Решение № 5199 от 23.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11652/2020 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. В., чрез адв. К. М. срещу решение 4362 от 03.08.2020 г., постановено по адм. д. 3642/2019 г. по описа на Административен съд София-град, в отхвърлителните му части. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в оспорените му части и да бъдат уважени исковите претенции в пълен размер. Претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът се явява лично, като поддържа касационната жалба. Ответникът, Столична дирекция на вътрешните работи, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител юрк. Б.П. по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалбас подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност и законосъобразност на съдебното решение. Депозирани са и писмени бележки по същество с доводи заправилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваните от нея части е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е осъдил СДВР да заплати на П. В. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица- служители на Отдел Пътна полиция към СДВР по изземване на личната му карта и свидетелството за управление на моторно превозно средство на 16.05.2016 г. при съставяне на АУАН 599431, заедно със законната лихва върху тази сума, смятано от предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението, като е отхвърлил иска над тази сума до пълния му предявен размер от 50 000 лв. Със същото съдебно решение АССГ е отхвърлил и предявения от ищеца срещу ответника иск за сумата от 20 000 лв, представляваща размера на даденото капаро (задатък) за покупка на недвижим имот, както и в частта за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от административно-наказателен акт НП 16-4332-012422/01.08.2016 г., който е бил отменен с влязло в сила съдебно Решение по НАХД 17524/2016 г. по описа на Софийски районен съд. Със същото съдебно решение съдът е осъдил ищеца да заплати на СДВР сумата от 241 лв. разноски по делото. За да стигне до този правен резултат, Административен съд- София град, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е частично основателен в частта относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на полицейски органи в структурата на СДВР по изземване на документите за самоличност на В. лична карта и СУМПС. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, както и съдебно медицинската и съдебно- психологическата експертизи, съдът е приел за установено по делото, че в резултат на незаконосъобразните действия по изземване на личната карта и СУМПС от длъжностни лица, служители при ответника СДВР, В. е претърпял неимуществени вреди психологически дискомфорт, преживени негативни емоции и стрес, изнервеност и семейни конфликти. Според съдът липсата на документи за определен период несъмнено е довело до нарушаване на стереотипа му на живот, била е затруднена голяма част от работата във всекидневието му поради невъзможност да управлява личния си автомобил не е могъл да извършва обичайните дейности - да води и взема децата си от училище и спортни занимания. По делото е безспорно установено, че липсата на документ за самоличност е довело до отказ на банкова институция да извърши по негово искане обмяна на валута, което също е причинило у В. чувство на безсилие и гняв. В тази връзка и с оглед на установеното по делото съдът е приел, че вследствие противоправните действия на длъжностни лица служители в СДВР, на ищеца са били причинени неимуществени вреди, за които следва да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ. След подробно обсъждане на понятието за справедливост при определяне размера на неимуществените вреди по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както и, изхождайки от обективните критерии за характера и степента на увреждане, начина и обстоятелствата, при които е осъществено увреждането, последици от него, продължителността и интензитета на търпене на вредите, АССГ е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 1 000 лв., поради което е уважил иска до този размери и е отхвърлил същия за разликата над 1 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв. По отношение претенцията за имуществени вреди в размер на 20 000 лв., представляващи размера на даденото капаро (задатък) за покупка на недвижим имот, съдът е приел същата за неоснователна. Според него с оглед на доказателствата по делото и съобразно разпоредбата на чл. 93, ал.1 ЗЗД остава недоказано настъпването твърдените вреди. За установяване плащането на задатъка в размер на 20 000 лева по делото пред АССГ са приети 10 бр. разписки: от 08.05.2016 г., 12.05.2016 г., 17.05.2016 г., 20.05.2016 г., 22.05.2016 г., 25.05.2016 г., 27.05.2016 г., 01.06.2016 г., 05.06.2016 г. и 09.06.2016 г., от които се установява, че във всяка от тях продавачът П. П. е декларирал, че е получил в брой от купувача П. В. сумата в размер от 2 000 лв., представляваща капаро по предварителния договор от 04.05.2016 г. В тази връзка съдът е направил извод, че цитираните разписки не могат да установят по безспорен начин, че задатъкът, уговорен с предварителния договор за покупко-продажба е бил реално платен. АССГ е заключил, че липсата на лична карта не е непосредствената причина за неизпълнение от негова страна на задължението за сключване на окончателен договор в нотариална форма и за плащане на остатъка от окончателната сума за придобиване на собствеността върху имота, а това е било въпрос на възможна договорка между страните, за липсата на каквато ответникът не носи отговорност. По отношение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от НП 16-4332-012422/01.08.2016 г., отменено с влязло в сила съдебно Решение по НАХД 17524/2016 г. по описа на СРС, съдът е приел същия за неоснователен поради недоказаност на релното настъпване на вреда с неимуществен характер за ищеца В., която да е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно НП. Според съда недоказано остава твърдението на ищеца за претърпени от него душевни тревоги и страдания вследствие на незаконосъобразното и отменено НП, които по някакъв начин да са увредили неговото психическо или физическо здраве или да са причинили друго отражение върху неговите морални устои. От приетата и неоспорена по делото съдебно психологическа експертиза и от заключението на представената от В. експертна психологична оценка АССГ е заключил, че не се установява преживените от него негативни емоции да са вследствие от отменения административнонаказателен акт, а се явяват в причинно-следствена връзка по-скоро с неправомерното изземване на личните му документи. АССГ е приел , че горната му констатация се подкрепя и от показанията на разпитания по делото свидетел. По горните съображения първоинстанционният съд е отхвърлил тази част от исковите претенции. Съдебното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно единствено по отношение на приетия за справедлив размер на обезщетението от 1 000 лв. за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица, служители на Отдел Пътна полиция към СДВР по изземване на личната му карта и свидетелството за управление на моторно превозно средство на 16.05.2016 г. при съставяне на АУАН 599431, заедно със законната лихва върху тази сума, смятано от предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя развитите от АССГ доводи за частична основателност на исковата претенция за претендираното обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на полицейски органи в структурата на СДВР по изземване на документите за самоличност на В. лична карта и СУМПС, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да е налице отменен по надлежния ред акт, съответно установено незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащия незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Настоящият касационен състав на ВАС споделя изцяло правния извод на АССГ, че искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на полицейски органи в структурата на СДВР по изземване на документите за самоличност на ищеца лична карта и СУМПС е доказан по основание и частично основателен по размер, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ. Наред с гореизложеното ВАС, трето отделение намира, че присъденият размер от 1 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди е занижен и противоречи на материалноправното разбиране за справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД. Предвид характера на вредите, настоящият състав на ВАС намира, че в случая обезщетение в размер от 2000 лева отговаря в по-голяма степен на изискванията на понятието "по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът следва да се счита за доказан, поради което в тази част решението следва да се измени, като на ищеца бъдат присъдено допълнително още 1000 лв. В останалата част- за разликата над 2000 лв до пълния предявен размер от 50 000 лв. решението следва да бъде оставено в сила. В останали отхвърлителен диспозитив решението на АССГ следва да бъде оставено в сила по съображенията, изложени от АССГ, които настоящата касационна инстанция споделя изцяло. По отношение претенцията за разноски съдът не е приложил правилно чл. 10, ал. 3 от специалния закон ЗОДОВ в относимата му редакция. Съдебното решение следва да се отмени и в частта, с която П. В. е осъден да заплати на СДВР сумата от 241 лв. разноски пред първоинстанционния съд, тъй като разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, в относимата им редакция, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му означава, че такова не се дължи. При този изход на спора искането на СДВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ в относимата им редакция, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Изменението в чл.10, ал.4 от ЗОДОВ е направено със ЗИД на ЗОДОВ /ДВ бр.94 от 29.11.2019г./, но съгласно § 6 от ПЗР на същия ЗИД на ЗОДОВ този закон се прилага само за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. Доколкото исковата молба, по повод която е образувано настоящото производство, е предявена на 03.04.2019г.- т.е. преди влизане в сила на изменението от ДВ бр.94 от 29.11.2019г., то приложение намира предишният текст на чл.10 от ЗОДОВ, съгласно който възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение не се дължи. Предвид изхода на спора ответникът СДВР следва да бъде осъден да заплати в полза на П. В. съдебни разноски за производството пред АССГ в размер на 60.90 (шестдесет и 0.90) лв. , а за производството пред настоящата касационна инстанция в размер на 60 (шестдесет) лв. с оглед на уважената част от исковата молба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение