Решение № 3083 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 358/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. И., гражданин на Сирия против решение 5222/29.11.2024 г., постановено по адм. дело 1092/2024 г.по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата против решение 10879/15.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АСХ е жалбата на А. А. И., гражданин на Сирия против решение 10879/15.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че А. А. И. е живял в гр. Манбидж, област Халеб, където живял до напускането на Сирия. При проведеното интервю чужденецът е обяснил, че има основно образование и е работил като пекар в страната си. Посочва, че в Сирия били майка му, осем братя и седем сестри, всички били в гр. Манбидж, където била и съпругата му. Напуснал Сирия нелегално на 06.06.2024 г., преминал е в Турция, където останал четири седмици. На 02.07.2024 г. влязъл незаконно в България. Заедно с още 4 човека вървели четири дни в гората, след което докато трафикантът ги превозвал с кола до гр.София, били заловени от полицията. Твърденията му са, че е напуснал Сирия заради войната и тежкото икономическо положение, а и го търсили за мобилизация. Съдът е посочил, че въпреки последното не е изложил да е имал взаимоотношения с армията и на въпроса дали е получавал призовка за военна служба отговорил отрицателно. За изясняване на обстоятелствата от административния орган и съдът е използвана справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. При тази фактическа установеност, съдът е съобразил, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Приел е за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материалноправно основание, за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. При анализа на бежанската история административният съд е сметнал, че изложеното в нея не попада в предметния обхват на ЗУБ, като не се сочи никакъв страх от преследване от официалните власти или по причина на религиозна принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Предвид изложеното съдът е стигнал до извода, че не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9 ЗУБ, обосноваващи необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут. Установено е, че не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Съставът мотивирайки се със справки на ДАБ е приел, че може да се направи извод, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване, а дори и да се приеме наличието на въоръжен конфликт в Сирия, то същият не е повсеместен. Горното е дало основание на съда да приеме жалбата на А. А. И., гражданин на Сирия против решение 10879/15.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че е нелегално е напуснал Сирия и е влязъл в Турция, останал е там четири седмици. След което нелегално е преминал и границата на Република България заедно с още четирима човека и е отпътувал с трафикант към София, при което е заловен от полицията. Последното предхожда подаването на молбата за закрила. Чуждестранния гражданин обосновава напускането на страната на произход с войната, тежкото икономическо положение и поради обстоятелството, че са го търсили за мобилизация. Потвърждение за последното обаче, не е налице. Отделно по отношение на него не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Законосъобразни се явяват изводите на съда, че в случая не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Видно от справките административният орган, а впоследствие и съдът са достигнали до заключение, че в Сирия все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за наличие на безогледно насилие. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Мотивирано е обсъдена липсата на основанията за прилагане на принципа non refoulment (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Видно от общодостъпна справка на Върховен комисариат за бежанците към ООН (ВКСООН), последният изразява готовност да окаже подкрепа на сирийските бежанци, които решават доброволно да се завърнат. В справката се отбелязва, че в Сирия доброволно са се завърнали стотици хиляди сирийци. Излагат се опасения за завръщащите се, но същите не водят до необходимост от предоставяне на закрила, било тя субсидирана или хуманитарна. При тези данни, верни са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение, основанията визирани както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Административният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение