Решение № 539 от 2.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 566/2010 г.

Решение № 539 от 2.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 566/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Образувано по жалбата на подсъдимия Д. Г. К. против решение № 109 от 15.07.2010 г. по внохд № 187/2010 г. на Варненски апелативен съд. Касационната жалба е на посочените в чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК основания. Доводите за това са, че вътрешното убеждение на съдилищата по фактите е изградено в нарушение на чл. 14 НПК. Въззивната инстанция не е отговорила на направените от защитата възражения. Не са обсъдени обясненията на подсъдимия К. и доказателствата които ги опровергават. Свидетелят Д. съзнателно го е провокирал да получи дар. Разпитан е свидетелят С., участвал в предварителната проверка по случая. Нарушен е чл. 283 НПК, защото не е прочетен протокола за претърсване и изземване. Първоинстанционният съд е пропуснал да посочи конкретната хипотеза по чл. 93, ал. 1 НПК за длъжностното качество на подсъдимия, което не е отстранено от въззивния съд. Допуснатите процесуални нарушения са довели да неправилно приложение на материалния закон, което според защитата е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание поддържа жалбата. Прокурорът даде заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 28 от 27.04.2010 г. по нохд № 73/2010 г., Търговищки окръжен съд е признал подсъдимия Д. Г. К. в извършено престъпление по чл. 301, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от по три години и глоба от 300.00 лв. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивната инстанция изцяло е проверила правилността на обжалваната пред нея присъда съгласно чл. 313 и 314 НПК. Констатирала е, че по делото са събрани всички необходими и възможни доказателства и от цялостният им анализ фактическата обстановка е напълно изяснена. Не се установява твърдяното в жалбата за пороци в аналитичната дейност на съдилищата по фактите в нарушение на чл. 14 НПК. Мотивите на осъдителната присъда са изготвени в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Въззивният съд е извършил повторна задълбочена проверка на събраните по делото доказателства и дал мотивиран и ясен отговор на всички възражения на защитата по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, които се съдържат и в касационната жалба. Подложени са на обективен и пълен анализ, като подробно е аргументиран извода за безспорна установеност на фактите, както са изяснени и приети от окръжния съд. Показанията на разпитания по делото свидетел Д., както и обясненията на подсъдимия К. са анализирани внимателно, съпоставени са помежду им /на л. 7 абз. посл., л. 8 и л. 9 абз. 1 от мотивите на присъдата и на л. 4 и л. 5 от решението/, а правно релевантните факти са изведени след обективната оценка на гласните и писмени доказателствени средства. Оспорваният факт за мотива на подсъдимия за извършване на деянието, е установен по несъмнен начин не само от кредитираните показания на св. Д., а и от показанията на св. Проданова /пред която подробно обяснил за проведения разговор с подсъдимия, отправеното искане да купи две бутилки уиски поради това, че не му е съставил акт за административно нарушение, къде на ги остави и т. н./. Потърсен е чрез работодателя му - св. Иванов, да изпълни уговорката, пред когото също разказал за станалото при полицейската проверка и повода по който е търсен. При установен контакт по мобилните телефони, подсъдимият на два пъти настоявал да му предаде обещаните напитки. Възмутен от това поведение подал жалба до прокуратурата и при проведеното оперативно мероприятие, когато спрял автомобила си зад служебния автомобил на подсъдимия К., последният казал на колегата си по патрул, че това е за него, отишъл и взел торбичката с двете бутилки уиски, след което било проведено претърсване и изземване и съставен протокол. Въззивното решение е постановено при спазване принципните правила по чл. 13 и чл. 14 НПК, поради което липсват основания за отмяната му. Материалния закон е приложен законосъобразно въз основа фактите, правилно установени от съдилищата по същество. Длъжностното качество на подсъдимия е посочено на л. 10 абз. 2 от мотивите на присъдата, съгласно указаното в чл. 93, ал. 1, б. "б" НК с описание на длъжностната му характеристика и, че по време на деянието е изпълнявал служебните си задължения. Не е имало пречка С. да бъде разпитан като свидетел от съда, след като не е участвал в наказателното производство в друго процесуално качество. Не е допуснато нарушение и на чл. 283 НПК. В протокола от съдебното заседание е записано, че са прочетени писмените доказателства по делото и не са направени възражения от защитата при приключване на съдебното следствие. Още повече протокола за претърсване и изземване е предявен от съда на подсъдимия, за разпознаване на подписа положен в него. Не може да има и провокация към подкуп, след като подсъдимият го е поискал, настоятелно търсил и получил. Безспорно с деянието е осъществил от субективна и обективна страна престъпният състав по чл. 301, ал. 1 НК. Поради липса на други конкретни доводи, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,