Решение № 3546 от 22.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7477/2023 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искането Р. Васев за отмяна на влязло в сила решение 6138/ 22.06.2022 г. по адм. д. 2350/2022 г. по описа на ВАС, второ отделение. Твърди, че строежът съществува в същия си вид от 1986 г., поради което съдът е следвало да направи проверка за търпимост на строежа. Към "онзи" момент и поради промени в имотните граници през 80-те и 90-ге години строежът се е намирал в съседния имот, по-късно територията е отчуждена за нуждите на "Геолого - геофизичен комплекс", но строителството не е реализирано и имотите са върнати на бившите собственици. Тези обстоятелства искателят не ги е знаел по време на висящността на спора. Към искането прилага скица по плана на гр. Кюстендил издадена по заявление от 1986 г. Ответната страна кметът на Община Кюстендил, чрез юрисконсулт, с пълномощно от 30.08.2023 г. /л.40/ и от 19.09.2023 г. /л.33/, изразява становище, че искането не следва да се разгледа по същество поради отмяна на административния акт и представя заповед РД-00-1043/ 19.07.2023 г. на кмета на Община Кюстендил. По същество заявява, че искането за отмяна е допустимо и основателно. По делото е проведено заседание на 14.03.2024 г. по молба за поправка на протокол от открито съдебно заседание от 16.11.2023 г., в което се установява, че извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответника и на съда са отразени в протокола, както са направени. Ответницата И. Васева не оспорва искането за отмяна и претендира присъждане на разноски /л.31/. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като взе предвид, че решение 6138 по адм.д. 2350/ 2022 г. по описа на ВАС, второ отд. е постановено на 22.06.2022 г., а искането е подадено 22.06.2023 г., намира същото за допустимо по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:: В касационното производство са разгледани касационни жалби на Р. Васев и И. Васева против решение по адм. д. 535/ 2020 г. по описа на Административен съд-Кюстендил, с което са отхвърлени жалбите им против заповед РД-00-1275/ 9.11.2020 г. на кмета на община Кюстендил с правно основание чл. 225а, ал.1 и чл. 223, ал.1, т. 8 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж, представляващ едноетажна постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 11 кв. м. в ПИ 41112.503.2466 по КККР, частично попадаща в ПИ 41112.503.2389 на гр. Кюстендил. Касационната инстанция е оставила в сила първоинстанционното решение, като приема, че характерът на обекта неправилно е определен от съдебните експерти, защото въпросът е правен. Приема, че е налице строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който не попада в изключенията на чл.151, ал.1, т.1-16 ЗУТ и е незаконен по чл. 225, ал.21 т. 2 от ЗУТ, за който са неприложими разпоредбите на пар.16, ал.1-3 и пар. 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ за търпимост. Съгласно чл. 239, т.1 от АПК влязло в сила решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Приложената скица не установява ново обстоятелство по чл. 239, т. 1 от АПК като основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. На първо място същата няма реквизитите на официален писмен документ, тъй като не носи печат и подпис на своя издател. В скицата е отбелязано единствено, че се издава въз основа на заявление от 94-02-220/ 86 г. По делото обаче има приложена комбинирана скица, която включва и извадка от регулационния план на гр. Кюстендил, одобрен със заповед 423/ 13.04.1987 г. /л.110/. Скица от регулационния план, одобрен 1987 г., както и от план от предходен момент, се оказват без значение за делото, поради незаконно строителство на строежа върху два съседни имота в период след 2008 г. Този факт е установен от доказателства по делото, включително от кадастралната карта от 2010 г., т.е. от момент, настъпил значително след 1986 г. Следователно представеното доказателство не е основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по чл. 239, т.1 от АПК. В открито съдебно заседание процесуалният представител на кмета на общината представя заповед РД-00-1043/ 19.07.2023 г., с която кметът е отменил заповед РД-00-1275/ 9.11.2020 г. В производство по отмяна по чл. 237 и сл. от АПК доказателства се представят само от искателя и е недопустимо делото да се попълва с писмени доказателства от ответната страна. Освен това представената заповед не е от значение за спора, защото в хода на инстанционния контрол законосъобразността на оспорената заповед се преценява към момента на издаването й, предвид правилото на чл.142, ал.1 от АПК. Предвид изложеното следва да се отхвърли искането по чл.239, т.1 от АПК като неоснователно. Предвид заявените становища на ответниците, че не оспорват искането за отмяна, искателят не следва да понася отговорност за разноски. На основание чл. 244, ал.1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,