Решение № 2953 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12956/2013 г.

Решение № 2953 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12956/2013 г., II о., докладчик съдията Ангел Калинов Производството е образувано по жалба на министъра на околната среда и водите срещу решение № 170 от 24.07.2013 г. по адм. д. № 130/2013 г. на Кюстендилски административен съд, като се иска отмяна на същото и да се реши спора по същество. Ответникът по жалбата ЕТ "Борис Андреев - ВЕСПИ" взема становище да се остави в сила решението. СГКК Кюстендил не взема становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Кюстендилският административен съд е отхвърлил оспорването на касатора против заповед № РД-18-10-17/22.02.2013 г. на началника на СГКК - Кюстендил. За да постанови решението си съдът е приел, че актът се издава, ако са налице законовите предпоставки за това. А тези предпостваки в случая са налице. В тази насока са и указанията в решението по адм. д. № 1297/2012 г. по описа на ВАС, които са задължителни за административния орган по смисъла на чл. 172, ал. 2 и чл. 177, ал. 1 от АПК. Крайният извод на съда е, че на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК съдът ще отхвърли оспорването. Решението е правилно. С решение № 16209 от от 18.12.2012 г. по адм. № 1297/2012 г. на Върховния административен съд - второ отделение е прието, че жалбоподателят е установил правото си на собственост върху процесния имот. Производството по чл. 35 ЗКИР е специално, започва по искане на собственика или инвеститора и приключва със заповед по чл. 49а, ал. 3, след като се изпълни предвидената по закон процедура и се установи правото на собственост на направилия искането и липсата на технически пречки за одобряване на картата и регистъра. В случая жалбоподателят е установил правото си на собственост с документи съгласно изискванията на чл. 41 ЗКИР и чл. 25, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 25, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. При проведената процедура е установено, че кадастралната карта и регистър отговарят на техническите изисквания и са съобразени със закона и подзаконовия нормативен акт. При тези данни органът по чл. 49а следва да одобри приетите кадастрална карта и регистър, като нормата е императивна и не дава възможност за преценка. Правилно съдът е приел, че съгласно чл. 177, ал. 1 АПК това решение е задължително за административния орган, като страна в производството. Следва да се добави от тази инстанция, че съгласно ал. 2 на същия текст от кодекса, ако същият постанови различно от указаното, то е нищожно и всеки може да се позове на тази нищожност. Правилно съдът е отхвърлил жалбата, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение