Решение № 13241 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3345/2012 г.

Решение № 13241 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3345/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/. Образувано по жалба на Анадурди Хаджиев срещу решение № 17285/29.12.2011 г. по административно дело № 685/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. В жалбата не се сочат конкретни касационни основания по чл. 209 АПК, а се излага общо недоволство от решението, като се претендира неговата отмяна. Ответникът Комисия за защита от дискриминацията /КЗД/, чрез процесуалния си представител юрк. Милушева, в писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни - Михаил Колев Желев, Галина Бакалова- завеждащ ОСО при ОП- Варна и Окръжния прокурор на ОП- Варна не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. чл. 230 АПК, а разгледана по същество- за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Аннадурди Карлиевич Хаджиев срещу решение № 265 от 24.11.2010 г. на Комисията за защита от дискриминацията по преписка № 144/2009 г. като неоснователна. За да отхвърли жалбата на Аннадурди Карлиевич Хаджиев срещу решение № 265 от 24.11.2010 г. на Комисията за защита от дискриминацията тричленният състав е приел за установено от фактическа страна следното: Аннадурди Хаджиев е туркмен по националност, гражданин е на Туркменистан и на Руската Федерация. Притежава статут на бежанец. Владее български, руски и туркменски език, на които общува свободно. При явяването му на 11.06.2009 г. в ОСлО - ОП, гр. Варна за предявяване на материали по сл. дело № 1226/05 г. по описа на ОСлО - ОП, гр. Варна е присъствал преводач от руски език, осигурен от следователя по делото - Михаил Желев. Хаджиев е отказал да ползва назначения му преводач и е настоял да му бъде предоставен преводач от родния му туркменски език. При разговора си с Желев жалбоподателят е ползвал руски език. Бил е неспокоен, превъзбуден, афектиран. По повод възникналия спор между двамата относно необходимостта от осигуряване в случая на превод от туркменски език Михаил Желев е направил коментар, че в България има етноси, които се самоопределят като турци, арменци, цигани, но официален език в страната е българският. Жалбоподателят се е почувствал засегнат от репликата на следователя досежно употребата на думата "цигани" и я е възприел като обида. Следователят не отрича, че е попитал Хаджиев дали се чувства добре, като този въпрос е бил провокиран от видимото състояние на лицето. Установено е, че по повод поведението и реакциите на жалбоподателя следователят неколкократно го е предупредил, че в помещението има камера за видеонаблюдение и разговорът се записва. Поради така възникналия конфликт извършването на процесуално-следственото действие е било отложено за друга дата. На мястото на случилото се са присъствали Ангелинка Атанасова Георгиева - преводач от руски език и Румяна Петрова Димитрова - служител на гише "Информация" в ОслО - ОП, гр. Варна. На част от разговора е присъствала и адвокат Десислава Черкезова, която е пристигнала по-късно. При така установената фактическа обстановка съдът е извел извод за законосъобразност на обжалваното решение на КЗД. Тричленният състав е приел, че не е налице дискриминация по отношение на касатора, доколкото не е налице неравно третиране на жалбоподателя по признак "народност" под формата на отказ да му бъде предоставен преводач от туркменски език, тъй като в случая не се е налагало да му бъде назначен такъв, с оглед доказаната възможност да ползва български и/или руски език. Според съда липсват доказателства за различното и по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя от страна на Михаил Желев, като преценката на следователя да осигури на Хаджиев преводач от руски език не е свързана със защитен от закона признак, а е съобразена с обективни фактори и с обстоятелството, че вече му е бил назначаван преводач от руски език. Според тричленния състав правилно КЗД е обосновала извод, че противно на претенциите на жалбоподателя, ответникът не е употребил израза "гражданите на бившите републики на СССР са като циганите в България". Начинът, по който жалбоподателят е възприел коментара относно различните етноси в България, ползващи официалния български език, не кореспондира на вложения в него смисъл и няма соченото в жалбата враждебно и обидно внушение. Съдът е счел, че конкретно употребената дума "цигани" в контекста на изказването не съдържа обидна квалификация, пренебрежение или негативна оценка спрямо жалбоподателя във връзка с етническата му принадлежност. Съобразно така направените фактически констатации и правни изводи, съдът е приел, че Михаил Колев Желев в качеството му на следовател в ОСлО - ОП, гр. Варна не е извършил нарушение на ЗЗДискр., изразяващо се в отказ от предоставяне на преводач от туркменски език при предявяване на материалите по сл. дело № 1226/05 г. по описа на ОСлО - ОП, гр. Варна и не е употребил израза "цигани" в свое изказване като обидна квалификация или сравнение по отношение на народността на Аннандурди Карлиевич Хаджиев. Според тричленния състав оспореният административен акт е издаден от компетентен държавен орган и в предвидената от закона форма. Решението на КЗД е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Съдът е приел, че установените в административното производство факти се подкрепят от доказателствения материал, поради което ги е възприел като доказани и съответстващи на обективната истина. Според съда Комисията е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила упражняването на правото на защита на страните. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 АПК, а в изпълнение на чл. 35 АПК е обсъдила обясненията и възраженията на страните. Според състава на съда при установяване на релевантните за спора факти комисията правилно е кредитирала показанията на свидетелите Ангелинка Георгиева и Румяна Димитрова като безпристрастни, безпротиворечиви и кореспондиращи на останалите материали по преписката. Съдът е счел, че в конкретния случай не са били налице предпоставките по чл. 14, ал. 2 АПК, поради което липсва претендираното нарушение на правото на жалбоподателя на защита. Тричленният състав на ВАС е счел още, че решението на КЗД е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. С разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр. се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране основано на правно защитените признаци, което поставя отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни обстоятелства. "Неблагоприятно третиране" по смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Нарушаването на принципа на равно третиране, основано на защитен признак, е обективен факт, който подлежи на доказване във всеки отделен случай. Правилни са в тази връзка изводите на съда, че действията на Желев не могат да се квалифицират като неравно третиране на жалбоподателя. Не са налице доказателства, които да водят на заключение за упражнена спрямо Хаджиев дискриминация по смисъла на чл. 4 и чл. 5 от ЗЗДискр. в резултат на неговата етническа принадлежност или народност. От данните по делото се установява, че причината за конфликта между Михаил Желев и Аннандурди Хаджиев при извършване на съответното процесуално-следствено действие не е отказ на следователя за предоставяне на преводач от туркменски език, а това, че е бил осигурен преводач от руски език. Както правилно са посочили съдът и КЗД, преценката на разследващия орган за назначаване на преводач от руски език почива на обективни съображения - руското гражданство на Хаджиев, обстоятелството, че лицето е представяло документи на руски език, включително саморъчно написан такъв, както и че в други случаи и по друго дело е ползвало преводач от руски език. С оглед данните, че такъв е бил осигурен и на другата страна по процесното дело, която е от същата националност (туркмен) и гражданин на Туркменистан, не е налице твърдяното нееднакво отношение по етнически признак, респективно - отсъства нарушение на ЗЗДискр. Установените по случая релевантни факти не сочат на по-неблагоприятно третиране на Аннандурди Хаджиев в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства във връзка с предоставянето на преводач от съответния език. Не е налице и защитен от закона признак, който да обуславя твърдяното в жалбата по-неблагоприятно третиране. Обосновано и в съответствие с материалния закон съдът и КЗД са приели, че поведението на Михаил Желев не осъществява състава на дискриминация на туркменския гражданин под формата на тормоз съгласно чл. 5 ЗЗДискр. по признаците "народност" и "етническа принадлежност". Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от същия закон, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Събраните по делото доказателства водят на извод, че Михаил Желев не е употребил израза "гражданите на бившите републики на СССР са като циганите в България". Направеният от него коментар пред Хаджиев е носил съвсем различно от възприетото от жалбоподателя послание, а именно - че в България има различни етноси - турци, арменци, цигани, но те използват официалния език в страната - българският. Употребената от Желев дума "цигани" в контекста на изказването му и действително вложения в него смисъл не съдържа обидни квалификации по адрес на жалбоподателя, няма негативно внушение и не е от естество да засегне достойнството му, съответно - да създаде обидна и враждебна за същия среда. Недоказани са твърденията на Хаджиев за подлагането му на грубо и унизително отношение от страна на Михаил Желев поради народността му. Оплакванията на касатора в тази насока не се подкрепят от доказателствата по делото. Ето защо, като е приел, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на чл. 4, ал. 2 вр. с ал. 1 и § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. и на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 ЗЗД, и е отхвърлил жалбата срещу решението на КЗД, Върховният административен съд, тричленен състав е постановил правилен съдебен акт, кой следва да се остави в сила. С оглед така изложените съображения, обжалваното съдебно решение като допустимо, валидно и правилно, постановено при липса на основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде потвърдено изцяло. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав