с дължина 0,5м и височина 2,30м. Засегнатите дървесни видове са: Кипарис 5 г., Липа 10 г., Ябълка 50 г., два Ореха 10 г. и Череша 10 години. При всички случаи на временен път разпоредбата на чл. 190, ал. 3, изр. второ ЗУТ поставя условието временните пътища да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета, като условието е кумулативно. Засягането на дълготрайни декоративни дървета нарушава забраната по чл. 190, ал. 3, изр. 2 ЗУТ и представлява отрицателна материална предпоставка за волеизявлението за прокарване на временен път по разпоредения начин. Предвид изложеното обжалваната заповед е незаконосъобразна като противоречаща на приложимия материален закон. Като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт съдът е постановил материалнонезаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго в смисъл на отмяната на процесната заповед. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция община Варна следва да заплати на касатора направените от него разноски пред касационната инстанция в размер на 2 070 лв. /две хиляди и седемдесет/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат и държавна такса съобразно документ за внесена държавна такса и договор за правна защита и съдействие. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,