Решение № 5577 от 22.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3206/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), срещу Решение № 1340 от 29.10.2025 г. на Административен съд София-област (АССО) по адм. дело № 1522/2024 г. С обжалваното решение съдът отменя Решение № 336 от 21.11.2024 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което е отказано на „Цетин България” ЕАД възстановяване на недължимо платени годишни такси за 2023 г. на основание чл. 15 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения (Тарифата) и преписката е върната на органа за ново разглеждане при спазване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател - Комисията за регулиране на съобщенията, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът сочи, че Постановление № 47 на Министерски съвет от 31.03.2023 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, приета с Постановление № 374 на Министерския съвет от 2011 г. (ПМС № 47/2023), въвежда данъчни и други подобни задължения, действа занапред, от влизането й в сила (08.04.2023 г.), като обратна сила може да бъде придадена по изключение и при ред условия, предвидени в Закона за нормативните актове. Сочи, че в ПМС № 47/2023, липсва изрична законова разпоредба за действие назад, поради което няма правно основание към датата на извършеното плащане (31.03.2023г.) от „Цетин България” ЕАД да се приложи друга правна уредба освен действащата към съответната дата, а при прилагане на същата се установява, че не са налице надвнесени от дружеството публични вземания, които да подлежат на връщане по реда на чл. 15 от Тарифата. Счита, че първоинстанционният съд, че неправилно е приложил Тарифата, действала от 08.04.2023 г. за плащания, извършени преди посочената дата, тоест за юридически факти, които са възникнали и приключили преди влизане в сила на ПМС № 47/2023, без да са били налице съответните законови предпоставки. Подробно обосновава, че за КРС не е възникнало задължение да върне/възстанови на „Цетин България” ЕАД надвнесени такси, доколкото дружеството е платило точно определена годишна такса съгласно действалата към момента на плащане правна уредба. Счита, че съдебното решение е неправилно и в частта на разноските, тъй като съдът не е обсъдил направеното от административния орган възражение за прекомерност на претендираното от дружеството адвокатско възнаграждение и не е съобразил решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/2022 г. Обосновава, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, а извършеното процесуално представителство не надхвърля обичайните действия на адвоката на страната, предвид което счита, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено значително в съответствие с действителната фактическа и правна сложност на спора. Иска решението да бъде отменено, а по същество първоначалната жалба отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски в настоящото производство. Касаторът се представлява от юрисконсулт Н. Димитрова. Ответникът – „Цетин България” ЕАД, в писмен отговор и в съдебно заседание застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък. Ответникът се представлява от адвокат Н. Колев от Софийска адвокатска колегия. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна следното: „Цетин България” ЕАД притежава Разрешение № 01398-118/25.06.2020 г. на КРС за ползване на радиочестотен спектър за електронната съобщителна мрежа от неподвижна радио служба от вида „точка към точка“. Разрешението има няколко изменения. В Приложение № 2 към същото се съдържат размерите, сроковете и начина на плащане на дължимите такси. В т. 3 от Приложение № 2 “Размер, срокове и начин на заплащане на таксите” към Разрешение № 01398-118/25.06.2020 г. на КРС за ползване на радиочестотен спектър за електронната съобщителна мрежа е предвидено, че „Цетин България” ЕАД дължи на КРС административна годишна такса като процент от годишните брутни приходи от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги без включен данък добавена, след приспадане на определени плащания и други посочени разходи, съгласно чл. 5, ал.1 и 2 от Тарифата. Съгласно т. 4 таксата се заплаща на тримесечни вноски до 15-то число на месеца следващ тримесечието, а четвъртата вноска е изравнителна и се заплаща съгласно чл. 12, ал.2 от Тарифата. В т. 5 от Приложение № 2 “Размер, срокове и начин на заплащане на таксите” към Разрешение № 01398-118/25.06.2020 г. на КРС за ползване на радиочестотен спектър за електронната съобщителна мрежа е предвидено, че „Цетин България” ЕАД дължи на КРС годишна такса за ползване на радиочестотен спектър, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 и 4 от Тарифата, в размер на 2 174 327,48 лв. годишно, а съгласно последното изменение се дължат 3 989 040,53 лв. В т. 6 е посочено, че таксата по т. 5 се заплаща на четири равни вноски до края на месеца предхождащ тримесечието. На 31.03.2023 г. „Цетин България” ЕАД заплаща всички годишни такси за 2023 г., ползвайки предвидената в чл. 145, ал. 2 ЗЕС, отстъпка от 5 %. На 29.11.2023 г. „Цетин България” ЕАД след направени вътрешни калкулации на вече заплатените годишни такси за ползване на радиочестотен спектър за електронната съобщителна мрежа по Разрешение № 01398-118/25.06.2020 г. на КРС иска възстановяване на сумата от 1 176 114,55 лв. като недължимо платена годишна такса за 2023 г. На 21.11.2024 г. КРС отказва да възстанови платените такси, поради липса на материалноправни основания за възстановяването им. В хода на първоинстанционното производство е прието заключението на съдебно – счетоводна експертиза. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд приема, че КРС е следвало, след сезирането му от „Цетин България” ЕАД, да преизчисли размера на дължимите такси по Разрешение № 01398-118/25.06.2020 г. на КРС, като определи размера на таксата за времето от 01.01.2023 т. до 07.04.2023 г., съобразно действащите за този период размери на дължимите такси, както и да определи размера на таксите за оставащото време до края на календарната 2023 г., а именно за периода от 08.04.2023 г. до 31.12.2023 г., прилагайки новия намелен размер на таксата, съобразно ПМС № 47/2023. Съдът обосновава, че дължимите такси следва да бъдат определени като сбор от тези, изчислени за времето от 01.01.2023 т. до 07.04.2023 г., съобразно действащите за този период размери на дължимите такси, както и да определи размера на таксите за оставащото време до края на календарната 2023 г., а именно за периода от 08.04.2023 г. до 31.12.2023 г., като към всяка от тях се приложи предвидената в чл. 145, ал. 2 ЗЕС отстъпка от 5%. Заключава, че задълженията за годишни такси, за да са законосъобразно определени следва да са в съответствие с правната регламентация, действаща към момента на дължимост на съответните такси, като разликата между заплатената сума на 31.03.2023 г. и изчислената по горепосочения ред сума се явява надвнесена такса, която подлежи на връщате на вносителя и молител в производството пред регулаторния орган. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд отменя акта на КРС като незаконосъобразен и връща преписката на органа за преизчисляване на дължимите от „Цетин България” ЕАД такси за 2023 г. и връщане на надвнесената сума. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря. Споделят се и изводите на съда за материална незаканосъобразност на решението, по следните съображения: В съответствие с чл. 143 ЗЕС, лицата, осъществяващи електронни съобщения след предоставяне на индивидуални права за ползване на ограничен ресурс, заплащат годишни такси за ползване на номерационни ресурси, радиочестотен спектър или позиции на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕС, предвижда, че таксите по чл. 143 се плащат на 4 равни вноски до края на тримесечието, за което се дължат. А съгласно чл. 15 от Тарифата, недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересуваната страна. По делото е безспорно установено, че в изпълнение на притежаваното от „Цетин България” ЕАД Разрешение № 01398-118/25.06.2020 г. на КРС, Дружеството е заплатило на 31.03.2023 г., с 5% отстъпка, всички дължими годишни такси за 2023 г. Постановление № 47 на МС от 31.03.2023 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, приета с Постановление № 374 на Министерския съвет от 2011 г., влязло в сила от 08.04.2023 г., са приети изменения за намаляване размера на годишните такси за ползване на ограничен ресурс. Следователно правилно е прието от съда, че за „Цетин България” ЕАД е налице правна възможност да иска връщане на недължимо платени такси, а за административния орган е налице правно задължение да направи проверка на внесеното и реално дължимото, като при установени разлики, възстанови надвнесените суми, доколкото изрично в чл. 147, ал. 3 ЗЕС е предвидено, че таксите се определят с оглед на постигане на целите по чл. 4 и при спазване на принципите на обективност, прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност, като допълнителните административни разходи и съпътстващите такси се свеждат до минимум, а съгласно чл. 148 от с. з., КРС е администратор на приходите от такси, които постъпват и се отчитат по нейния бюджет. Именно предвид изложеното, въз основа на направеното от „Цетин България” ЕАД искане за връщане на надвнесените суми за годишни такси, е следвало КРС да направи необходимите изчисления за дължимите такси за 2023 г., като изчисли размера на същите преди влизане в сила на ПМС № 47/2023 - 08.04.2023 г. и след това, предвид по-ниските размери на таксите, като приспадне внесените от дружеството на 31.03.2023 г. такси и му възстанови сумите, които са надвнесени. Неоснователни са доводите на касатора, че по този начин е налице прилагане на “обратно действие” на разпоредби, за които не е предвидено такова. Искателят не търси възстановяване на платената дължима годишна такса за цялата календарна 2023 г., а иска само да бъде възстановена надвнесената сума въз основа на направено преизчисление между внесеното и дължимото преди изменението на Тарифата и след нейното изменение. Добросъвестното поведение на Дружеството и използването на създадените правни възможност за стимулиране и поощряване на това добросъвестно поведение от законодателя, в конкретния случай, чрез предоставената възможност за ползване на отстъпка от пълния размер на дължимата сума, не следва да се тълкува негативно за страната, която е решила да я използва. Фактът, че „Цетин България” ЕАД е използвало 5% отстъпка, не означава, че административният орган не следва да му възстанови сумите, които са изплатени в по-високи размери от нормативно установените за календарната 2023 година. Отстъпката се дължи на основание чл.145, ал.2 ЗЕС като в случая предпоставката за ползване на същата е доказана – предприятието е платило дължимите такси до края на първо тримесечие на годината, за която се дължат. Обстоятелството, че след извършване на плащането е отпаднало основанието за плащане на част от дължимата сума за съответната такса не може да повлияе на наличието на предпоставката за ползване на отстъпката, предвидена в чл.145, ал.2 ЗЕС. С оглед посоченото, правилен е изводът на съда, че от дължимите такси за двата периода (преди влизане в сила на ПМС № 47/2023 - 08.04.2023 г. и след това) следва да се приспадне отстъпката от 5%. Налага се извод, че всички изводи на първоинстанционния съд относно прилагането на материалния закон са правилни и съответни на събраните доказателства по делото. Обжалваното решение е правилно и в частта на разноските. Действително процесуалният представител на касатора е направил в съдебно заседание възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът не е обсъдил. В случая това не се явява съществено нарушение на съдопроизводствените правила доколкото, съдът е направил извод, искането за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, включващо и възнаграждението за адвокат, е основателно по основание и размер. Направеното от касатора възражение за прекомерност е неоснователно. Преди всичко не се твърдят конкретни обстоятелства, сочещи липса на правна и фактическа сложност, поради което възражението е необосновано. Такива за първи път са навеждат с касационната жалба, след приключване на устните състезания по делото. Въпреки това следва да се отбележи, че платеното възнаграждение за адвокат възлиза на 3 285,79 лв. Спорът по делото има материален интерес – 1 176 114,55 лв. сумата, която „Цетин България” ЕАД са поискали за възстановяване. Има проведени две съдебни заседания, процесуалният представител е поискал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която да уставни дължимите такси преди и след изменението на Тарифата. Обстоятелството, че съдът не може да реши въпроса по същество като присъди съответната сума, посочена от вещото лице, не означава, че заключението на експертизата е неотносимо към предмета на спора, напротив, то доказа твърдение на жалбоподателя, че има разлика между платената такса и действително дължимата такава. След като за изясняване предмета на спора се налага ползването на специални знания от различна на правото област, както и преценка на действието във времето на различни закони, то спорът се отличава от обикновените такива от съответния вид. Следва да се съобрази и обстоятелство, че договореното и платено възнаграждение за адвоката е значително по-ниско от индикативните размери посочени в с чл. 8, ал.2 във вр. с чл. 7, ал.2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) По изложените съображения, съдът намира присъдена с обжалваното решение, сума за адвокатско възнаграждение за съответна на фактическата и правна сложност на делото, на обема извършена работа и осъществената правна защита, поради което няма основания да бъде намалявана. Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното съдебно решение във всичките му части с материалния закон и необоснованост, са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143 АПК, претенцията на ответника за присъждане на разноски пред тази инстанция е основателна. Ответникът по касация е доказал разноски за адвокат в размер от 4 224 евро с данък добавена стойност. Касаторът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат като е посочил, че пред тази инстанция е изцяло правен и не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което претендираното възнаграждение е прекомерно. Възражението на касатора в случая е основателно. Следва да се отчете обстоятелството, че в настоящото производство „Цетин България” ЕАД е ответник, т.е. вече успешно е защитил пред един съд доводите си за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което обемът на извършена правна работа пред настоящия съд е в значително намален обем спрямо извършена пред първоинстанционния съд, поради което няма основание да се присъди по-голяма сума от тази присъдена с първоинстанционното решение. Действително уговореният размер е значително по-малък от индикативните такива в с чл. 8, ал.2 във вр. с чл. 7, ал.2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), но дори той не съответства на действителна фактическа и правна сложност на спора и действителния обем правна работа, извършена от процесуалния представител на ответника по касация. С оглед посоченото съдът, счита че са налице основанията за намаляване на възнаграждението за адвокат до 1 680 евро, което съответна на фактическата и правна сложност на делото, на обема извършена работа и осъществената правна защита. При това положение КРС следва да бъде осъдена да плати в полза на ответника по касация разноски по настоящото дело в размер от 1 680 евро/3285,79 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение