Решение № 5967 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11459/2023 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 от ДОПК във връзка с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Директора на Дирекция ОДОП гр. Варна срещу решение 252 от 02.10.2023 г. постановено по адм.д.414 по описа на Административен съд гр. Русе за 2022 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт /РА/ Р-03000320008326-091-001/09.06.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден изцяло с решение 169/01.09.2022 г., с който на Лоджистик Сентър груп ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 24 192.36 лв. Според касаторът решението е неправилно, като са налице всички основания по чл.209, т.3 АПК за неговата отмяна. Допуснати са нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е определен ясно предмета на спора и не е разпределена доказателствената тежест между страните. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на извикването за излагане на мотиви по чл.172а, ал.2 АПК и при липса на подробен анализ на събраните доказателства, като само са описани твърденията на страните и предприетите процесуални действия. Липсват изрични правни изводи защо следва да се признае правото на данъчен кредит. Изложените от съда съображения не кореспондират с установяванията в ревизионното производство, с доказателствата между кориците на делото и действащото материално право. От мотивите на съдебното решение не става ясно какво приема съда, че не е налице ВОП, за което ревизираното лице дължи ДДС по смисъла на чл.62, ал.2 ЗДДС или е налице ВОП по смисъла на чл.62, ал.1 ЗДДС, за което жалбоподателят има право на данъчен кредит. Изводът на съда, че ако автомобилът не е пристигнал на територията на България, то българската данъчна администрация не е териториално компетентна да начислява ДДС, е в противоречие с нормата на чл.62, ал.2 ЗДДС. Очертаният с жалбата спор между страните е относно това дали е приложима разпоредбата на чл.13, ал.3 във връзка с ал.6 ЗДДС и данъкът при вътреобщностно придобиване при установените в хода на ревизията факти, изискуем ли е от дружеството на основание чл.82, ал.2, т.3 ЗДДС, както и в този случай налице ли е право на данъчен кредит за получателя. Ревизираното лице представя ЧМР от 18.06.2018 г. за транспорт на стоката от Германия до Русе, с превозвач S. A. Auto Mili SRL и второ ЧМР от 26.06.2018 г. за транспорт от Русе до Букурещ с превозвач Logistic Center Group SRL. Представена е и фактура 20321/28.06.2018 г. за транспортна услуга, издадена от S. A. Auto Mili SRL с предмет международен автомобилен транспорт на платформа на автомобил BMW Х6 по направление Германия-Румъния. Тази фактура е в противоречие с данните от двете приложени ЧМР, което препятства възможността да бъде направен извод за осъществен ВОП при условията на чл.62, ал.1 ЗДДС. По тези съображения се иска решението да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена изцяло жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се и присъждане на разноски представляващи държавна такса в размер на 193.54 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1372.69 лв. Ответникът Лоджистик сентър груп ЕООД, чрез адв.Филчев, в приложен по делото отговор оспорва касационната жалба и намира, че е неоснователна. Изложените в отговора съображения се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание, като се претендира присъждане на разноски. Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за неоснователна. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оплакването, че съдебното решение не съдържа мотиви не отговоря на действителното съдържание на съдебния акт. Правилно АС гр.Русе е приел, че органът по приходите неоснователно е отказал право на приспадане на данъчен кредит за доставката единствено поради факта, че от страна на ГКПП в РБ липсват доказателства за регистрирано преминаване на процесното МПС на граничния пункт между България и Румъния. Изводите на съда кореспондират с доказателствата по делото, въз основа на които се установява, че процесният автомобил е транспортиран от Германия до Румъния и след това от Румъния до България. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК , приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Русе е бил ревизионен акт Р-03000320008326-091-001/09.06.