Решение № 14528 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8985/2011 г.

Решение № 14528 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8985/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Вивияна Николова Ташкова и Даниела Георгиева Маринова, двете от гр. Пловдив против решение № 378 от 11.03.2011 г. на Административен съд-Пловдив, постановено по адм. дело № 1355/2009 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № ДК-02-17/28.05.2009 г. на Началника на РДНСК-Пловдив за премахване на незаконен строеж: " Ремонт и реконструкция на съществуваща сграда", намираща се в гр. Пловдив, ул. К. Фотинов № 2а. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му, както и отмяна на заповедта. Ответната страна Началник сектор Пловдив при РДНСК-Южен централен район оспорва жалбата. Ответната страна Ива Димитрова Йорданова оспорва жалбата, а Марио Любомиров Тодоринов и Борис Марков Гавраилов не вземат становища. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока па чл. 211, ал. 1 АПК. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд намира обжалваното решение за допустимо само в частта, в която е постановено спрямо касаторите и органа, издал заповедта. Само те са надлежни страни в производството по оспорване на заповеди за премахване на строежи. Собствениците и носителите на ограничени вещни права в имота, в който е извършен строежа, не са заинтересувани лица по смисъла на чл. 147 АПК. Заповедта за премахване не засяга техни законни права и интереси, нито им създава задължения. Тяхното съгласие е условие за разрешаване на строителството, но не е елемент от характеристиката на незаконния строеж. Тези лица имат право да сигнализират за извършено незаконно строителство, но ДНСК не е обвързано дори от основателните сигнали, а служебно упражнява законните си правомощия, а не в защита на права на граждани и организации. Гражданскоправните спорове за упражняване правата на собствениците и ползвателите на недвижими имоти /чл. 109 ЗС/ са подсъдни на общите граждански съдилища, като предявяването на такива пред органите за строителен контрол, каквото по същество представлява подаването на сигнал за незаконно строителство от собственика на имота, не му придава качество на заинтересувана страна, благоприятно засегната от заповедта за премахване на строежа. Решението постановено спрямо Ива Димитрова Йорданова, Марио Любомиров Тодоринов и Борис Марков Гавраилов е недопустимо и подлежи на обезсилване в тази част, и прекратяване на делото спрямо тези лица. Касационната жалба срещу другата, допустима част от решението, е неоснователна. За да постанови решението, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за законосъобразна на изложеното основание за издаването й. Решението в тази част е правилно-постановено в съответствие с материалния закон и обосновано от доказателствата по делото. С влязло в сила съдебно решение на ВАС-Второ отделение по адм. дело № 287/2008 г. е отменена заповед № 91/31.12.2003 г. на началника на РДНСК-Пловдив и Акт за узаконяване № 21 от 04.08.2003 г. на Гл. архитект на район "Централен", Община-Пловдив, относно строеж "Ремонт и реконструкция на съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ II-278, кв. 62 по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив, ул. К. Фотинов № 2а. Решението се ползва със СПН и е задължително за страните по делото, за съдилищата, учрежденията и общините в РБ - чл. 297 и чл. 298 ГПК вр. чл. 144 АПК. Спорът, разрешен с влязлото в сила решение, не може да бъде пререшаван - чл. 299, ал. 1 ГПК. Влезлият в сила отказ за узаконяване на строежа, изпълнен през 2001 г., е достатъчно основание за премахването му по реда на чл. 225 АПК - § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби е разпоредено премахването на неузаконения строеж, потвърдено с обжалваното решение. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е било необходимо събирането и обсъждането на допълнителни доказателства обосноваващи незаконност на строежа. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение в допустимата му част следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,