Решение № 268 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 91/2008 г.

Решение № 268 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 91/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 231, б. "е" ГПК (отм.). Г. М. Б. от гр. М. поискал отмяна на влязло в сила Решение от 22.05.2007 г. по гр.д. № 130 /2007 г. на Ломския районен съд, оставено в сила с Решение от 14.11.2007 г. по възз.гр.д. № 263/2007 г. на Окръжен съд - Монтана. Поддържа се, че посоченото решение е постановено в нарушение на процесуалните правила, гарантиращи личното или чрез пълномощник участие на страната по делото в първа инстанция и съставляващи отменително основание по см. на чл. 231, б. "е" ГПК (отм.). По подадената молба за отмяна, състав на ВКС- второ отделение на гражданска колегия намира: Молбата за отмяна е подадена на 11.12.2007 г. в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция, по жалбата на Г. М. Б. е оставил в сила решението на първата инстанция, с което същият е осъден да заплати на В. Й. сумата 2 543 лв., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 228 ЗЗД във вр. с чл. 8, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието, обезщетение за неизпълнен договор от 8.12.2001 година между страните по делото, като правилно и законосъобразно. В мотивите на съдебния акт е прието, че релевираният довод за допуснати нарушение на процедурата по призоваването му като страна пред първата инстанция - неправилно приложена разпоредба на чл. 46, ал. 1 ГПК (отм.), е неоснователен. С молбата за отмяна се поддържа, че решението на районния съд постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради неправилното прилагане на чл. 46, ал. 1 ГПК (отм.), което е довело и до нарушаване правото на защита пред първата инстанция, основания за отмяна на влязлото в сила решение по см. на чл. 231, б. "е" ГПК (отм.) При данните по делото, тричленният състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане отмяна по чл. 231, б. "е" ГПК /отм./. Процесуалните нарушение на първата инстанция на правилата за редовно призоваване не са основание за отмяна след като страната е обжалвала решението на първата инстанция и е релевирала това основание като порок. Съгласно правилата на чл. 219, б. "б" изр. първо, предл. второ/ неподадена касационна жалба/, решението на въззивния съд е вляло в сила, с молбата за отмяна не се релевира допуснато нарушение на процедурата по призоваване, поради което логично следва извода, че на заинтересованата страна пред втората инстанция е предоставена пълната възможност за ефективна процесуалноправна защита, в т. ч. и на проверка на релевираните доводи за нарушение на процедурата по призоваването пред първата инстанция. Производството за отмяна по чл. 231 и сл. ГПК е уредено от действуващия ГПК като извънреден, извънинстанционен способ за правораздавателен контрол по законосъобразността на влезли в сила съдебни решения, при строго лимитативно посочени от закона основания. чл. 231, б. "е" ГПК (отм.) визира три фактически състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез повереник по делото поради грубо нарушение от страна на решаващия съд на съдопроизводствените правила, но само тези, допуснати от съдебната инстанцията, чиито краен съдебен акт обуславя влизане на решението по съществото на спора в сила. Нарушенията на процесуалните правила на долната инстанция, които са релевирани като пороци и са проверени по реда на обжалването, без да са довели до отмяна на обжалваното решение, не могат да бъдат основания за отмяна на влялото в сила решение. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд - второ отделение на гражданската колегия