Решение № 14164 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9041/2012 г.

Решение № 14164 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9041/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът обжалва решение № 20/4.06.2012 г. постановено по адм. д. № 57/2012 г. на Разградския административен съд, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК- 02-СЦР-29/7.03.2012 г. на на началника на РДНСК - Северен централен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Пристройка и надстройка" на магазин за хранителни стоки и кафе-аперитив", находящ се в УПИ ХV "за търговска дейност" кв. 19 по плана на с. Манастирско, община Лозница, област Разград. Наведени са оплаквания за отмяната като неправилно по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта- предмет на оспорването на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото изведени от доказателствата по делото и заключението по изслушаната съдебно- техническа експертиза възприето от съда като пълно обосновано за наличие на незаконен строеж, констатиран с констативен акт № 56/27.05.2011 г., чийто констатации не са опровергани, както в хода на административното производство, а така също и пред съда. Безспорно е било установено, че строежа е извършен без строителни книжа в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ и не се явява търпим по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ с оглед времето на осъществяването му - 2007 г. В оспорената заповед ясно е дефинирана частта от разширената пристройка, която подлежи също на премахване, както и че с надстройката е създадено таванско помещение, при което обосновано е прието, че не се касае до подмяна на покрива. Налице е хипотезата на чл. 225, ал. 2, т., 2 ЗУТ при което законосъобразни са съображенията, че процесния обект подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Като е приел за законосъобразна оспорената заповед, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания визирани в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения върховният административен съд, второ отделение,