Решение № 112 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12999/2012 г.

Решение № 112 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12999/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 239, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по молба от Пенка Славова Павлова и Гочо Павлов Павлов - и двамата от гр. Стара Загора, за отмяна на влязлото в сила решение № 6050/27.04.2012 г., постановено по адм. дело № 1695/2012 г. на Върховния административен съд (ВАС), II отделение, с което е оставено в сила решение № 311 от 21.12.2011 г., постановено по адм. дело № 333/2011 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. С това решение са отхвърлени като неоснователни жалбите на Пенка Славова Павлова, Гочо Павлов Павлов и Генчо Петров Генчев, всички от гр. Стара Загора, против заповед № ДК-02-ЮИР-91 от 3.05.2011 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж "кухненски бокс и столова", намиращ се в УПИ IV-3376 в кв. 63А по плана на гр. Стара Загора. Молят настоящата инстанция на ВАС да го отмени и да върне делото за ново разглеждане. Ответната страна - началникът на РДНСК - Югоизточен район, гр. Бургас, излага доводи, че не са налице основания за отмяна и моли искането да бъде отхвърлено. Ответниците - Генчо Петров Генчев, Стоянка Желязкова Генчева и Петър Генчев Петров не вземат становище по молбата. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, II колегия, след преценка допустимостта на молбата за отмяна и основателността на същата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Правното основание на чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, при изброените в тази разпоредба хипотези - нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страните. В случая като нови писмени доказателства са представени нотариално заверена декларация от Цветана Иванова Цветкова, два нотариални акта и план-скица. Декларацията има характер на свидетелски показания, които са недопустими в производството по отмяна. Поради това настоящият съдебен състав не я прие за годно доказателство по делото. Нотариален акт № 102, том V, рег. 3144, дело № 775/1938 г. е относно продажбата на дворното място преди построяване на сградата, поради което в него са описани постройките. От него не може да се изведе извод за датата на реализиране на незаконния строеж, освен че това е станала след 1938 г. Нотариален акт № 27, том IV, дело № 1514/1971 г. е за покупко-продажба на целия втори етаж на масивна жилищна сграда, застроена в североизточната част на дворното място, който се състои от: пет стаи, вестибюл и коридор, една тераса от юг, друга тераса от запад, намираща се над пералнята, и 1/2 идеална част от входа и стълбището, водещо за втория етаж, но без тавана на масивната сграда заедно с 1/3 идеални части от мястото и от общите части на сградата. С него страните се съгласяват да се надстрои трети етаж и да бъде премахнато съществуващото вътрешно стълбище. Молителите твърдят, че този нотариален акт, който не им е бил известен, е от съществено значение за делото, тъй като доказва, че строежът "кухненски бокс и столова" е осъществен през 1971 - 1972 г., поради което е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията. Нотариалният акт обаче доказва единствено, че към 14.09.1971 г. незаконният строеж все още не е осъществен и от него не може да се направи извод, че стоежът е реализиран преди 1987 г. Планът-скица на сградата не е датиран, но на него строежът все още не е реализиран, поради което той също не би могъл да доведе до извод, че строежът е извършен преди 1987 г. Основание за отмяна могат да бъдат само доказателствата, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. За да е налице такава хипотеза, следва да се касае за новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували, но не са били известни на страната и същите не са могли да бъдат представени по делото. Такива са обстоятелства или документи, за които страната не е могла да знае, че съществуват, не са били налице по време на висящия процес. Като се има предвид, че представените доказателства са нотариални актове, които се вписват в публичен регистър, твърдението на молителите, че не са могли да им бъдат известни, по причини, стоящи извън тяхното поведение като страна в процеса, са несъстоятелни. Дори да се приеме това обаче, те не са от съществено значение за делото, тъй като не установяват факти, които биха могли да доведат до различно разрешаване на делото. Следователно, не е налице хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС и молбата на това основание като неоснователна следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 и 3 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав - II колегия,