Решение № 2913 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8738/2018 г.

Решение № 2913 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8738/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Пиргосплод" АД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, чрез адв. Седефов против решение № 3111/10.05.2018 г., постановено по адм. дело № 3985/2017 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РА-50-46/26.01.2017 г на главния архитект на Столична община /СО/. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община, чрез процесуалният си представител юрк. Димитрова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Претендира разноски - юрк. възнаграждение. Ответникът М. Сираков, чрез адв. Георгиев, оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Останалите ответници не ангажират становища по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и се явява процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С решението, в обжалваната му част е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РА-50-46/26.01.2017 г на главния архитект на СО, в частта, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ е допуснато изменение на ПУП-план за регулация и промяна на предназначението на УПИ ІV- за детска градина, кв. 212, м. "Гърдова глава", с нанасяне на регулационните граници по имотните граници на имот с идентификатор 68134.1937.1416 по КККР, както и промяна на предназначението на новообразуваният УПИ ІV-1416 с отреждане за " жилищно строителство и подземни гаражи" и свързаното с това изменение на общите регулационни граници с УПИ ХХІІ- за магазини и отреждането му по имотните граници на имот с идентификатор № 68134.1937.1417 и обособяване на нов УПИ ХХІІ-1417- за магазин, по кафявите линии на графичната част. Прието е, че заповедта е издадена при спазена процедура и от надлежния орган, на съответно правно основание, при наличие на предпоставките по т. 1, ал. 1 и т. 2, ал. 2 от чл. 134 ЗУТ, тъй като съгласно влязлата в сила кадастрална карта от 2010 г., изм. през 2013 г. имотните граници на двата съседни имота с идентификатори 68134.1937.1416 и 68134.1937.1417 не съвпадат с регулационните такива по действащият ПУП, одобрен през 1997 г., изм. пред 2005 г. Изложени са подробни мотиви за всички етапи на процедурата и са обсъдени констатациите на приетата по делото СТЕ в съвкупност с приобщените по административната преписка доказателства и наведените от страните доводи за незаконосъобразност на заповедта. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Безспорно е обстоятелството, че производството е задвижено по заявление от 2010 г. на К. Момчилов, като със заповед №РД-09-50-103/25.01.2010 г. на главен архитект на СО е разрешено изработването на ПУП-ИПРЗ в обхват УПИ ІV – за детска градина. Преписките по това заявление и впоследствие подаденото такова от новия собственик М. Сираков /заявление №ГР-94 М/30.01.2015 г./ са обединени и производството се е развило по новото заявление, поради междувременно одобрената кадастрална карта и променените инвестиционни намерения за УПИ ІV – за детска градина, т. е. по коригирания проект за изменение на действащият ПУП, одобрен със заповед №РД-09-50-264 от 27.05.1997 г. на главния архитект на СО и заповед №РД-50-177/17.07.2005 г. на кмета на район "Витоша", СО. Новият проект - коригиран, е надлежно съобщен по реда на чл. 128, ал. 3 и ал. 10 от ЗУТ от район "Витоша" и върнат към дата 05.08.2015 г., окомплектован с постъпилото възражение, което е разгледано на заседание на ОЕСУТ, проведено на 18.10.2016 г. - протокол №ЕС-Г-77, т. 8. Изложеното сочи на липса на твърдяното от касатора нарушение на процедурата по чл. 135 ЗУТ, тъй като изменението в инвестиционните намерения е следствие от промяна в собствеността на УПИ ІV – за детска градина и междувременно одобрена и влязла в сила кадастрална карта /одобрена със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, изм. със заповед №КД-14-22-1338/30.08.2013 г. на началника на СГКК/, по която кадастралните граници на имоти с идентификатори 68134.1937.1416 и 68134.1937.1417 се разминават с регулационните на съответните УПИ / ІV – за детска градина и ХХІІ- за магазини/. От приложената комбинирана скица е видно, че изменението на двете регулационни граници между УПИ ІV – за детска градина и ХХІІ- за магазини е одобрено по кадастралните такива, което обстоятелство сочи на съответност на правното основание по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, визирано в заповедта, на фактическото изменение, визирано в графичната част. Следователно изводът на административният съд, че заповедта се явява законосъобразна в тази част /ИПР/ се базира на правилно прилагане хипотезата за изменение на ПУП по т. 2, ал. 2 на чл. 134 ЗУТ. Обстоятелството дали кадастралните граници между двата имота с идентификатори 68134.1937.1416 и 68134.1937.1417 са нанесени правилно в кадастралната карта е ирелевантно в настоящето производство. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ предвижда възможност за изменение на действащия ПУП, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в КК. Единственото условие е КК да е влязла в сила, респ. нейното изменение, което в случая безспорно е налице. В тази връзка се явяват неоснователни и възраженията за засягане от новата регулационна граница на съществуващо складово помещение-пристройка, означено с "Пс" към магазина в УПИ ХХІІ, тъй като тази пристройка се пресича /засяга/ и от кадастралната граница по КК. В допълнение към това е и обстоятелството, че не е установена законността на тази пристройка в производството. Неоснователен е и доводът в касационната жалба за допуснато от съда съществено процесуално нарушение на служебното начало, тъй като с изрично определение от 21.06.2017 г., административният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, а обстоятелствата за "незаконност" на пристройката към магазина в УПИ ХХІІ са описани в мотивите на обжалваната заповед, вкл. събраните доказателства в тази насока. Ирелевантни се явяват възраженията за параметрите на предвиденото в УПИ ІV-1416 застрояване, тъй като в тази част заповед № РД-09-50-103/25.01.2010 г. на главен архитект на СО не е обжалвана. Видно от петитума на жалбата на "Пиргосплод" АД, по която е образувано съдебното производство, се иска отмяна на заповедта само в частта за изменение ПР и промяна предназначението на УПИ ІV-за детска градина, т. е. изменението на ПЗ е извън обхвата на съдебния контрол за законосъобразност. В този смисъл е и определеният предмет на оспорване от административният съд, вписан в обявлението до ДВ от 05.07.2017 г. по чл. 218, ал. 2 ЗУТ. Извън горното, следва да се маркира и безспорното обстоятелство, видно от документацията по административната преписка, че застроителният режим и предназначение на УПИ ІV-1416 са съобразени с предвижданията на действащият ОУП и ЗУЗСО. Налице е и изискуемото по реда на чл. 134, ал. 8 ЗУТ съгласие от министъра на Министерство на образованието и науката / писмо № 94-358/06.06.2016 г./ за промяна предназначението на УПИ ІV, което във връзка с промяната в собствеността на УПИ ІV вследствие на реституция, сочи на съответност на визираното правно основание за изменението на ПУП в тази част по т. 1, ал. 1 на чл. 134 ЗУТ. От изложеното следва, че заповедта е мотивирана с изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК правни основания по чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ за изменение на ПУП в частта за промяна на регулацията и предназначението на УПИ ІV, поради което не е било изискуемо основанието по т. 6 на ал. 2, чл. 134 ЗУТ, визирано в заповедта и доводите за липса на валидно съгласие от лицата по чл. 131 ЗУТ, в случая СО, не следва да се обсъждат. Неоснователно е позоваването в касационната жалба и на нарушение на чл. 15, ал. 3 във вр. с ал. 5 от ЗУТ, тъй като в случая изменението на ПР е на изрично визираното в чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ основание, което е специално по отношение на това по чл. 15, ал. 3. Освен това, с възражението за липса на валидно съгласие от общината по ал. 5, чл. 15 ЗУТ се упражняват чужди права от касатора. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изрично и своевременно заявената от ответника главен архитект на Столична община претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция и изхода на делото, касаторът дължи юрк. възнаграждение в размер на 200 лв, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разноски се дължат и на ответника М. Сираков, своевременно заявени за присъждане по представен списък по чл. 80 ГПК, но в редуциран размер от 1000 лв, предвид своевременно направеното възражение за прекомерност от процесуалният представител на касатора и фактическата и правна сложност на делото пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,