Решение № 9405 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6501/2009 г.

Решение № 9405 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6501/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от министъра на отбраната, чрез процесуален представител юрисконсулт Татяна Трифонова, против решение № 3342/12.03.2009 г. постановено по адм. дело № 6831/2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменена негова заповед № ЗС-36/24.03.2008 г. Наведени са доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с приложимия материален закон и необосновано. Претендира се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - Йорданка Михова Тодорова не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С обжалваното решение ВАС, трето отделение е отменил като незаконосъобразна заповед № ЗС-36/24.03.2008 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС) и с оглед обстоятелствата, че настаненият заедно със семейството си в държавен имот по договор от 06.02.1992 г., Тодор Вълчев Тодоров е починал на 23.06.2004 г. и на съпругата му е връчено уведомление изх. № 62-004554/29.10.2007 г. за прекратяване на наемното правоотношение на основание чл. 27, т. 5 от Наредба № 3/1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната, е наредено изземването на заеманото държавно жилище, находящо се в гр. Ямбол, ул. "Д-р Димитър Дончев" бл. № 35, вх. Б, ет. 4, ап. 8, след изтичане на предоставения срок за доброволно изпълнение на заповедта. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че към момента на постановяване на административния акт, наемното правоотношение не е било прекратено, тъй като уведомлението връченото на Йорданка Тодорова, няма характера на едномесечно предизвестие за прекратяване на наемен договор по реда на ЗЗД. Поради това е прието, че не са били налице предпоставките за издаване на заповедта, на посоченото в нея правно основание. Противно на приетото от съда, цитираното в заповедта уведомление изх. № 62-00-4554/29.10.2007 г., връчено на Йорданка Михова Тодорова с писмо с обратна разписка на 22.11.2007 г., обективира по съдържание, едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на наемно правоотношение по смисъла на чл. 238 ЗЗД. С него наемателката изрично е уведомена за отпадане на правното основание да ползва заеманото от нея жилище от ведомствения фонд на Министерството на отбраната, след изтичане на едномесечен срок, считано от получаване на предизвестието, при което сключеният с МНО договор за наем, ще бъде прекратен на основание чл. 27, т. 5 от Наредба № 3/1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО. Последното обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката. В подадената срещу заповедта жалба се твърди единствено, че неправилно не й е признато право на изкупуване на държавния имот, както и че размерът на определеното й обезщетение за ползване на имота след прекратяването на наемния договор е непосилен с оглед влошеното й здравословно състояние и финансовите й възможности. Въз основа приложените по делото документи, правилно е констатирано, че заеманият от Йорданка Тодорова имот е включен във ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната; в него жалбоподателката е настанена, като част от семейството на починалия си през 2004 г., съпруг - служител на МО. Взето е предвид правилото на чл. 24 ЗДС, според което в тези случаи наемното правоотношение може да бъде прекратено с връчване на едномесечно писмено предизвестие, по реда на чл. 238 ЗЗД. В тази връзка обаче, както вече бе отбелязано по - горе, необосновано е прието, че връченото на наемателката предизвестие, няма такъв характер, независимо от предоставения с него едномесечен срок до прекратяване на договора и уведомяването, че ако ползването на имота продължи и след изтичане на този срок, Йорданка Тодорова ще дължи обезщетение за ползването му на отпаднало правно основание. Такова обезщетение се определя на основание чл. 24, ал. 4 от Наредба № 3/1998 г. и се дължи от лицата, заемащи жилища, гаражи или ателиета без правно основание или на отпаднало такова, какъвто е процесният случай. Предвид обстоятелството, че с изтичане на едномесечния срок на предизвестието, връчено на Йорданка Тодорова на 22.11.2007 г., при условията на чл. 27, т. 5 от Наредба № 3/1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО е прекратен наемният договор, въз основа на който лицето е заемало държавния жилищен имот, противно на застъпеното от решаващият състав схващане са били налице материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед. Съгласно чл. 80а ЗДС, държавен имот предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, се изземва въз основа заповед на министъра на отбраната. Във връзка с мотивите на обжалваното решение следва да се отбележи, че само по себе си обстоятелството, че в оспорената заповед презимето на нейния адресат, погрешно е отразено като "Илиева", наместо "Михова", не съставлява основание за отмяната й като незаконосъобразна. С оглед изложеното, необоснован и неправилен се явява направеният от първоинстанционния съд извод, че оспорения административен акт противоречи на приложимия материален закон. Настоящата инстанция приема, че заповедта освен издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила, е изцяло съобразена с приложимите материалноправни норми. Като е отменил законосъобразен акт на министъра на отбраната, съдът е постановил неправилно решение - необосновано и в противоречие с материалния закон, което следва да бъде отменено. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, вр. чл. 222, ал. 2 АПК, следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Йорданка Михова Тодорова срещу заповед № ЗС-36/24.03.2008 г. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,