Решение № 381 от 16.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1324/2012 г.

Решение № 381 от 16.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1324/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров В срок е постъпило искане от страна на упълномощения от осъдения В. К., в лицето на адв. Ю. Я. от АК - [населено място]. Атакува се определение № 191 от 11.06.12 г., постановено по НОХД № 220/12 г. по описа на РС - гр. Бяла. Сочи се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 НПК. Иска се да се възобнови делото и да се върне за ново разглеждане. В проведеното съдебно заседание на ВКС осъденият и неговият защитник не се явяват, редовно призовани. Постъпило е становище от защитата, което по съдържание преповтаря искането по основания и доводи. Прокурорът изтъква, че не е нарушен процесуалният закон. Пледира искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановения съдебен акт, постъпилото искане, съдържащите се в него основание и доводи, намира следното: Производството пред районния съд е протекло по реда на глава ХХIХ НПК. С атакуваното определение съдът е одобрил споразумение от 11.06.12 г. между РП - гр. Бяла, К. и служебния му защитник. Със същото К. се признава за виновен в това, че на 07.09.10 г. в [населено място], обл. Русе, в условията на повторност при немаловажен случай, отнел чужди движими вещи на обща стойност 165.00 лв. от владението на К. М., без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. За извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 му е определено наказание ПЕТ месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Като довод в подкрепа на искането се изтъква, че при разглеждане на делото по споразумението съдът е назначил на К. служебен защитник, въпреки изричното изявление на осъдения, да си упълномощи адвокат. От друга страна, служебният защитник не е прочел предварително споразумението на неграмотния К. Доводът не намира опора в материалите по делото. На досъдебното производство К. изрично е заявил, че желае да го защитава определеният служебен защитник, в лицето на адв. С. С. /л. 53/. С помощта на същия е постигнато предложеното на съда споразумение, видно от съдържанието му и положените подписи. По даване ход на делото осъденият не е изявил становище да се отложи производството, за да си упълномощи защитник. В проведеното съдебно заседание същият изрично е заявил, че му е известно споразумението и последиците от него и е съгласен с тях, доброволно го е подписал, разбира обвинението и се признава за виновен. Съдът е одобрил споразумението, като е преценил, че събраните на досъдебното производство доказателства водят до извод, че К. виновно е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Посочените обстоятелства обосновават липсата на допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на осъдения, поради което искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,