Решение № 6110 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11547/2010 г.

Решение № 6110 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11547/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Авъланш" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Д - р Желязкова", № 9, с ЕИК 148006188, подадена чрез адв. Вл. Скочев против решение № 1480/9.07.2010 г. на Варненския административен съд, първо отделение, девети състав, постановено по адм. д. № 209 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУПОВ № МД-АУ- 825/18.12.2009 г., издаден от орган по приходите при дирекция МДТ на Община Варна, с който на "Авъланш" ООД са определени допълнителни задължения по ЗМДТ за 2007 г. и 2008 г. в общ размер на 6 769,69 лв. и лихви за просрочие към 16.12.2009 г., в размер на 1 184,57 лева. В полза на Община Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 568,17 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. С писмените доказателства е установено придобиване на имота, като земеделска земя, фактическият състав по урегулирането е завършен на 27.11.2008 г., с решение № 7 от м. ноември 2008 г. Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ е променила предназначението на имота. Одобряване на регулационен план за територията само по себе си не удостоверява включване на имота в строителните граници на гр. Варна. Смяната на статута е завършена след влизане в сила на решението по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ, поради което до края на м. ноември 2008 г. процесният имот е бил със статута на земеделска земя и не е подлежал на данъчно облагане съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Касаторът моли за отмяна на решението и отмяна на акта. Ответникът по касационната жалба - Кметът на Община Варна, редовно призован, не е подал писмен отговор срещу нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното производство не е имало спор относно размера на увеличената отчетна стойност на недвижимия имот от декларираната 2 933 745 лв. на установената от органа по приходите в размер на 2 992 445 лева. Спорът е правен, той касае датата на която е трябвало да се декларира недвижимия имот, като подлежащ на облагане по ЗМДТ. В приложения нотариален акт недвижимият имот е описан като лозе, съставляващо имот № 026011 в землището на Владиславово, местн. "Атанас Тарла", с площ от 10 000 кв. м, четвърта категория. С протокол № 4 на Общински съвет е приет и одобрен ПУБ - ПРЗ за производствена зона "Метро". Съгласно писмо на кмета на общината, този имот попада в строителните и регулационните граници на Община Варна. Административният съд е анализирал нормите на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и на чл. 2 ЗСПЗЗ. Формулирал е крайният извод, според който имотът се намира на урбанизирана територия, урегулиран със ЗРП, поради което няма характер на земеделска земя и за него се дължи данък недвижими имоти. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Касационните твърдения са идентични, с тези, поддържани пред административния съд. Оплакванията на касатора са обсъдени от съда с мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Представени са убедителни писмени доказателства, че имотът попада в територията на производствена зона "Метро", която пък е включена в строителните и регулационните граници на Община Варна. Поради това е неоснователно оплакването, според което процесният имот не е включен в строителните граници на Община Варна. По силата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат сградите и поземлените имоти в строителните граници на населените места. За да бъде квалифициран имота като земеделска земя е необходимо той да е предназначен за земеделско производство и да не се намира в строителните граници на населените места и селищните образувания, определени с ПУП или с околовръстен полигон. Не е налице отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, решението на административния съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,