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение 169/01.09.2022 г., с който в тежест на дружеството са установени задължения за ДДС за данъчен период м.06.2018 г. в размер на 17 328 лв. главница и лихви в размер на 6 864.36 лв., в следствие на непризнато право на данъчен кредит във връзка с констатации за неправомерно начислен данък от доставчик на лек автомобил. С ревизионния акт е прието, че е осъществен ВОП на автомобила като на основание чл.82, ал.2, т.3 във връзка с чл.13, ал.3 ЗДДС, за извършеното ВОП с обжалвания ревизионен акт е начислен ДДС за данъчен период 06.2018 г., в размер на 17 328 лв. върху данъчна основа в размер на 86 643.27 лв. При извършената в хода на ревизията проверка органите по приходите са приели, че автомобилът е транспортиран от Германия до Румъния. Не са приети като установяващи превоз до България представените два броя ЧМР, както и придружаващите ги документи установяващи плащане на митнически такси. Не е възприето твърдението на ревизираното лице, че лекият автомобил е транспортиран първоначално от Германия до Румъния, като е издадено ЧМР от 18.06.2018 г. и след това е натоварен на друга платформа и е транспортиран от Румъния до България, като и за този транспорт има съставено ЧМР. В последствие е осъществен ВОД до Румъния и лекият автомобил е регистриран там от 16.07.2018 г. Констатирано е противоречие между представената фактура за осъществен международен превоз от S.A.Auto mili SRL по маршрут Германия Румъния и приложените ЧМР, в които е посочено, че превоза е приключил в България, а в последствие е осъществена ВОД до гр. Букурещ, Румъния. Направен е извод, че превозът не завършва на територията на страната и не може да се счита, че за придобиванията възниква право на приспадане на данъчен кредит по общия ред на ЗДДС, т.е. автомобилът е транспортиран от Германия до Румъния, където е и последното му местоназначение. Първоинстанционният съд не е възприел мотивите на органите по приходите и е обосновал извод за незаконосъобразност на издадения ревизионен акт. Посочил е, че са налице доказателства, от които се установява, че автомобилът е доставен в гр. Русе на 22.06.2018 г., а в последствие е изпратен отново в Румъния на 26.06.2018 г. От доказателствата по делото, според решаващият състав, стоките са придобити чрез ВОП, препродадени са на територията на РБ и в крайна сметка са предмет на ВОД, т.е. крайното им потребление не се осъществява на територията на страната. За реално осъществени от органите по приходите са счетени само предходната и последващата доставка при условията на ВОП/ВОД. В мотивите на съдебния акт е обосновано, че автомобилът транзитно е преминал през Румъния, пристигнал е в България и впоследствие е реализиран отново в Румъния. Неоснователен е отказът на правото на приспадане на данъчен кредит за доставката единствено поради факта, че от страна на ГКПП на РБ не е регистрирано преминаване на процесното МПС към Румъния. Органите по приходите не са съобразили фактът, че от 01.01.2007 г. проверките по ГКПП на РБ със страните от ЕС са репрезентативни. При това положение не може да се приеме, че след като движението на дадено МПС не е регистрирано на граничния пункт на България със страна от ЕС, то не се е състояло. По делото са приложени доказателства - квитанция за платена такса за преминаване, справка от данъчните служби на Румъния, конкретни данни за лицето осъществило превоза и МПС - то, с което той е извършен, които не са съобразени при издаването на ревизионния акт. Съдът приема, че ако съгласно твърденията на органа по приходите автомобилът изобщо не е пристигнал на територията на България, то българската данъчна администрация не е териториално компетентна да начислява и събира ДДС на нито един етап от описаните погоре сделки, тъй като данъкът се дължи в държавата на крайното потребление на автомобила или в държавата на изпращане при твърдяната ВОД, ако доставчикът не е доказал условията на освобождаването. Според мотивите на решението органите по приходите изрично или имплицитно признават ВОП и ВОД със същия автомобил, независимо от твърденията си, че автомобилът не е бил никога на територията на България, но отказват да признаят право на данъчен кредит по междинната сделка, като по този начин установяват задължение за ДДС върху цялата стойност на автомобила. Това води до нарушаване на принципа на неутралитет и на териториална компетентност за облагане на сделки, чието място на изпълнение не е на територията на страната. По тези съображения е направен краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт и същият е отменен. Решението е неправилно. Основателно се поддържа от касатора, че при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят неговата отмяна. Съдебният акт съдържа мотиви, но от тях не е ясно какво е приел решаващият състав по фактите. Липсата на фактически установявания, препятстват преценката на относимите материално правни норми и съответно осъществяването на контрол от настоящата инстанция. С процесния ревизионен акт, както е отбелязано от решаващият състав, по отношение на Лоджистик Сентър груп ЕООД на основание чл.82, ал.2, т.3 във връзка с чл.13, ал.3 от ЗДДС е начислен ДДС за данъчен период м.06.2018 г. за извършено вътреобщностно придобиване в размер на 17 328 лв. главница и лихви в размер на 6 864.36 лв., без да е признато съответстващото на този данък право на приспадане. Пред първоинстанционният съд е следвало да бъде изяснено дали за ревизираното дружество е възникнало задължение за ДДС и законосъобразно ли е определен данъкът с ревизионния акт. Неправилно АС гр. Русе /абзац 6 на стр.6 от решението/ приема, че се оспорва правото на данъчен кредит. Тази констатация е в противоречие с твърденията на страните и приетото от административния орган в хода на ревизията. Ревизионният акт е издаден след повторно проведена ревизия във връзка с отменително решение 282/21.12.2020 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Варна. В решението по чл.155, ал.4 ДОПК изрично са дадени указания да бъдат установени всички факти и обстоятелства относно транспорта на процесния автомобил и точния адрес на пристигане в гр. Русе, както и лицето получило стоката. Органите по приходите и в хода на повторното ревизионно производство не са възприели твърденията на ревизираното лице, че автомобилът е транспортиран от Германия до Румъния, след това до България и отново до Румъния, където е регистриран и се ползва, като въз основа на издадената фактура за превоз са приели, че доставката е приключила в Румъния. Съдът от своя страна е приел, че процесната стока е доставена до територията на България и след това отново е транспортирана до Букурещ, Румъния. Не е ясно тези изводи на кои доказателства се основават. При разглеждане на спора пред съда е останал неизяснен фактическият въпрос как е транспортирана стоката и до къде. Приложените от дружеството доказателства два броя ЧМР само са описани, но не са обсъдени при постановяване на решението. Необосновано е прието, че лекият автомобил е транспортиран до територията на РБ. За да направи този извод съдът се е позовал само на документи, които изхождат от ревизираното лице. При постановяване на решението са кредитирани частни документи, които изхождат от лицето и ЧМР, за което е изрично посочено, че е с нечетлива дата. От една страна е прието, че административният орган се позовава на частен документ фактура, който няма обвързваща материална доказателствена сила, за да определи задължения на дружеството и това не е достатъчно. А от друга съдът мотивира изводите си с писменото потвърждение за пристигане на автомобила в България, което също е частен документ, издаден от ревизираното лице. Няма пречка факти и обстоятелства относно спорното право да бъдат установени с частни документи, но те следва да се ценят заедно с останалите доказателства по делото, а в конкретния случай това не е направено. Мотивите на решението са вътрешно противоречиви. Прието е, че предходната сделка придобиването на автомобила от продавача е ВОП по чл.13, ал.2 ЗДДС. От тази констатация следва, че се дължи ДДС, т.е. тя е в противоречие с крайният извод, че неправилно с ревизионния акт е начислен допълнителен данък. Неясно защо в обжалваното решение е обсъждан въпросът относно това, че автомобилът е индивидуално определена вещ, как се прехвърля собствеността върху него и наличието на надлежно осчетоводяване. Изложеното по тези въпроси не е свързано с конкретния правен спор. То няма отношение дори да се приеме, че се касае за отказ на право на приспадане на данъчен кредит за доставка на международен транспорт. Вместо да обсъди подробно приложените доказателства, на които се позовава ревизираното лице, съдът само е отразил в акта си, че е налице потвърждение, два броя ЧМР и справка от ГКПП, която не следва да се кредитира и това е преценено като достатъчно, за да обоснове незаконосъобразност на ревизионния акт. Необсъждането от първостепенния съд на всички доказателства поединично и в тяхната съвкупност, е лишило съдебния акт от мотивирането му, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационната инстанция не може да прави нови фактически установяване предвид забраната по чл.220 АПК, поради което обжалваното решение като неправилно на посоченото по горе основание, следва да бъде отменено. На основание чл.222, ал.1 АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да постанови решение по същество след обсъждане на всички относими за правния спорт факти и обстоятелства и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. При новото разглеждане на спора първоинстанционният съд следва да се произнесе и по направените разноски съгласно чл.226, ал.3 АПК. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение