Решение № 1856 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5903/2015 г.

Решение № 1856 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5903/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив срещу решение № 204/14.02.2014 г. по адм. д. № 2159/2011 г. на Административен съд Бургас в отменителната му част. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- "Строителна компания Загора" АД, чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция, взе предвид: С решението в обжалваната му част първоинстанционният съд е отменил ревизионен акт № 16251000217/9.02.2011 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 275/25.03.2011 г. на касатора, в частта, с която на "Строителна компания Загора" ЕАД са определени задължения по ЗДДС за периода 31.12.2007 г. - 31.12.2009 г. в общ размер от 65 916 лв. и лихви за забава в размер на 18 616. 03 г. поради отказано право на данъчен кредит за същия период по фактури, издадени от "Холдинг Загора" ООД с предмет "административни услуги" и задължения по ЗКПО за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в размер на 8 448. лв и лихва в размер на 3 041.61 лв.; за периода 1.01.2008 г. -31.08.2008 г. в размер на 12 420. 00 лв. и за данъчен период 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г. в размер на 12 090 лв. С решението си първоинстанционният съд е присъдил и разноски, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Решението е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че доставчикът "Холдинг Загора" ООД осъществява и организира общо административно обслужване на дружествата в системата на холдинга, като за целта са сключени договори с всяко едно от дружествата. Такъв е сключен и със "Строителна компания Загора" АД за извършване на административни услуги при условията на абонаментно обслужване. По делото са представени договора, сключен между холдинга и дружеството, анексите към него, фактури за извършените услуги, включително и фактурите за извършени от сертифициращата компания услуги на холдинга за сертифицирането на отделните дружества с производствена дейност. Първоинстанционният съд правилно е интерпретирал свидетелските показания и анализът им води на направения от първоинстанционния съд извод, че заплащането на административните услуги се извършва на абонаментен принцип, за което са издадени съответните фактури. Налице са и доказателства за извършено сертифициране и преди 14.12.2009 г., поради което оплакването в касационната жалба в тази насока е неоснователно. И преди този период са издавани сертификати, осигурявани от холдинга и ползващи "Строителна компания Загора" ЕАД. За изследване реалността на доставките по процесните фактури е назначена и изслушана и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е, че между назначените по трудов договор лица в "Строителна компания Загора" АД няма такива, чиито задължения по длъжността характеристика да дублират задълженията на наетите по трудов договор или външни специалисти към холдинга. Безспорно се установява, че "Строителна компания Загора" АД не е правила други разходи за консултански услуги и подобни такива, извън заплатените на принципа на абонаментното обслужване на холдинга. Тези суми, заплатени на холдинга, са били осчетоводени като разход от холдинга като доставчик, като техният размер е подробно посочен в изготвената таблица. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Предвид изложеното е доказан положителният факт за реалното извършване на доставките с всички съпътстващи доставките документи. Данъчните събития, с които правната норма свързва последицата за упражняване правото на данъчен кредит, са настъпили. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, забраняваща неправомерното начисляване на ДДС, не е нарушена и данъчният кредит, в противовес на приетото от ревизиращите органи, следва да бъде признат. В разглеждания смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба, че ревизираното лице не е доказало твърденията си, че фактурираните от холдинга административни услуги са реално извършени. Напротив, при условията на главно доказване ревизираното лице като жалбоподател, включително и със свидетелски показания и заключение на вещото лице, е доказал безспорно реалността на фактурираните услуги. С оглед на изложеното и при наличието на реално извършени облагаеми доставки, посочените разходи следва да се признаят за данъчни цели по ЗКПО. Поради това ревизионният акт и в тази част в съответствие с приложимия закон правилно е признат за незаконосъобразен. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 3 563 лв. /три хиляди петстотин шестдесет и три/ лв. съобразно представените пълномощно, фактура за банков превод и списък на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,