Решение № 7887 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 698/2018 г.

ВАСII отделение13.06.2018 г.докладчик т Галина Солакова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 189 от 20.11.2017 г., постановено по адм. д. № 174/2017 г. по описа на Административен съд - С. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7887 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 698/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ф. М." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., чрез адв. Господинов, против решение № 189 от 20.11.2017 г., постановено по адм. д. № 174/2017 г. по описа на Административен съд - С. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението се претендира отмяната му със законните последици. Ответникът не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение № 32-96150/07.04.2017 г. на началника на М. Б., потвърдено с решение № Р-375/32-123170/05.05.2017 г. на директора на Агенция "Митници", с което във връзка с митническа декларация (МД) 16BG001009Н0013301/06.06.2016 г. и след извършен последващ контрол на "Ф. М." ЕООД, административният орган разпорежда промяна в тарифното класиране в кл. 33, първо и второ подразделение за стоката, поставена под режим допускане за свободно обръщение - код ТАРИК 2005 99 80 99; преизчислява размера на възникналото митническо задължение и дължимите държавни вземания и определя дължимите суми за доплащане. За да извърши претарифиране на стоката, митническият орган се позовава на т. 3.1.1 и т. 3.1.2 от доклад с рег. № 32-86357 от 29.03.2017 г. за резултатите от извършен последващ контрол на дружеството и прави извод, че в митническата декларация внесената стока - печена леблебия не се класира в декларирания от дружеството код 2008 19 19 80, тъй като представлява печен нахут, който в изсушен вид се класира в позиция 0713 от Комбинираната номенклатура (КН) и съгласно забележки 1а и 3 от Г. 20 на КН и Обяснителните бележки към Хармонизираната система (ОБХС) следва да се класира с код по ТАРИК 2005 99 80 99, а не както е декларирано от дружеството с код 2008 19 19 80. Обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Не са основателни доводите досежно валидността на процесната заповед, тъй като същата е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при постановяването мЙне са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По делото е приложено заверено копие от заповед за заместване, която не е оспорена по надлежния ред. Фактът, че копието е заверено от редовно упълномощен процесуален представител на ответника не обосновава друг извод. Жалбоподателят не се възползва от правата по чл. 183 ГПК и не иска представяне на оригинала на заповедта или официално заверен препис от същата. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че стоката с описание печена леблебия представлява печен нахут, който в изсушен вид се класира в позиция 0713 от КН и на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, както и забележка 1а и 3 от Г. 20 на КН, стоката следва да се класира в позиция 2005 като преработен или консервиран продукт от Г. 7, по метод, различен от изброените в забележка 1а на Г. 20 от КН. Към датата на деклариране тарифното класиране на стоката печена леблебия е с код по КН 2005 99 80/код по ТАРИК 2005 99 80 99, които кодове не съответстват на декларираните от "Ф. М." ЕООД и съответно - приложимата тарифна ставка на митото по отношение на трети страни за този код е 17,60 %. Печената леблебия представлява обработен чрез технологията печене нахут. В глава 7 от КН са класирани зеленчуци, растения, корени и грудки, годни за консумация, като нахута изрично е посочен като попадащ в позиция 0713 20 00. Със забележка 3 от глава 20 е отбелязано, че позиции № 2001, 2004 и 2005 включват според случая само продуктите от глава 7, преработени или консервирани по методи, различни от тези, които са упоменати в забележка 1а от същата глава. В забележка 1а е посочено, че в глава 20 не се включват зеленчуците и плодовете, преработени или консервирани по методи, посочени в глави 7,8 и 11. Методите за преработване и консервиране, посочени в последните глави са: охлаждане, сушене, варене във вода или на пара, замразяване, с добавка на захар или подсладители, временно консервиране (посредством серен диоксид или във вода - солена, сулфурирана или с прибавка на други вещества, но негодни за директна консумация), нарязване на парчета или резени, агломериране под форма на гранули, раздробяване на зърната до "брашна", "грис" или "прахове". Видно от така изброените методи на преработка и консервиране, е че термичната обработка "печене" не е включена сред тях, поради което правилно е приетото от съда, че този метод е различен от упоменатите в забележка 1а, посочени в глави 7, 8 и 11 от КН методи. Това налага извода, че леблебията, като изрично посочен в глава 7 продукт - печен нахут, преработен по метод, различен от тези по забележка 1а, следва да се класира в позиция 2005, съответно за него да бъде определен код по КН 2005 99 80 и код по ТАРИК 2005 99 80 99, а не декларираният от дружеството - ТАРИК 2008 19 19 80. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно съдът не кредитира изцяло заключението на назначената по делото съдебна агротехническа експертиза, тъй като същото не е съобразено с конкретните изисквания по съответните позиции от КН. Също така, тарифното класиране на процесната стока е правен въпрос и определянето му не е от компетентността на вещото лице. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, а касационната жалба-без уважение като неоснователна. Разноски не следва да се присъждат, тъй като не са заявени надлежно от ответника. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1