Решение № 990 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6347/2010 г.

Решение № 990 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6347/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 54/11.03.2010 г. по адм. д. № 58/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменен РА № 2500350/7.07.2006 г. на ТД на НАП - Търговище в частта, с която е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за довнасяне: за 2005 г. 12 261,74 лв. с лихви, в частта, с която е намален данъка по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. на 439,04 лв., а лихвите са намалени на 117,94 лв, намален е данъкът за 2004 г. на 719,57 лв., а лихвите са намалени на 106,31 лв. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество, като му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба е подадена от Мария Милева, действала като ЕТ "Мария Милева" до 23.12.2005 г. против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА в тази част да бъде уважена. По жалбата на другата страна поддържа, че е неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение окръжният съд е изменил РА № 2500350/7.07.2006 г. на ТД на НАП - Търговище в частта, с която е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., като е намален на 439,04 лв, а лихвите са намалени на 117,94 лв., намален е данъкът за 2004 г. на 719,57 лв., а лихвите са намалени на 106,31 лв. Със същото решение е отменен РА № 2500350/7.07.2006 г. на ТД на НАП - Търговище в частта, с която е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. 12 261,74 лв с лихви и е отхвърлена жалбата против РА в останалата й част. Правилно в мотивите си съдът е приел, че на основание чл. 15, ал. 3 ТЗ след прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец на "Милеви" ООД на 23.12.2005 г. отговорността за данъчните задължения на едноличния търговец може да се търси от прехвърлителя. Правилно съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2003 г. и 2004 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 с разходи за командировки на лица, които в същото време са били според издадените пътни листи на две места едновременно. Неправилно съдът е приел, че с разходите за ваучери и скреч карти през трите години в РА незаконосъобразно е увеличен финансовия резултат на основание чл. 14, ал. 1 във връзка с чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.). За 2003 г. основанието за увеличение на финансовия резултат с разходите за ваучери и скреч карти, раздадени на персонала е по чл. 23, ал. 2, т. 24 ЗКПО (отм.), тъй като тези разходи, които вследствие на неспазване на принципите /за признаване на приходи и разходи/, определени по чл. 23, ал. 13 са довели до намаление на финансовия резултат. В РА е прието, че е нарушен принципът за съпоставимост между приходи и разходи, тъй като ваучерите са раздавани на фармацевти, санитари и други служители на търговеца, от чиито контакти не са произлезли икономически изгоди за предприятието на търговеца. Съдът е приел, че липсата на икономическа изгода не води до извод за отклонение от данъчно облагане. Раздадените ваучери и карти водели до намаление на разходите за разговори между служителите в предприятието, Изводът не е подкрепен с никакви доказателства. За 2003 г. съдът дори не е обсъдил основанието за увеличение на финансовия резултат и е изложил съображения общо за трите години, с което не е установил спазване на принципите по чл. 23, ал. 13 ЗКПО (отм.). За 2004 и 2005 г. в РА е посочено основание за увеличение на финансовия резултат с разходите за ваучери и скреч карти, раздадени на персонала по чл. 23, ал. 2, т. 10 във връзка с чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 и 2 ЗКПО (отм.), като в РА е прието, че е нарушен принципът за документална обоснованост, след като не е доказано предоставянето на ваучерите на служителите, нито връзката им с определена сделка и дейност. Съдът е приел, че в РА не е доказано ваучерите да са предоставени с цел избягване на данъчно облагане, а от тях могла да последва и икономическа изгода от намаление на разходите за служебни разговори. Изводът е необоснован. В случая в РА неправилно е определена квалификацията на основанието за увеличение на финансовия резултат. По чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО (отм.) в редакцията за трите години финансовият резултат се увеличава с разходите, несвързани с дейността, удовлетворяващи частично или напълно лични потребности на персонала, които не са с характер на социални или представителни разходи. По делото не е установено да е получена икономическа изгода за предприятието в резултат от тези разходи и следваше съдът да преквалифицира основанието за увеличение на финансовия резултат с разходите за ваучери и скреч карти по чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО (отм.). Неправилно съдът е приел, увеличението на финансовия резултат за трите години с разходите за ваучери и скреч карти за незаконосъобразно направено. Доводът на касатора за неправилно приложение на чл. 122 ДОПК при определяне на данъчната основа, тъй като не е посочено по коя от т. 1 - 7 ДОПК е извършена ревизията е неоснователен. Видно от уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК /л. 259 от приложенията/ Милева е уведомена, че ревизията ще се извърши по чл. 122 ДОПК, тъй като са установени обстоятелства: декларираните приходи, доходи, източници на финансиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото състояние. Така описаните обстоятелства съставляват основание за извършване на ревизията по чл. 122, т. 7 ДОПК. След като са описани фактическите обстоятелства правната квалификация може да се даде и от съда. Необоснован е изводът на съда, че спорните заемни средства от Симеонка Иванова и Калинка Недялкова са предоставени в заем на ревизираното лице. В РД е констатирано, че не са съставени, поискани доказателства за предаване на заемните суми на Милева. Съдът е приел, предвид заключението на вещото лице, че са съставени приемо-предавателни протоколи за предаване на сумите, които не са приложени по делото, но били представени на вещото лице, с които се установявало предаване на сумите. На основание чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.) съдът следва да обсъди заключението наред с останалите доказателства по делото. След като протоколите не са приложени по делото, нито са били представени след поискване по време на ревизията изводът на съда, че заключението в тази част е обосновано е направен в нарушение на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.). По време на ревизията за предаване на заемните средства е представена декларация от Калинка Недялкова, че сумите са предоставени и самите договори. Съдът е приел, че в тях е посочено, че се предоставят заемните средства, поради което предаването на сумите било установено по делото. Изводът е необоснован. В текста на договорите не е отбелязано, че Милева е получила сумите, които според договора се дават в заем и съдът незаконосъобразно е приел, че е установено получаването на договорените заемни средства. В мотивите си съдът не е изложил съображения как е изчислил намалените размери на дължимия данък за 2003 г. и 2004 г. Решението в частта, с която е изменен РА в частта, с която е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) с лихви за 2003 г. и 2004 г. като неправилно следва да бъде отменено и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението е неправилно и в частта, с която е отменен РА в частта, с която е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) с лихви за 2005 г. Съдът не е изложил никакви мотиви защо приема жалбата за основателна в тази част, с което е постановил необосновано решение при допуснати съществени процесуални нарушения. Ревизията е проведена по чл. 122 ДОПК и след като не са оборени констатациите в РА на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК съдът следваше да отхвърли жалбата против РА в тази част. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА относно непризнат данъчен кредит 3579,46 лв. по фактура № 235/29.04.2005 г. на "Милеви" ООД и 1962,20 лв. по данъчно дебитно известие № 236/4.05.2005 г. с предмет доставка на кантираща машина е законосъобразно. Съдът е изложил обосновани съображения за неустановено осъществяване на доставката и правилно непризнат данъчен кредит по фактурата. Приел е също, че не е установено доставчика да е придобил кантираща машина, която да достави на ревизираното лице. Представените в касационното производство фактури за авансови плащания за кантираща машина, издадени от СК "Ариана" също не установяват прехвърляне на собствеността върху кантираща машина в патримониума на доставчика "Милеви" ООД, нито предаването й на получателя. Решението в останалата част, с която жалбата против РА е отхвърлена следва да бъде оставено в сила. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да се определят с оглед резултата. Мария Милева следва да бъде осъдена да заплати на ДОУИ - Варна 1072,20 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,