Решение № 16311 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7104/2011 г.

Решение № 16311 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7104/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Уахида Ноори, гражданин на Афганистан, лично и като законен представител на Шубнам Ноори, гражданин на Афганистан срещу решение № 16 от 19.04.2011 г. по адм. дело № 101/2011 г. на Административен съд - Русе. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебния акт и иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Русе, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Русе е отхвърлил оспорването на Уахида Ноори, гражданин на Афганистан, лично и като законен представител на Шубнам Ноори, гражданин на Афганистан, срещу заповед № 641/19.02.2011 г. за принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци, издадена от директора на РД "Гранична полиция" - Русе. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства по делото - жалбоподателите и други лица, общо 22-ма, са преминали транзитно държавната граница през ГКПП - Оряхово и ГКПП - Бекет, укрити в товарен автомобил, собственост на български гражданин, превозващ моторно масло от Р Гърция за ФР Германия. На 19.02.2011 г. са върнати в Р България. При извършена проверка в ИИС - МВР е установено, че лицата нямат регистрирано влизане в страната. С предложение рег. № 967 от 19.02.2011 г. на началника на ГПУ - Козлодуй е предложено на пълнолетните лица, включително жалбоподателката, да бъдат наложени принудителни административни мерки "принудително отвеждане на чужденец до границата на Р България" и "забрана за влизане в Р България" за срок от 5 години, като до отпадане на пречките за изпълнението на ПАМ лицата, в т. ч. жалбоподателката, да бъдат настанени в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция. При тези данни, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Правилно е посочил, че чужденците са с неустановена по надлежния ред самоличност и заповедта по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ е издадена с цел организирането и изпълнението на заповедта по чл. 39а, т. 2 от Закона за чужденците в Република България. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед не противоречи на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗУБ касае изпълнението на приложената ограничителна мярка "принудително отвеждане до границата на Р България", но провеждането на производство по този ред и неговият изход не рефлектира върху преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Наведените доводи в тази насока в касационната жалба са били релевирани и пред първоинстанционния съд, който аргументирано ги е приел за неоснователни. Неоснователно е и оплакването за самоцелно ограничаване на основни човешки права и свободи на лицето и злоупотреба с власт. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО от 16.12.2008 г. право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. В случая предмет на съдебен контрол е законосъобразността на акта на принудителното настаняване на лицето в такъв дом, а не продължителността на задържането. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, едва когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. В настоящия казус при издаване на оспорената заповед няма обстоятелства, от които да се приеме, че не съществува възможност за извеждане на чужденеца от страната. Следва да се посочи, че обжалваната заповед има действие до отпадане на пречките за изпълнение на акта за принудително отвеждане - съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. Законодателят е предвидил възможността в чл. 46а, ал. 4 от ЗЧРБ след изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци, съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец да се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,