Решение № 5390 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2957/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ) срещу Решение № 247 от 09.01.2026 г. на Административен съд (АС) – Бургас по адм. дело № 1938/2025 г. С обжалваното решение е обявена нищожността на Решение № 4797 от 23.09.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на К. А. Г. и преписката е върната на органа за ново произнасяне при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени с влязлото в сила Решение № 9741 от 29.11.2024 г. по адм. д. № 1527/2024 г. на АС – Бургас, оставено в сила с Решение № 6539 от 17.06.2025 г., по адм. дело № 1136/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС). Касационният жалбоподател – председателят на ДАБ навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че вследствие на неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК съдът необосновано е прогласил нищожността на обжалвания административен акт вместо да осъществи дължимия контрол за неговата законосъобразност. Поддържа, че първоинстанционният съд неправомерно е подменил вида на съдебния контрол, като е санкционирал различната фактическа и правна преценка на административния орган чрез прогласяване на нищожност, което противоречи на принципите на правната сигурност и на систематиката на административния процес. По същество касаторът счита, че извършената от административния орган оценка по отношение на личното положение на бежанеца е съобразена както с националното, така и с европейското право. Твърди, че данните от проведеното интервю с К. Г. не установяват наличие на индивидуализирано преследване. Твърди, че изложените от К. Г. опасения имат предимно предположителен и хипотетичен характер. В тази връзка се изтъква, че съгласно чл. 4, пар. 3 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС) оценката на молбата следва да бъде индивидуална и основана на всички относими факти, като субективният страх сам по себе си не е достатъчен за установяване на основателно опасение от преследване. По отношение на [заличен текст] касаторът излага, че административният орган е съобразил актуалната информация за държавата по произход. Поддържа се, че този извод съответства на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), според която не всяка неблагоприятна или дискриминационна среда представлява автоматично преследване, а е необходимо да се установи реален и индивидуален риск за конкретното лице. Касаторът счита за правилен и анализа на т.нар. sur place дейност по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ и чл. 5 от Директива 2011/95/ЕС. Излага се, че от събраните по делото данни е видно, че дейността на К. Г. след напускане на Руската федерация се изразява в участие в митинги без ръководна роля, публикуване на съдържание в социални мрежи без значителна публичност и разпознаваемост, както и творческа дейност без принадлежност към политическа или активистка организация. При тези обстоятелства административният орган законосъобразно е приел, че sur place активността не поражда индивидуализиран риск от преследване. Касаторът излага още, че интервюто съдържа неясноти относно времевата последователност и мотивите за напускане на държавата по произход. Според изложеното, първоначалното напускане е било обусловено от професионални и лични причини, свързани с работа, културен обмен и визов режим, а не от конкретно преследване. Посочва се, че забавянето при подаване на молбата за международна закрила е било отчетено от административния орган като част от цялостната оценка на бежанската история, без да бъде използвано като самостоятелно основание за отказ. Прави искане решението да бъде отменено, включително в частта по отношение на присъдения размер на разноски за първоинстанционното производство, алтернативно същите да бъдат намалени, и да се присъди дължимото юрисконсултско възнаграждение. В допълнително представена по делото молба, след приключване на устните състезания по делото, прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение претендирани от насрещната страна. Касаторът се представлява чрез юрисконсулт Хичковски. Ответникът по касационната жалба – К. А. Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък. Ответникът се представлява чрез адвокат Любенова. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От данните по делото се установява следната фактическа обстановка: Първоначално К. А. Г. е подала Молба за международна закрила, вх. № 177 от 25.03.2022 г. на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) – [населено място]. С Решение № 15426 от 19.10.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ, на Г. е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Този административен акт е обжалван пред АС – Бургас, който с Решение № 47 от 25.01.2023 г. по адм. д. № 1988/2022 г., е оставено в сила с Решение № 5164 от 16.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2729/2023 г., е отхвърлил жалбата. Подадена е Молба за международна закрила, рег. № УП 3034/10.10.2023 г. на РПЦ – [населено място], която е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. С Решение № 19-В от 27.10.2023 г. на интервюиращия орган при ДАБ молбата не е допусната до производство за предоставяне на международна закрила. С Решение № 891 от 01.02.2024 г. на АС – Бургас по адм. д. № 2338/2023 г. е отменено Решение № 19-В от 27.10.2023 г. на интервюиращия орган и преписката е върната на председателя на ДАБ за произнасяне по последващата Молба, рег. № УП 3034/10.10.2023 г., съобразно указанията в мотивите на съдебното решение. Настоящето административното производство е образувано по Молба за международна закрила, вх. № 72 от 18.03.2024 г. на РПЦ – [населено място], подадена от К. А. Г., с която тя потвърждава желанието си за международна закрила по Молба, рег. № УП 3034/10.10.2023 г. С Решение № 8222 от 29.07.2024 г. на председателя на ДАБ на Г. е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Решение № 8222 от 29.07.2024 г. на председателя на ДАБ е обжалвано пред АС – Бургас, който с Решение № 9741 от 29.11.2024 г. по адм. д. № 1527/2024 г. отменя решението на председателя на ДАБ и връща преписката на органа за ново произнасяне при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона във връзка с изложените мотиви в решението. С Решение № 6539 от 17.06.2025 г. по адм. дело № 1136/2025 г. на ВАС е оставено в сила решението на АС – Бургас. В мотивите на ВАС е прието, че при новото произнасяне по молбата за международна закрила на К. А. Г., административният орган следва да обсъди същността на законодателството против [заличен текст] в Руската федерация, особено предвид данните, че то е възприето от Върховния комисариат на бежанците към ООН като дискриминационно. Съдът е посочил, че основателността на опасенията от преследване на даден молител, както и фактът дали той действително притежава характеристиката, свързана с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, която е в основата на преследването, е без значение, при положение че според субекта на преследването той притежава тази характеристика. В хода на административното производство е установено, че К. А. Г. е гражданка на Руска федерация, родена на [дата]. в гр. Москва, Русия, народност рускиня, вероизповедание [заличен текст], семейно положение – неомъжена. Личните данни са установени въз основа на представен от нея национален паспорт. С чуждата гражданка са проведени две интервюта, обективирани в Протокол, рег. № УП 3034/09.08.2022 г., и Протокол, рег. № УП 3034/18.03.2024 г. В хода на проведените интервюта К. А. Г. заявява, че е напуснала Русия легално със самолет през месец юни – юли 2021 г. за Република България заедно със своята приятелка и [заличен текст] в живота Е. С., която е регистрирана в ДАБ с отделна молба за международна закрила. Чуждата гражданка твърди, че конкретният повод да напусне страната си по произход и да дойде в Република България е бил страхът, породен от [заличен текст], уволнението от работа заради политическите позиции и [заличен текст], както и острото, по-ожесточено отношение към свободата на творчеството и словото в Русия. Другата причина била нейната протестна дейност, заради която не можела да се върне в Руската федерация. Чужденката твърди, че търси закрила заедно с Е. С., защото двете [заличен текст] от 2013 г. В Руската федерация отношенията [заличен текст], тъй като повечето хора в страната им се отнасяли с тях като с врагове на обществото. Посочва, че момиче получило наказание от 5 дни затвор, докато било в кафе, защото носело обеци със символ на [заличен текст]. Режимът на управление в Русия бил ограничителен по отношение на работата заедно с [заличен текст] Е., като двете работили в държавно учреждение като преподаватели по актьорско майсторство. Търсещата международна закрила твърди, че в държавата си по произход е усещала психологически натиск от хора и държавни служители, включително във връзка с пренаписването на конституцията и убийството на Борис Немцов – основният опонент на Путин преди Навални. Руската гражданка твърди, че не е членувала в политическа партия или организация, не е била арестувана или осъждана в държавата си по произход, не са били отправяни заплахи към нея или семейството и не е оказвано насилие. Напуснала е заради проблеми, свързани с [заличен текст], и поради факта, че търси по-добър начин на живот в страна, в която може свободно да упражнява професията си и да изразява мнението си по публични въпроси. В хода на административното производство е получено становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), с което специализираният орган е посочил, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай че отговаря на изискванията на ЗУБ. В хода на административното производство е ползвана информацията от Справки, изх. № МД-02-217/17.04.2025 г. и изх. № МД-02-316/06.06.2025 г., изготвени от ДАБ, Дирекция „Международна дейност“, относно общото положение в Русия, актуалната политическа и икономическа обстановка, спазването на човешките права, рисковите групи и отношението към [заличен текст]. В Становище, рег. № УП-3034 от 02.09.2025 г. на старши експерт в РПЦ – [населено място], е посочено, че предвид съвкупната преценка на доказателствата по преписката, кандидатът не отговаря на законовите изисквания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Издадено е обжалваното в първоинстанционното производство Решение № 4797 от 23.09.2025 г. на председателя на ДАБ, с което отново, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на К. А. Г. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, тъй като не се установява преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Срещу нея не били извършени действия, нарушаващи човешките права или застрашаващи живота. От изложената информация в проведеното интервю административният орган е приел, че не се установява основателно опасение от действително преследване от страна на органите на държавата по произход, което да се квалифицира като репресия по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Във връзка с изложените твърдения относно политическите възгледи административният орган е приел, че не се установява животът на молителката да е в риск и тя да е била изложена на преследване. Излага мотиви, че дейността на молителката на територията на Република България, свързана с участие в протести и митинги и в програми за подпомагане на украински бежанци, не обосновава опасения за преследване, а цели да даде гласност на несъгласието с политиката на Руската федерация и да легитимира бежанската история. При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден при пълно съвпадение между фактическите и правните основания на отмененото Решение № 8222 от 29.07.2024 г. на председателя на ДАБ и оспореният в производството пред него административен акт, което обосновава пълно съвпадение с предмета на влязлото в сила съдебно решение на ВАС по адм. дело № 1136/2025 г., където законосъобразността на предходния административен акт е преценена с оглед съответствието му с материалния закон. С тези мотиви е обявил нищожността на Решение № 4797 от 23.09.2025 г. на председателя на ДАБ. Решението е неправилно. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма. Според касационния съдебен състав неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. Съгласно посочената разпоредба актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, са нищожни. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т.е. с необжалваемост и стабилитет, но и с материална законна сила, т.е. със задължителност и сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, както и нейните обективни и субективни предели, определят лицата и предмета, спрямо които съдебното решение има действие. При извършване на преценка относно наличието на тъждество между отменения административен акт и последния постановен такъв следва да се съпоставят обективираните в тези актове фактически и правни обстоятелства, разгледани в светлината на отменителното съдебно решение. Само наличието на пълно тъждество между тези обстоятелства би могло да обоснове нарушаване на изискването на чл. 177, ал. 2 АПК. Горните обстоятелства налагат извършване на съпоставка на правните и фактическите основания на двата административни акта, както и на мотивите на съдебното решение, с което е отменен първият административен акт. В случая, с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 1136/2025 г. на ВАС, съдът е приел, че административният орган е следвало да обсъди същността на законодателството против [заличен текст] в Руската федерация, особено предвид данните, че то е възприето от Върховния комисариат на бежанците към ООН като дискриминационно. В Решение № 4797 от 23.09.2025 г. на председателя на ДАБ административният орган подробно е разгледал и обсъдил същността на законодателството против [заличен текст] в Руската федерация, като е достигнал до извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на К. А. Г.. Наличието на различни фактически установявания при издаване на новия административен акт изключва пълната съпоставимост на отмененото решение за отказ за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец, издадено от председателя на ДАБ. Липсата на такава съпоставимост и тъждество между отменения административен акт и постановения нов такъв прави неприложима разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. Поради това и изводът за нищожност на административния акт е неправилен. Административният съд не е изследвал и не е изложил съображения относно това дали установените в акта факти обосновават извод за неправилност на отказа за предоставяне на международна закрила, както и дали посоченото от органа правно основание за отказа съответства на изложените в акта фактически установявания. Касационният съд не може за първи път да извърши проверка на направените от органа изводи относно наличието на основание за отказ за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото и съответно би нарушило правото им на защита срещу фактите по спора. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи и подложи на собствен анализ фактите във връзка с издаването на оспорения административен акт и при установената с акта фактическа обстановка и приложените правни норми да формира правните си изводи. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Бургас. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение