Решение № 6777 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1823/2011 г.

Решение № 6777 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1823/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Бургас против решение № 1405 от 02.12.2010 г., постановено по адм. дело № 1922/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касаторът поддържа оплаквания за просрочие на първоинстанционната жалба, въз основа на които счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и моли за отмяната му на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Веселина Йорданова Драганова чрез пълномощника си - адв. Стоянова оспорва касационната жалба. По развитите в депозирано писмено становище съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че атакуваният съдебен акт е правилен, поради което оспорването му следва да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия състав, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отменил заповед № з-4604/28.10.2009 г. на внд директор на ОД на МВР - Бургас, с която на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) спрямо Веселина Йорданова Драганова от гр. Бургас е приложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за напускане на Република България, поради задължения към чуждестранно лице в размер над 5000 лв. и липса на представено надлежно обезпечение. За да постанови този правен резултат съдът е приел от фактическа страна, че Веселина Драганова е била осъдена солидарно с Драгомир Войков Драганов да заплати на Джойс Полин Полард, поданик на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия сумата от 57 000 паунда, за което е издаден изпълнителен лист от 31.10.2008 г. от Бургаски районен съд. С писмо изх. № 13365/22.10.2009 г. частният съдебен изпълнил е сезирал административния орган с искане за налагане на принудителна административна мярка на Драганова, поради това, че същата не изпълнява задължението си за плащане на сумата и не е представила надлежно обезпечение. Въз основа на отправеното до него искане директорът на ОД на МВР - Бургас е издал процесната заповед, по силата на която на лицето не се разрешава напускане на страната до отпадане на основанието. Като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, съгласно която, не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение. При тези данни първоинстанционният съд е обосновал извод, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка на Веселина Драганова - български гражданин и гражданин на Европейския съюз, е незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон. Счел е, че наложената мярка ограничава свободата на движение на гражданин на Европейския съюз, като е налице несъответствие на разпоредбите от националния закон - чл. 23, ал. 3 и чл. 75, т. 6 ЗБЛД, с нормите на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/34/ЕИО, 75/148/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (Директива 2004/38). Като се е позовал на примата и на директния ефект на разпоредбите на директивата, в частност на чл. 27 от същата, определящ условията и основанията за ограничаване на свободното движение на граждани на Съюза на територията на държавите-членки, съдът е посочил, че в случая правото на излизане на жалбоподателката от Република България и правото й на свободно движение като гражданин на ЕС е ограничено на основание извън предвидените в общностното право такива. Според съда хипотезата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД за налагане на забрана за напускане на страната сочи на мярка в защита на финансовия интерес на частно лице - кредитор по парично вземане, което основание не представлява съображение за обществен ред и не попада сред изчерпателно изброените основания в Директива 2004/38. Решението е допустимо и правилно. Касаторът поддържа оплаквания единствено за просрочие на жалбата на Веселина Драганова срещу издадената от него заповед № з-4604/28.10.2009 г.. Твърденията му, че жалбата до първоинстанционния съд е подадена след изтичане на преклузивния срок за оспорване, са свързани с недопустимостта на съдебния акт - основание за обезсилването му по чл. 209, т. 2 АПК, а не с неговата неправилност, както погрешно се сочи в касационната жалба. Оплакването е неоснователно. Изводът на съда, че жалбата на Драганова е подадена в срок, поради което е процесуално допустима, съответства на събраните доказателства и на закона. По делото няма данни за редовно връчване на оспорената заповед на адресата по установените в АПК процесуални правила. Съгласно предписанието на чл. 61, ал. 2 АПК съобщаването на административния акт на заинтересованите лица се извършва чрез устно уведомяване за съдържанието му, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. Уведомяването се извършва на известен адрес, който може да бъде настоящият или постоянният адрес по гражданската регистрация на заинтересованите лица. Когато адресът не е известен или лицето не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин (чл. 61, ал. 3 АПК). Изпълнението на всяка една от уредените с чл. 61 АПК процедури е условие за редовност на уведомяването на заинтересованото лице за постановения административен акт. В конкретния случай пощенската пратка, съдържаща съобщение за изготвения индивидуален административен акт, е изпратена на Веселина Драганова на посочения от частния съдебен изпълнител адрес - гр. Бургас, ул. "Константин Величков" № 69, откъдето е върната в цялост с отбелязване "непотърсено" от приемащата пощенска станция върху разписката на "Български пощи" ЕАД. Видно от посочения в жалбата до съда адрес обаче, отразеният в съобщението и на известието за доставяне адрес на получателя е непълен - липсват ет. 4 и ап. 6. Дори да се приеме, че адресът е коректно изписан, препоръчано писмо с известие за доставяне не може да бъде върнато от пощите с формалната причина "Непотърсено". Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи (при евентуално оставено съобщение, че за него има препоръчано писмо) не освобождава пощите от задължението им отново да потърсят получателя на адреса. Върнатата на административния орган обратна разписка (известие за доставяне), оформена с отбелязване "непотърсен", не удовлетворява изискванията на процесуалния закон за надлежно връчване, което налага използването на друг нормативно установен способ за това. Отбелязването от страна на приемащата пощенска станция, че "пратката не е потърсена от получателя" не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респективно - че се е преместило на друг адрес или е заминало. Поради това препоръчано писмо, върнато от пощите по причина "непотърсено", не може да бъде прието за недоставено по вина на получателя. Връщането на препоръчаното писмо задължава органа да извърши ново валидно уведомяване на адресата, което изискване в случая той не е изпълнил. С оглед така допуснатото нарушение в процедурата по съобщаване на заповедта срокът за оспорването й не е започнал да тече по отношение на адресата и първоинстанционният съд правилно е приел жалбата за подадена в законния срок. Обосновани и в съответствие със закона са изводите на съда по същество за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Съдът е приложил правилно материалния закон, като е извършил преценка на оспорената заповед с оглед правото на Европейския съюз и правния статус на жалбоподателката като гражданин на Съюза. Законосъобразно е заключението му, че разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД, в изпълнение на която е издадена процесната заповед, противоречи на норма на общностното право, поради което националната правна норма следва да се остави без приложение, като вместо нея следва да се приложат пряко разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО. В този смисъл Тълкувателно решение № 2 от 22.03.2011 г. на ВАС по по тълк. дело № 6/2010 г. С чл. 27, § 1 от директивата се допуска единственото ограничение на свободата на движение на гражданите на ЕС и то е от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Изрично е забранено позоваването на такива съображения за икономически цели. Освен това, мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. От своя страна, личното поведение на лицето трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция. Директивата позволява по-благоприятно третиране на лицата в рамките на националните правни системи (чл. 37), което означава, че не допуска мерки, отегчаващи правния им статус. Видно от текста на чл. 75, т. 6 ЗБЛД, въведената от българския законодател мярка не отговаря на допустимите от общностния акт ограничения. Тя налага ограничение на свободата на движение на основание, непредвидено в Договора за функциониране на Европейския съюз и в актовете по прилагането му. Частният финансов интерес, в чиято защита е установена мярката, не може да покрие съдържанието на понятието обществен ред или обществена сигурност, както правилно е посочил съдът. Налице е законово установен автоматизъм на налагане на ПАМ, което е в противоречие с изискванията и гаранциите на общностния акт при прилагане на ограниченията на правото на свободно движение. При това положение първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО и е отменил административния акт като незаконосъобразен. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение