Решение № 578 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7961/2010 г.

Решение № 578 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7961/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Русан Иванов Мишков против решение № 9 от 1.04.2010 г. по адм. дело № 72 от 2010 г. на Административния съд - Русе, като неправилно поради нарушаване на материалния закон. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 и сл. АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е отхвърлен искът на жалбоподателя против Агенцията за приватизация в размер на 250 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на извършени незаконни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица от Агенцията за приватизация, вследствие на които ищецът е бил лишен от правото на собственост върху 250 бр. инвестиционни бонове за участие в масовата приватизация. Съдът е приел за безспорно установено, че ищецът е имал открита сметка по чл. 11, ал. 1 НУРОПЦПТПАСД от 250 бр. инвестиционни бонове, регистрирани в регионалното бюро с код 170239. Установено е също така, че на 29.09.2003 г. е извършено незаконно прехвърляне без надлежно пълномощно от сметката на ищеца на друго физическо лице, с което действително са му причинени претендираните имуществени вреди. При така установените безспорни фактически обстоятелства съдът е приел, че исковата претенция е погасена по давност, тъй като на 29.09.2003 г. са преустановени незаконосъобразните действия и бездействия на съответните длъжностни лица. Петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД е изтекла в случая на 29.09.2008 г., а искът е предявен на 10.02.2010 г.. В тази насока съдът се е позовал на т. 4 от ТР№ 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на ОСГК. Решението е правилно. Съдът е установил правно релевантните за спора факти, като е изложил подробни правни съображения. Правилно е приел, че доказаната по основание искова претенция е погасена по давност поради изтекъл петгодишен давностен срок, предвиден в чл. 110 ЗЗД. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,