Решение № 4210 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15142/2010 г.

Решение № 4210 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15142/2010 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от комисар Марчо Марков, в качеството му на директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Видин (ОД), против решение № 121/22.10.2010 г. на Административен съд - Видин, постановено по адм. дело № 216/2010 г., с което е отменена издадената от касатора заповед № 1149/2.08.2009 г. В касационната жалба се поддържа, че съдът е постановил неправилно решение като не е отчел обстоятелството, че наказаният полицейски служител е дал своите обяснения в хода на назначената проверка и същите са взети под внимание в изготвената впоследствие справка. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което се потвърждава законосъобразността на заповед № 1149/02.08.2009 г. Разноски не се претендират. Ответната страна - Ваньо Петков Димитров застъпва становище за неоснователност на касационната жалба без обаче да излага конкретни съображения в тази посока. Моли съдът да остави в сила като правилно първоинстанционното решение. Разноски не се претендират. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като застъпва становище, че обжалваното решение е правилно. Конкретно за изложените касационни възражение посочва, че е обоснован изводът на съда, че е налице неизпълнение на задължението на дисциплинарно-наказващият орган по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Върховният административен съд, намира касационната жалба за допустима като редовно подадена, в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от комисар Ваньо Петков Димитров против заповед № 1149/2.08.2010 г., издадена от директора на ОД - Видин. С посочената заповед на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР на Димитров, в качеството му на полицейски служител, категория Б, изпълняващ длъжността началник на отдел "Охранителна полиция" в ОД - Видин, е наложено дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от шест месеца за това, че е допуснал служителите на ръководения от отдел да проверяват всички охранителни фирми на територията на гр. Видин, с изключение на "Марина интренешънъл" ЕООД и че към 17.06.2010 г. в същата фирма са назначени охранители в разрез със ЗЧОД. Съдът е приел, че заповедта е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, налагащо нейната отмяна. Съдът е изложил мотиви, че дисциплинарно-наказващият орган не се е справил с тежестта да докаже изпълнението на задължението си, установено в чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, да изслуша или приеме писмените обяснения на служителя преди налагане на дисциплинарното наказание. Решението е правилно, като настоящата инстанция споделя изцяло съображението изложение от първоинстанционния съд. Не могат да бъдат споделени касационните възражение, поддържани от касатора, че съдът е следвало да отчете наличието на писмени обяснения, дадени от служителя в хода на проверката, но преди изготвянето на справка № Ж-134/4.04.2010 г. На първо място, съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от служителя причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Целта на разпоредбата на чл. 229 от ЗМВР е да осигури възможност на държавния служител да изрази своето окончателно отношение към законосъобразността на дисциплинарното производство, установените в хода на разследването или проверката обстоятелства, съставомерността на нарушенията, вида и размера на наказанието. Именно с оглед гарантиране възможността от пълноценно упражняване на това право законодателят е предвидил, че изслушването (даването на обяснения) следва приключването на разследването (проверката) и предхожда непосредствено произнасянето на дисциплинарно-наказващия орган. Това е така, тъй като само към този момент служителят може да се запознае с материалите по дисциплинарното дело в цялост и впоследствие да запознае дисциплинарно-наказващия орган със своята позиция респ. да търси прекратяване на производството, събиране на нови доказателства или налагане на определено по вид и размер наказание. На второ, по делото липсват каквито и да е доказателства, подкрепящи твърдението на касатора, че служителят е дал своите обяснения в хода на проверката и същите са били обекта на обсъждане в представената по делото справка. Видно от справка № Ж-134/2010 г. се установява, че проверяващата комисия се е обърнала към Димитров с искане за предоставяне на заповед за възлагане на задължения спрямо подчиненият му служител инспектор Бранков, но това искане и последващото и коментирано в документа бездействие на Димитров, не могат да бъдат приети за обяснение по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Това е така, тъй като искането на комисията има отношение не към правото на защита на Димитров, а към изпълнение на задължението им да изяснят фактическата обстановка с оглед предмета на назначената проверка чрез изискано съдействие от служителя. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав,