Решение № 1945 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9007/2010 г.

Решение № 1945 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9007/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на началника на Митница Свищов против Решение № 150 от 5.05.2010 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 53 по описа 2010 г., с което по жалба на "Захар" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Ст. Загора, ул. "Св. княз Борис" № 93, ет. 9, представлявано от Христо Кирилов Христов и Милена Димитрова Димитрова е отменено Решение № 347-0042/16.12.2009 г. на началника на митница Свищов за определяне на тарифен код 1701119000 за класиране в TARIC за количеството 113 284кг. от липсваща стока /сурова нерафинирана захар/ по пет броя ЕАД като в Уведомление за вземане под отчет № 4302/2327/28.12.2009 г. са определени публични държавни вземания мито и ДДС общо в размер на 103 328,26 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, тъй като неправилно съдът е приел, че следва да се признават фири в размер на 113 284 кг. сурова тръстикова захар при внос със специфично предназначение. Не са съобразени Регламент № 1832/2006 г., въвеждащ преходни мерки в сектора "захар" и Регламент № 508/2007 г. за откриване на тарифни квоти за внос на сурова тръстикова захар в България и Румъния за снабдяване на рафинериите през пазарните 2006-2009 г. Разпоредбата на чл. 300, т. 2 от Регламент 2454/93 г., съгласно която отпадъците и остатъците, получени в резултат на обработката или преработката на стоки и загубите, дължащи се на естествена фира, се считат за стоки, които са използвани по определеното специфично предназначение, е неприложима за случая. В разрешителното от 16.10.2008 г. за внос на процесната стока не е отразено признаване на фири. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против митническия акт, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба "Захар" ЕАД, чрез юрк. Страшилов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" София не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил правен относно това дали за установените естествени загуби, получени преди преработката на внесената под режим внос със специфично предназначение сурова нерафинирана захар, е приложим съответният учреден митнически режим за общото количество внесени стоки, доколкото по отношение на тези загуби е налице неизпълнение на режима - стоката в количеството на загубите не е достигнала до преработка, респективно, възникнало ли е ново митническо задължение на основание на определения нов тарифен номер. За да уважи жалбата, административният съд се е позовал на разпоредбите на чл. 300 § 2 от Регламент /ЕО/ на Комисията № 2454/1993 г. по прилагане на Регламент /ЕИО/ на Съвета № 2913/1992 г. /Митнически кодекс на общността /МКО//, аналогична на чл. 214, ал. 3 от ППЗМ и чл. 58, ал. 1, т. 14 ЗДДС и на чл. 862-864 от Регламент № 2454/1993 г. Прието е, че обективно невъзможно е заявяването на фири в искането за издаване на разрешението за съответния митнически режим. Касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно като отменящо административен митнически акт, издаден без материално-правно основание. Основното възражение на касатора се състои в това, че в разрешението от 06.03.2008 г. за митнически икономически режим - специално предназначение, не е посочено, че съгласно чл. 300, § 2 от Регламент 2454/93, загубите от естествени фири се считат за стоки, използвани по одобреното специфично предназначение. Утвърденият образец - искане за учредяване на митнически режим /приложение № 32 към чл. 329, ал. 1 и чл. 334а ППЗМ / - не изисква посочване на фири и не дава възможност да се иска признаване или предварително определяне на такива. Практически това не може да се случи, тъй като искането се прави преди вноса и съответно разрешението за митническия режим се издава преди вноса, а оттам и преди настъпването на естествените загуби при товарене, съхранение и измерване. Тези загуби следва да се съобразяват след настъпването им, а не преди това. Освен, че няма обективна възможност за деклариране на фири преди учредяване на митническия режим, липсва и такова нормативно задължение. Жалбоподателят не отрича, че разликата между количеството захар - посочено в митническата декларация и постъпилото в завода на ответника, се дължи на естествени фири. В такъв случай, директно намира приложение чл. 300, § 2 от Регламент 2454/93, съгласно който ".. загубите, дължащи се на естествена фира, се считат за стоки, които са получили направление за предписаната крайна употреба", поради което следва да се приеме, че установената разлика е използвана по декларираното специфично предназначение. Нормата на регламента е пряко приложима и съдържа фикция, съгласно която липсващите стоки, поради фира, се считат за стоки, които са използвани по определеното специфично предназначение, а оттам следва, че няма нарушаване на условията на учредения митнически режим, съответно и основания за прерафиране на стоката. При този изход на процеса и на основание чл. 228 вр. с чл. 143 и 144 АПК вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Митница Свищов следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответното по касация дружество юрисконсултско възнаграждение по делото за настоящата инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 21 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение