Решение № 626 от 6.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1670/2008 г.

Решение № 626 от 6.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1670/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К. Р. като пълномощник на В. Т. С. против решение № 4 от 20.02.2008 г. по гр. д. № 2/08 г. на Бургаския апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответницата по касация В. Т. С. чрез своя пълномощник адв. В. А. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, намира: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 276 от 5.11.2007 г. по гр. д. № 338/06 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Т. С. против В. Т. С. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "б" ЗЗД за отмяна на дарение на право на строеж (надстрояване) на втори етаж на жилищна сграда с площ 123 кв. м. в дворното място, съставляващо парцел **** - 187 в кв. 75 по плана на гр. П., понастоящем УПИ * - 1029 в кв. 75, оформено с нотариален акт № 52, т.I, дело № 379/1972 г. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ответницата по искане е страна по договора за дарение, а е наследник на дареното лице и в това си качество не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. Правото на надстрояване, което е било дарено на нейния наследодател, е било реализирано и след смъртта му тя е придобила право на собственост върху втория етаж. На следващо място въззивният съд е приел, че искът е неоснователен и поради това, че твърдението ответницата да е набедила дарителката в извършване на престъпление не е доказано. Набедяването е престъпление от общ характер и следва да бъде доказано с влязла в сила присъда по чл. 286 НК или решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), каквито в случая не са представени. Настоящата инстанция не споделя становището на въззивния съд, че след като предмет на договора за дарение е било право на строеж, след като то е реализирано и се е трансформирало в право на собственост, не може да се иска отмяна на дарението. Отмяната на дарението има обратно действие, включително и когато предмет на договора е право на строеж. С отмяната на дарението отпадат правата на суперфициаря, построеното въз основа на учреденото право на строеж става собственост по правилото на чл. 92 ЗС на собственика на земята, а по повод извършените подобрения между тях се създават облигационни отношения. Независимо от изложеното, въззивното решение е правилно по резултат и следва да бъде оставено в сила. За да се отмени дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. "б" ЗЗД е необходимо да се установи, че дареният е набедил дарителя в извършване на престъпление. Самото набедяване също е престъпление, което следва да бъде установено по надлежния съдебен ред - с влязла в сила присъда или с решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.). Такива доказателства по делото не са ангажирани, поради което правилно въззивният съд е отхвърлил предявения иск. Гражданският съд, който разглежда иска за отмяна на дарението, не е компетентен инцидентно да се произнася дали с действията си дареното лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на престъплението набедяване. По изложените съображения, тъй като не са налице посочените в жалбата основания за касиране на обжалваното решение, същото следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът