Решение № 3612 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3651/2013 г.
ВАСI отделение31.03.2015 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72/14.01.2013 г. по адм. д. № 2115/2012 г. на Варненския административен съд. ОСЪЖДА НАП - ЦУ - Дирекция "ОДОП" - Варна да заплати на Диана Цветкова Павлова 1000 лв. разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3612 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3651/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна моли да бъде отменено решение № 72/14.01.2013 г. по адм. д. № 2115/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 081103093/6.01.2012 г. на ТД на НАП - Варна, ИРМ Силистра, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена или делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Диана Павлова по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила като й бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил РА № 081103093/6.01.2012 г. на ТД на НАП - Варна, ИРМ Силистра, с който е определен данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ на Диана Павлова 63 878,72 лв. с лихви за 2010 г. поради непризнато право на данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. В мотивите си съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Ревизираното лице е регистриран земеделски производител с регистрация по ЗДДС от 2002 г. Съдът е обсъдил подробно приложимите чл. 26, чл. 28 и § 17, ал. 2 ЗИД ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр. 31/15.04.2011 г. и чл. 189б ЗКПО в приложимата редакция от ДВ, бр. 95/2009 г. и законосъобразно е приел, че в РА неправилно е отказано на Павлова ползване на данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ в размер 60% от дължимия за 2010 г. данък върху дохода от дейността й като земеделски производител по производството на непреработена растителна и животинска продукция. Правилен е изводът на съда, че тълкуването на последната цитирана разпоредба на органите по приходите е в противоречие с правото на ЕС относно държавните помощи. По делото е приложено решение на Европейската комисия № С
863 от 11.02.2011 г. относно държавна помощ - България, помощ № 546/2010 за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък за данъчнозадължени субекти, регистрирани като земеделски производители. В решението на ЕК няма разлика в режима на предоставяната държавна помощ според регистрацията като търговец или не на земеделския производител. Различното данъчно третиране на земеделски производители физически лица от земеделските производители, регистрирани като еднолични търговци, противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, според който законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица равни правни условия за стопанска дейност. Съдът е обсъдил наличието на условията по чл. 189б ЗКПО за приложението на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ и обосновано е приел, че не са налице правопрепятстващите условия на разпоредбите от ЗКПО за предоставяне на данъчното облекчение. Вещото лице е дало заключение, че през 2010 г. е получена помощ за 2009 г. върху единица площ и по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", която не може да се обсъжда при преценката за наличие на условията за приложение на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ за 2010 г. За 2010 г. Павлова е получила помощ за единица площ и национални доплащания, които не са пречка да се предостави данъчното облекчение, тъй като е с друга цел. Получените помощи не са за активите на земеделския производител, само в който случай предвид чл. 189б, ал. 4 ЗКПО корпоративният данък не се преотстъпва. Правилен е и изводът на съда, че преотстъпения данък в размер 63 878,72 лв. е използван за закупуване на трактор на стойност 195 583 лв., с което са изпълнени условията на чл. 189б ЗКПО за преотстъпване на данъка. Неоснователно касатора се позовава на т. 19 и 20 от цитираното решение на ЕК, в които са описани негови становища и не съдържат задължения за изпълнение.