Решение № 13445 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9523/2010 г.

Решение № 13445 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9523/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "Цеци-Цветан Павлов" гр. В. Търново, ул. "Цанко Церковски" № 39, ет. 2, против Решение № 272 от 22.06.2010 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 205 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен кт /РА/ № 070900429/23.12.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Габрово, потвърден с Решение № 88/24.02.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която въз основа на увеличение на финансовия резултат за 2007 и 2008 г. на ревизираното лице са определени данък по чл. 48 от ЗДДФЛ съответно 7 075,63 лв. и 4 441,67 лв., лихви върху тях; вноски за здравно осигуряване за 2007 и 2008 г. в размер на 2 116,80 лв. и 291,75 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като съдът не съобразил, че органът по приходите няма право да извършва служебно избор между прилагането на § § 10 и 11 от ПЗР на ЗКПО, след като с жалбата по административен ред РЛ е заявило, че иска да използва реда по § 10 за отписване на посочения преоценъчен резерв. Поддържа се че отписването на преоценъчния резерв по реда на § 10 не влияе върху ФР. В тази връзка се твърди, че съдът изобщо не обсъдил приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, установяваща същия извод. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ушилова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Фактите пред първоинстанционния съд са били безспорни и са следните: В хода на ревизията, при проверка на счетоводна сметка 112 "Преоценъчни резерви" към 01.01.2007 г. е установено начално кредитно салдо в размер на 92 635,04 лв., останало непроменено към 31.12.2008 г. Сумата е посочена в представения амортизационен план на дълготрайните активи към 31.12.2007 г. като "резерв от преоценка", отнасящ се за "търговска сграда-Русевци". Не се спори и че РЛ не е отписало посочения преоценъчен резерв от данъчния амортизационен план към 01.01.2007 г., както изисква § 9 от ПЗР на ЗКПО. Органът по приходите извършил увеличение на ФР за всеки от процесните периоди с по 1/3 част от тази стойност - в размер на 30 878,35 лв. като се мотивирал с неизпълнение на задължението на РЛ по § 9 от ПЗР на ЗКПО, прилагайки служебно § 11 от същите ПЗР. Спорът се свежда до това, при неизпълнение на задължението си по § 9 от ПЗР на ЗКПО, данъчно-задълженото лице продължава ли да има право на избор относно начина на отписване на преоценъчния резерв или данъчната администрация може служебно да избере реда по § 11, ал. 1 за това отписване и да увеличи ФР за процесните периоди като резултат от прилагането на този ред с ревизионен акт. На този въпрос, първоинстанционният съд е дал отговор, че при неизпълнение на задължението за отписване на преоценъчния резерв към 01.01.2007 г., ДЗЛ губи правото си на избор относно начина на последващо отписване тъй като не може да черпи права от неправомерно поведение и органът по приходите може служебно да извърши с РА отписване по реда на § 11, ал. 1 от ПЗР на ЗКПО. За да даде този отговор, съдът е възприел неоспорено заключение на съдебно-икономическа експертиза, изясняващо разликата между реда за отписване на преоценъчния резерв по § 10 и по § 11, ал. 1 ПЗР на ЗКПО. Вещото лице е посочило изрично, че отписването на преоценъчния резерв по метода на § 10 не влияе върху облагаемата печалба, независимо дали е извършено през 2007, 2008 или 2009 г., а това по метода на § 11, ал. 1 влияе на тази печалба, защото се увеличава ФР. Решението е правилно. Съгласно § 10, ал. 1 ПЗР на ЗКПО, данъчно задължените лица коригират еднократно стойностите на амортизируемите активи в данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г. в резултат на отписването на преоценъчния резерв. Данъчният амортизационен план /чл. 52, ал. 1 ЗКПО/ се изготвя от ДЗЛ, които формират данъчен финансов резултат т. е. подлежащите на облагане с корпоративен данък. Той е данъчен регистър, в който се отразява информацията, определена съгласно изискванията на глава 10 ЗКПО, за процеса на придобиване, последващо водене, амортизиране и отписване на данъчните амортизируеми активи. Информацията, която трябва да съдържа е описана в чл. 52, ал. 3 ЗКПО. Прилагането на варианта на отписване по § 10, ал. 1 ПЗР на ЗКПО ще доведе до намаляване на начисляваните данъчни амортизации в бъдеще. Вместо да се "облага" преоценъчният резерв и да се начисляват високи данъчни амортизации (поради извършената преоценка), ще се намалят данъчните амортизации в бъдеще. Този вариант може да се разглежда като "изваждане" на преоценъчния резерв от данъчната стойност на актива, който резерв преди това е бил включен в стойността на актива (в годината на преоценяване на актива). Този вариант би следвало да бъде приложен от предприятия, които не желаят да плащат данък през 2007 г. в резултат на "облагането" на преоценъчния резерв, а биха искали да разсрочат данъчния ефект във времето. Предвид изложеното, в хипотезата на § 10, ал. 1, данъчно задълженото лице като съставител на данъчния амортизационен план единствено има право да коригира данъчната амортизируема стойност на дълготрайните си материални активи. Нормата не позволява това да се прави служебно от органа по приходите, при неизпълнение на задължението по § 9. В същото време, при неизпълнение на това задължение, не може да се откаже правомощието на органите по приходите да увеличат ФР за периодите съгласно § 11, ал. 1, защото отписването на преоценъчния резерв трябва да бъде извършено. Първоинстанционният съд с право е приел, че с неизпълнение на задължението си по § 9, ДЗЛ е изгубило правото си на избор между двата начина за отписване на преоценъчния резерв- по § 10 и по § 11, ал. 1 от ПЗР на ЗКПО. Решението следва да се остави в сила. Юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба не следва да се присъжда, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и с оглед нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение