Решение № 3297 от 8.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14364/2012 г.

Решение № 3297 от 8.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14364/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 143/12.10.2012 г., постановено по административно дело № 115/2012 г., Кърджалийският административен съд е: 1) отменил задължителни предписания, изх. № К-3260/7.06.2012 г. на главен финансов ревизор при РУ "СО" - Кърджали, потвърдени с решение № ЗП-12/20.06.2012 г. на директора на РУ "СО" - Кърджали. 2) осъдил Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали да заплати на Мергюл Мустафа Местан от с. Лясково, общ. Черноочене, разноски по делото в размер на 500 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението на Административен съд - Кърджали и отхвърляне на жалбата на Мергюл Мустафа Местан от с. Лясково, общ. Черноочене срещу задължителни предписания, изх. № К-3260/7.06.2012 г. на главен финансов ревизор при РУ "СО" - Кърджали, потвърдени с Решение № ЗП-12/20.06.2012 г. на директора на РУ "СО" - Кърджали. Ответницата по касация Мергюл Мустафа Местан от с. Лясково, общ. Черноочене, чрез повереника си адв. Мехмед моли съдът да отхвърли касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на направените деловодни разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд - Кърджали, с което жалбата до него е уважена като основателна, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Оспореният съдебен акт е и правилен по своя краен правен резултат. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и на обуславящите ги такива) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на атакуваните пред него задължителни предписания. От фактическа страна е установено, че със заповед № ЗКРД-1-249/28.05.2012 г. на директора на РУ "СО" - Кърджали е било наредено да се извърши частична финансова ревизия по разходите на ДОО на Мергюл Мустафа Местан. Финансовият ревизор е установил неправилно изплатено парично обезщетение за отглеждане на дете на основание чл. 53 от КСО, за периода февруари-април 2007 г. Съставен е ревизионен акт за начет. В анализа към ревизионния акт е посочено, че Мергюл Мустафа Местан се е регистрирала в РУ "СО" - Кърджали като тютюнопроизводител и е декларирала упражняване на трудова дейност като тютюнопроизводител от 1.01.2004 г. Заявила е, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица. Представила е удостоверение за регистрация-квота за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. като тютюнопроизводител и регистрация като земеделски производител, считано от 13.03.2007 г. В посоченият анализ е прието, че след като Местан няма удостоверение за регистрация-квота за 2007 г. като регистриран тютюнопроизводител, то съгласно чл. 6 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, същата е притежавала качество на регистриран тютюнопроизводител до 20.02.2007 г. След тази дата, независимо от регистрирането като земеделски производител, не било възникнало осигуряване по разпоредбите на чл. 10 от КСО. Поради изложеното е прието, че не са съществували основания за осигуряването й, както и че изплатеното обезщетение за отглеждане на малко дете за месеците: февруари, март и април на 2007 г. е неоснователно начислено и изтеглено. Срещу ревизионния акт е направено възражение от Местан, по повод на което е изготвено мотивирано заключение от финансовия ревизор при РУ "СО" - Кърджали. На 7.06.2012 г. са били издадени задължителните предписания, в които е отразено, че са изготвени във връзка с извършена частична финансова ревизия по разходите на ДОО на Мергюл Мустафа Местан и констатиране на неправилно изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете. На ревизираното лице е разпоредено в 3-дневен срок от получаването им: 1. да коригира подадената информация на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация, обр. № 1 за месец февруари 2007 г., като се посочат 14 р. д. в т. 16.3 от декларацията и последен ден в осигуряване 20.02.2007 г.; 2. да се заличи неправилно подадената информация за месеците март и април 2007 г.; 3. да се декларира в ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали прекъсване на дейността, считано от 21.02.2007 г. в качеството на регистриран тютюнопроизводител и упражняване на дейност в качеството на регистриран земеделски производител, считано от 13.03.2007 г. Задължителните предписания са обжалвани пред директора на РУ "СО" - Кърджали, който със свое решение е отхвърлил жалбата срещу тях като неоснователна и недоказана. Административният съд е установил, че за посочения период: месец февруари 2007 г. - месец април 2007 г. Местан е внесла дължимите осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица, съгласно подадена на 1.01.2004 г. декларация. Правилно съдът е определил, че спорът е правен и се свежда до това съществувало ли е основание за осигуряване на Местан след 20.02.2007 г. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал доводите на административния орган, развити и в касационната жалба, че Местан не е имала статут на лице, упражняващо трудова дейност като самоосигуряващо се лице за времето от 21.02.2007 г. до 12.03.2007 г., и за нея не е налице основание за осигуряване - чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Инвокираните от касатора възражения срещу решението са плод на неправилно и стеснително по естеството си тълкуване от него на относимите към казуса разпоредби на чл. 1, ал. 2 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ и на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Лицето е декларирало, че от 1.01.2004 г. упражнява трудова дейност като тютюнопроизводител и от същата дата се осигурява за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица. За 2006 г. има регистрация като тютюнопроизводител, а за 2007 г. - като земеделски производител. Внесени са осигурителните вноски за февруари, март и април 2007 г. за декларираните осигурени социални рискове. Според чл. 1, ал. 1 от горецитираната наредба задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, сред които са и земеделските производители и тютюнопроизводителите, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В ал. 2 е предвидено, че задължението за осигуряване на посочените лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, което се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната ТД на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а съгласно ал. 3, видът на осигуряването се определя с декларация по образец, която се подава от самоосигуряващото се лице до директора на ТД на НАП в 7-дневен срок от започване или възобновяване на дейността. В § 1, т. 5 от ДР на КСО е дадено легално определение за понятието "регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители" и според същото това са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Както се посочи по-горе, Мергюл Мустафа Местан е имала статут на регистриран тютюнопроизводител от 1.01.2004 г. и от същата дата се осигурява за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица, а от 2007 г. е придобила статут на регистриран земеделски производител, като не е подала декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в ТД на НАП - Кърджали през 2007 г. във връзка с регистрацията й като земеделски производител. Преди да е прекратена регистрацията й като тютюнопроизводител същата е регистрирана като земеделски производител и фактически не е налице прекъсване на дейност като самоосигуряващо се лице. Това е така, защото именно от легалното определение в § 1, т. 5 от ДР на КСО се налага извод, че тютюнопроизводителите са вид земеделски производители, като и едните, и другите са самоосигуряващи се лица с еднакъв минимален размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО, а различията са свързани само с реда и сроковете за регистрацията им. Не е било необходимо при преминаване от едната дейност към другата самоосигуряващото се лице да подава декларации по чл. 1, ал. 2 и ал. 4 от наредбата, цитирана по-горе, с които да се декларира прекратяване на едната дейност и започване на другата, не е налице промяна нито на характера, нито на вида на заявеното осигуряване, която промяна да подлежи на деклариране по реда на наредбата. В настоящият случай самоосигуряващото се лице е спазило както предвидения ред, така и сроковете за регистрация, и е внесло дължимите осигурителни вноски за целия период, в т. ч. и тези за рисковете общо заболяване и майчинство. В тази връзка, обосновано и в съответствие с материалния закон е прието от съда, че след като за 2006 г. самоосигуряващото се лице е регистриран тютюнопроизводител, а през 2007 г. - регистриран земеделски производител и са внесени осигурителни вноски, не е налице период, през който да не е упражнявала трудова дейност, то не е съществувало задължение при всяка промяна на регистрацията да подава декларации по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, и свързаните с тях декларации по чл. 1, ал. 4 от Наредбата. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е направил извода, че жалбата срещу задължителни предписания, изх. № К-3260/7.06.2012 г. на главен финансов ревизор при РУ "СО" - Кърджали е основателна и следва да се уважи, като се отмени оспорения административен акт. Съдебната практика на ВАС по казуси, идентични на настоящия, е в смисъла на настоящото решение и е изразена например в решение № 5902/28.04.2011 г. по адм. дело № 761/2011 г., решение № 6677/13.05.2011 г. по адм. дело № 155/2011 г., решение № 7379/28.05.2011 г. по адм. дело № 186/2011 г., решение № 1230/2012 г. по адм. дело № 10440/2011 г., решение № 7574/2011 г. по адм. дело № 185/2011 г., всички на шесто отделение, като част от цитираната съдебна практика е именно по административни актове на РУ "СО" - Кърджали. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменения с него административен акт, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Кърджалийския административен съд за незаконосъобразност на процесните задължителни предписания. В случая административният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и НООСЛБГРЧМЛ. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 97, ал. 1 от КСО, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали също е издал незаконосъобразен акт. За пълнота на изложението трябва изрично да се отбележи, че неправилно в решението си административният съд е направил извод, че тъй като в оспорените задължителни предписания не са посочени фактическите основания за тяхното издаване, това от своя страна представлява нарушение на изискването за форма на административния акт и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Противно на приетото от първоинстанционния съд, фактическите основания за издаването на оспорения административен акт - задължителни предписания, могат да се съдържат в анализа към ревизионния акт за начет и в мотивираното заключение по повод възражение срещу ревизионния акт. След като мотивите съществуват в преписката - например като мотиви към решение на помощен орган, и след като административният акт е в съответствие с тях, това е достатъчно, за да е налице връзка между мотивите и акта. И да се приеме, че има процесуално нарушение, то е несъществено и не е в състояние да обуслови отмяна на акта. Изложеното обаче не обуславя отмяна на атакуваното съдебно решение, доколкото като е уважил с диспозитива си подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните задължителни предписания, първоинстанционният съд е постановил правилен по своя краен резултат съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора е основателна претенцията на ответницата по касация за присъждане на сторените съдебни разноски. Тъй като липсва възражение от касатора за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът не може служебно да намали договорения и изплатен размер на адвокатския хонорар, поради което касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на Мергюл Мустафа Местан сума в размер на 500 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,