Решение № 2354 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 146/2018 г.

Решение № 2354 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 146/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Тодев срещу Решение № 1334 от 01.08.2017 г., постановено по адм. дело № 217 по описа за 2017 г. на Административен съд – Благоевград, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Заповед № РД-14-303 от 09.03.2017 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО АА) - Благоевград за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) - спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. В касационната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател съдът погрешно е приел за безспорно установено осъществяването на превоз на пътници срещу заплащане. Констатациите от АУАН № 232895 от 08.03.2017 г. се основават единствено на жалба с вх. № УРИ 3794-00-983 от 08.03.2017 г., подадена от Е. Корольов. Счита, че в административното производство не е спазен редът на чл. 44, ал. 2 АПК, тъй като сведенията на Корольов не са приподписани от органа, което се явява съществено процесуално нарушение. Иска отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Благоевград, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № РД-14-303/09.03.2017 г. на началника на ОО АА – Благоевград за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП - спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. ПАМ е приложена от органите по контрол чрез сваляне и отнемане на табелата с регистрационен номер и отнемане на свидетелството за регистрация на автомобил марка "Фолксваген", модел "Транспортер" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на М. Тодев, който се оставя за домуване в [населено място], [улица] (чл. 106а, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗАвтП). Разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи. Въз основа на събраните доказателства съдът е установил от фактическа страна, че 07.03.2017 г. Е. Корольов ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] се е качил на микробус с peг. [рег. номер на МПС] от Начална станция до Бъндеришка поляна, за което е платил 10 лв. Посоченото лице е подало жалба рег. № УРИ 3794-00-983/08.03.2017 г. до началника на РУ Банско с оплакване, че шофьорът е отказал издаването на касов бон. По повод на тази жалба полицейските органи са уведомили Областен отдел "Автомобилна администрация" – гр. Благоевград и по случая е извършена проверка от Н. Панов и А. Янчев - инспектори в посочения отдел. По данните от жалбата относно номера на автомобила бил установен собственикът му - М. Тодев. Последният е извикан от полицията и пристигнал в полицейското управление заедно с автомобила. На място проверяващите от ОО АА – гр. Благоевград се запознали със съдържанието на жалбата и след оглед на автомобила установили, че автомобилът не отговаря на изискванията да бъде лицензиран, защото е с по-малко места, а не може да бъде и такси, тъй като такси може да бъде автомобил с до 7 седящи места. Провереното МПС е с 8 места, категория M1 (съгласно категоризация за МПС, проектирани и конструирани основно за превоз на пътници и техния багаж), което означава, че със същия не може да се извършва обществен превоз. Към момента на проверката собственикът на автомобила не е представил лиценз и е признал, че няма такъв. Липсата на лиценз е установена и в отдел "Лицензи" на автомобилната администрация, където се води списък на автомобилите, за които е издаден лиценз. По преписката са приложени писмени обяснения на Тодев, в които не оспорва обстоятелството, че е извършил превоз на Корольов, но твърди, че не е взел пари от лицето. На собственика на автомобила е съставен АУАН № 232895/08.03.2017 г., чиито констатации са възпроизведени в процесната заповед. В хода на административното производство контролните органи от ОО АА – гр. Благоевград не са изисквали допълнително сведения от лицето Корольов. Към преписката е приложена жалбата му, адресирана до началника на РУ Банско и АУАН № 232895/08.03.2017 г. На 08.06.2017 г. Корольов е депозирал в ОО "АА" - гр. Благоевград писмено обяснение, в което е заявил, че поддържа подадената от него жалба в РУ - Банско относно незаконния превоз на пътници, с който се извозват туристи в ски зоната на гр. Банско. Въз основа на констатациите от проверката издателят на административния акт е приел, че М. Тодев е извършил обществен случаен превоз на пътници с процесния автомобил до Бъндеришка поляна срещу заплащане - на един брой пътник срещу десет лева. Предвид липсата на лиценз за извършване на дейността, административният орган е обосновал изпълнението на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП. Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и 4 от ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари" (ал. 1, т. 1), която се осъществява чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви "б" и "в" (ал. 2, т. 1); определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство; разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи (ал. 2, т. 4). Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства, независимо дали са натоварени или не. В случая фактите, въз основа на които административният орган е приложил принудителна административна мярка, не са установени с допустими доказателства. Съдът неправилно е приел за безспорно установено, че превозът е извършен срещу заплащане. По преписката е приложена единствено жалбата на Корольов, без административният орган да изиска сведения от него в качеството му на трето неучастващо в производството лице по реда на чл. 44 от АПК. В жалбата погрешно е изписана марката на автомобила – вместо марка "Фолксваген" е посочена марка "Форд". В жалбата лицето е заявило желание за пълно съдействие, включително, че има снимка на банкнотата, с която е платило. В този смисъл е и адресираното до административния орган писмено обяснение на Корольов, подадено след образуване на съдебното производство. Впоследствие обаче не се явява да бъде разпитан като свидетел в съдебното производство, въпреки че такъв разпит е допуснат по искане на административния орган - призовката е връчена при условие на отказ на съпругата му да я приеме. Оспореният административен акт се основава единствено на жалбата на Корольов, следователно недоказана от страна на органа е твърдяната възмездност на предоставената услуга. По изложените съображения изводът на първоинстанционния съд, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП за издаване на заповедта за налагане на ПАМ, е необоснован. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноските по водене на делото за двете инстанции в общ размер на 415 лв., а именно: 10 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 5 лв. държавна такса за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение