Решение № 386 от 15.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 536/2026 г.

Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК.

Образувано по жалба на защитника на подсъдимия З. И. - адв. П. Т., против въззивно решение № 9/11.05.2026 г., постановено по внохд № 1/2026 г. по описа на Военно - апелативния съд.

В жалбата са наведени всички касационни основания чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Посочено е, че въззивната инстанция неправилно е приложила нормата на чл.216 от НК по всеки от двата пункта на повдигнатото обвинение, тъй като описаните последици от твърдяното престъпно деяние не засягали материалната субстанция на процесните два служебни автомобила като движими вещи, за които се твърди, че са увредени от подсъдимия, поради което липсват основания за ангажиране наказателната отговорност на З. И.. Твърди се, че при оценката на доказателствата въззивният съд е допуснал нарушения на изискванията на принципните разпоредби на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, тъй като не отчетено реалното значение и връзката с предмета на доказване на редица доказателства по делото. При определяне на наказанието съдът не е оценил личните и служебните качества на подсъдимия, протичането на служебната му дейност и другите данни от значение за критерия справедливост. Отправена е претенция за отмяна решението на въззивния съд като неправилно, оправдаване на подсъдимия или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание подсъдимият З. И. и защитникът адв. Т., редовно призовани, се явяват, като пледират да се уважи жалбата по изложените в нея съображения. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че подадената жалба е неоснователна и предлага решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Прокурорът счита, че въззивният съд е отговорил на всички възражения на защитата за липса на процесуални нарушения и наличие на съставомерна форма на изпълнителното деяние. И според него осъществените от подсъдимия увреждания са от такова естество, че са направили на практика вещите негодни за използване, без съответните действия по техния ремонт и почистване. Отчетени са характеристичните данни на подсъдимия, тъй като наложеното наказание е във възможно най-ниския размер.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С присъда № 6/08.10.2025 г. по нохд № 28/2025 г. по описа на Военен съд - София подсъдимият бивш старши сержант З. Г. И. е признат за виновен в това, че на 03.05.2024 г., като назначен в състава на охраната дневна смяна в обект - комплекс „Б.“ - МС в [населено място], е повредил противозаконно чужда движима вещ, собственост на Национална служба „Охрана“, като изсипал захар и вода в резервоарите на:

• служебен л.а. „***“, м. „Ф.“, с ДК [рег.номер на МПС], в

резултат на което след необходими и извършени ремонтни операции за възстановяване на същия, размера на причинените имуществени вреди възлиза на 309,17 лв. с ДДС.

• служебен л.а. „***“, м. „Т.“, с ДК [рег.номер на МПС],

в резултат на което следвало да се извършат ремонтни операции за възстановяване, като размера на причинените имуществени вреди възлиза на 3 924,95 лв. с ДДС,

като причинените имуществени вреди възлизат общо в размер на 4 234,12 лв., поради което и на основание чл.216, ал.1, пр.2 от НК и при условията на 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, а в тежест на подсъдимия са възложени направени по делото разноски, които възлизат в размер на 612,01 лв..

По жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 1/20269 г. по описа на Военно - апелативен съд. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 вр. с чл.334, т. 6 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционна присъда.

При извършената касационна проверка не се потвърдиха твърденията на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуални правила в аналитичната дейност на апелативния съд, която да е осъществена в разрез с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.2 и 5 от НПК. В атакуваното решение, в съответствие с изискванията на чл.339, ал.2 от НПК, задълбочено и изчерпателно са изложени доводите, въз основа на които са отхвърлени залегналите във въззивната жалба възражения на подсъдимия, които в значителна степен са идентични с наведените и пред настоящата инстанция. Същевременно развитите в „Допълнителното изложение“ съображения по-скоро разкриват субективното несъгласие на жалбоподателя с дадената от предходния състав оценка за достоверност на доказателствените материали и изведените въз основа на тях факти, което е типично възражение за необоснованост и не е възведено като самостоятелно касационно основание.

В атакувания съдебен акт не само е възпроизведена приетата за установена от първоинстанционния съд фактология, но е обективиран сравнително достатъчен анализ на доказателствената съвкупност, като са отразени възприетите правни изводи и съображенията във връзка с индивидуализацията на наложеното наказание. С необходимото внимание са обсъдени показанията на свидетеля мл. сержант С. М. - пряк очевидец на закупуването на 1 кг. захар от магазин „Фантастико, находящ се в близост охранявания от НСО обект, изсипването на половината от него в резервоара на л.а. „**“ и заявеното намерение от страна на подсъдимия да направи същото и по отношение на втория автомобил - „**“, поради огорчението му от намаления размер на допълнително материално стимулиране, предвид непосещаването на учебния процес и заниманията по спорт и стрелба. С основание въззивната инстанция е изключила от доказателствената съвкупност част от показанията на св.С. Б., които между впрочем са изцяло в унисон с обвинителната теза, поради което най-малко буди недоумение заявеното в касационната жалба несъгласие с това и изразеното желание изложеното в тях да се полза в неговата цялост. В случая е напълно проследима хронологията от фактически действия, свързана с установяване наличието на захар в гърловините към резервоарите на двете превозни средства, поради което правилно е прието отсъствието на съществени процесуални пороци в приобщаването й към доказателствената съвкупност. На тази основа касационният съд приема, че в проверяваното решение установените фактически положения, релевантни за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия са изведени в съответствие с процесуалните изисквания, доказателствените материали са оценени без логически грешки, анализирани са коректно, обективно и задълбочено, паради което възраженията за допуснати нарушения в процесуалната дейност на съда се явяват неоснователни.

Напълно неоснователно е и възражението по отношение релевираното нарушение на материалния закон. Въззивната инстанция е изложила изчерпателни и верни съображения относно съставомерното поведение на подсъдимия, които се споделят и от настоящия състав. В случая в резултат на непосредственото физическо въздействие от страна на подсъдимия върху субстанцията на процесните два автомобила те са станали изцяло негодни за използване във връзка с обикновеното им предназначение, без значение дали това е само временно - до отстраняване на повредата, и дали самата повреда е отстранима. В този смисъл извършеното от страна на подсъдимия З. И. се субсумира от обективна и субективна страна под състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, а реалният разход за отстраняване на последиците от увреждането, според комплексната авто-техническа експертиза, възлиза съответно в размер на 309,17 лв. и 3 924, 95 лв. за всяка една от колите, която имуществена вреда е в пряка причинна връзка с извършеното деяние.

Лишени от основание са и възраженията в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание. Като вид, размер и начин на изпълнение то съответства на извършеното, на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Въззивният съд е утвърдил заключението на първоинстанционния състав за приложението на чл.54 от НК, като адекватно са оценени не само личните, но и професионалните, служебните качества на подсъдимия, предвид получените три награди по време на изпълнение на службата, но и наложените му дисциплинарни наказания. Същевременно в случая няма място за проява на по-голямо снизхождение, тъй като И. умишлено е повредил двата автомобила, като за целта предварително се е снабдил от магазина с бяла кристална захар, т.е. действал е целенасочено и последователно, като е демонстрирал отмъстително поведение и пренебрежение към поверените му в качеството му на военнослужещ вещи.

По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че жалбата е неоснователна и въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК