Решение № 3860 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7607/2018 г.

Решение № 3860 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7607/2018 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на "Ес и Кей" ООД, гр. София, ул. "Източна тангента" № 102, представлявано от управителите К. Динчев и А. Найденов, чрез адв. дружество "Манджукова, Шопов, Петров" против решение № 2938 от 30.04.2018 г., постановено по адм. д. № 7593/2017 г. по описа на Административен съд – София – град, 12 състав, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск срещу Агенция "Митници", ЦМУ, гр. София, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 490 лв., претендирани като обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски от отменено НП № 28/2011 г., издадено от началник на Митница Аерогара София, ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба до окончателното им заплащане. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – отменителни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната на решението и уважаване на иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ изцяло. Претендира разноски. Ответната страна – Агенция "Митници" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представя отговор, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен иска на "Ес и Кей" ООД, гр. София, срещу Агенция "Митници", за присъждане на обезщетение в размер на 490 лв., представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № 28 от 14.06.2011 г., издадено от началника на Митница "Аерогара" София. Присъдени са 100 лв. разноски. Исковата претенция следва да се квалифицира с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 4 от същия закон. Доказателствената тежест лежи върху ищеца, който с допустимите доказателствени средства, следва да установи наличието на предпоставките на правната норма, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; 2. постановени при и по повод административна дейност; 3. настъпила вреда и нейния размер, както и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/ бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. В конкретния случай е издадено НП № 28/14.06.2011 г. от началника на Митница "Аерогара", с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството "Ес и Кей" ООД. Установява се първата предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК за исковата претенция - отменен незаконосъобразен акт. Наказателно постановление № 28/14.06.2011 г., издадено от началника на Митница "Аерогара", с което на "Ес и Кей" ООД е наложена имуществена санкция на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от Закона за митниците е отменено с Решение от 27.02.2012 г. на 109-ти състав на СРС, като същото е оставено в сила с Решение № 5721/29.10.2012 г. по дело № 3971/2012 г. на Административен съд София-град. Наличието на четвъртата предпоставка - причинната връзка между незаконосъобразното НП и настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се в изплатено адвокатско възнаграждение би била налице при успешното проведено установяване на третото условие - наличие на причинена вреда. Този извод се налага от Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ОСК във ВАС по ТД № 2 от 2016 г., с което е постановено, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., ОСГТК на ВКС, ТД № 6/2012 г. е разрешен въпросът, присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано неговото изплащане - чрез представяне на нарочен документ (разписка, платежно нареждане и пр.), или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено. В посоченото Тълкувателно решение се взема предвид, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С Договорът за адвокатска услуга се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. В случаите, когато е доказано извършването на разноски в съответното производство, те подлежат на присъждане, като тяхното доказване е свързано с основателността на искането. Решено е, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Между страните не се спори, че по жалба на "Ес и Кей" ООД се е развило производството пред Софийски районен съд, НО, 109 състав по НАХД 15142 от 2011 г. против Наказателно постановление (НП) № 28/2011 от 14.06.2011 г. на Началника на Митница "Аерогара". С посоченото НП, издадено от Началника на Митница "Аерогара", на основание чл. 234, ал. 1, т. 1 и чл. 234, ал. 4 вр. чл. 233, ал. 4 от Закона за митниците (ЗМ) на "Ес и Кей" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 4 787, 23 лв., и е отнета левовата равностойност на вещите, предмет на нарушението в размер на 5140, 93 лева Оспореното наказателното постановление пред Софийски Районен Съд (СРС), е отменено с Решение от 27.02.2012 г., 109 състав по н. а. х. д. № 15142/2011 г. на СРС, като въззивният съд обосновава материалната незаконосъобразност на НП - внесените с конкретна ЕАД 400 броя метални компресори, не попадали в приложното поле на Регламент (ЕО) 261/2008, поради което не подлежали на допълнително антидъмпингово мито по смисъла на същия регламент. Решението на СРС е оставено в сила с Решение № 5721/29.10.2012 г. по дело № 3971/2012 г. на Административен съд София-град. Касационната инстанция приема Решението на СРС като законосъобразно постановено. В проведеното производство по НАХД № 15142/2011 г. пред СРС, ищецът е ангажирал адвокатска защита, като видно от представеното пред Софийски районен съд, жалбата от "Ес и Кей" ООД против 38 броя наказателни постановления, издадени от Началника на Митница "Аерогара", в т. ч. и НП № 28/2011 от 14.06.2011 г. е предявена от адв. Р. Василев Петров, САК. По временна производството, в проведено открито съдебно заседание по делото, дружеството "Ес и Кей" ООД е било представлявано от адвокат Р. Петров и по преупълномощаване от него - адв. Манджукова. По делото са представени и писмени бележки от адвокат Р. Петров. В производството пред АССГ са приети, като доказателства Договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г., сключен между "Ес и Кей" ООД и адвокатско съдружие "Георгиева, Петров, Ненков и Георгиев". В посочения договор е уговорено адвокатското съдружие да извърши процесуалното представителство пред Районен съд - гр. София на наказаното лице "Ес и Кей" ООД, във връзка с обжалването на 38 броя наказателни постановления, издадени от Началника на Митница "Аерогара", с които са му наложени имуществени санкции - в. т. ч. и НП № 28/2011 г. В чл. 1. 2. от сключения договор изрично е предвидено процесуалното представителство да се осъществява от съдружниците в адвокатското съдружие адвокат Р. Петров - САК и адвокат А. Манджукова – АК - Видин, заедно и поотделно, като същите имат право да преупълномощават други адвокати с предоставените им права. Страните са се споразумели, "Ес и Кей" ЕООД, да заплати за обжалването на всяко едно от наказателните постановления сумата от 490 лева или общо 18 620 лева, в срок до приключването на съдебното следствие и обявяването на образуваното дело/ дела за решаване, но не по-късно от една година и половина, считано от завеждането на жалбата пред Районен съд - гр. София. В посочения договор е уговорено възнагражденията да са платими по банковата сметка на адвокатското съдружие в ТБ "Алианц Банк България" - клон "Джеймс Баучер". На 29.06.2011 г., 01.10.2011 г. и 01.02.2012 г. адвокатско съдружие "Георгиева, Петров, Ненков и Георгиев" е издало фактури към "Ес и Кей" ООД, съответно за сумите 9 857, 39 лева, 4 365, 41 лева и 4 189, 39 лева. По делото пред АССГ е прието като доказателство и извлечение от банковата сметка на адвокатското съдружие, разкрита в ТБ "Алианц Банк България", от което е видно, че посочените във фактурите суми са преведени от страна на клиента в периода от 15.06.2011 г. до 30.06.2012 г. от "Алианц Банк България" АД за постъпили суми по сметката на адвокатското съдружие - кредитни преводи, с наредител дружеството ищец, сред които и за сумата от 9857, 39 лв. на 13.07.2011 г. с основание за плащане фактура № 20... 276/29.06.2011 г. Видно е, че останалите плащания по извлечението от банковата сметка на адвокатското съдружие са по фактури, с различни номера от тези, представени с като доказателство по договора от 15.06.2011 г., освен това са и за различни стойности. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е неоснователен. Съдът е приел, че по делото не се доказва наличието на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ -реално претърпяна вреда от ищеца във връзка с отмяната на НП № 28/2011 г. Административният съд е заключил, че от представения Договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г. и представените четири броя фактури, ведно със съответните документи за банкови транзакции по тях в полза на адвокатското дружество/ всички транзакции - осъществени в периода 12.07.2011 г. – 12.12.2011 г. / не се доказва по безспорен начин заплащане на претендираната като вреда по ЗОДОВ сума от 490 лева адвокатско възнаграждение за процесуална защита по обжалване на процесното наказателното постановление. На следващо място АССГ е заключил, че липсва и следващата материалноправна предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между евентуално претърпяните вреди и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, доколкото, дори да се приеме, че с договора за процесуално представителство от 15.06.2011 г. е уговорена сумата от 490 лв, то липсват доказателства същата да е реално заплатена, тъй като по всички представени фактури основанието за плащане не е конкретният договор за процесуално представителство, а правно-консултантска дейност. Решението е правилно. АССГ е разгледал и преценил в цялост всички представени по делото доказателства, мотивирал се е с правно относимите норми, отчитайки конкретните обстоятелства по делото. В касационната жалба се твърдят обстоятелства, които не се подкрепят от наличните по делото писмени доказателства. Правят се възражения и се обсъждат доводи, каквито съдът не е приел в решението си. Жалбата не кореспондира с текста на конкретното съдебно решение, а представлява общо възражение срещу доводите на други състави на Административен съд – София - град по идентични дела между страните. В жалбата се твърдят обстоятелства, които не са били предмет на разглеждане от съда. Съдът правилно е установил, че писмените доказателства, събрани по делото сочат на липса на два от елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който предполага ангажиране на отговорността на Агенция "Митници". В решението си АССГ е приел, че ищецът не е доказал вреда и причинно следствена връзка между вредата и отменения незаконосъобразен акт. Същото е обосновано. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция. Правилно АССГ е заключил, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени на касатора имуществени вреди в размер на 490 лв., резултат от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление на началника на Митница "Аерогара – София" е недоказана, съответно- неоснователна. Не е установен размерът на уговореното по административно-наказателните дела адвокатско възнаграждение, тъй като не се доказва наличието на нито една от двете хипотези на определяне на определянето му – договор или процедура по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Не са представени доказателства за реализиране на процедурата по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата по отношение на размера на дължимото адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на цитираното наказателно постановление, което изключва възможността съдът сам да определя размера му. Обосновано съдът е заключил, че не са осъществени всички, кумулативно изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - макар да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, не се доказва реалното плащане на адвокатското възнаграждение в хода на съдебното производство по отмяна на НП, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално платени суми и отмененото НП. Приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, дава възможност по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползвана адвокатска защита в производство по обжалване на НП, но производството не е безпорно, а исково, в което ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на основателността и размера на претенцията си. Ищцовото дружество чрез заверените от СРС адвокатски пълномощни установява, че е било надлежно представлявано от адвокати в административно-наказателното производство както пред СРС, така и пред АССГ. Но пред посочените съдилища не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. В тези производства не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд. Представените документи не установяват извършено плащане в размер на исковата сума в хода на административно-наказателното производство по отмяна на процесното НП. Представянето на договор за правна защита извън рамките на производството, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Наред с гореизложеното както договорът за правна защита и съдействие, така и фактурите са частни документи с недостоверна дата, които не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително данните, че в рамките на съдебното административно-наказателно производство не са представени доказателства за плащане, следва да бъде преценено, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретното дело и за конкретното процесуално представителство, като се отчете и същественото разминаване на сумите, посочени в договора и в платежните документи. Съдът е преценил правилно, че не са били представени от ищеца доказателства, че претендираната сума от 490 лева, за защита по конкретното наказателно постановление е заплатена за осъществяване на защита именно по това наказателно постановление и е част от сумата, заплатена по 3 броя фактури, представените по делото: № № 2000000276/29.06.2011 г.; 2000000291/01.10.2011 г.; 2000000302/01.02.2012 г. В касационната жалба се твърди наличие на общо пълномощно за изготвяне на жалба по издадените от началника на митница Аерогара София 38 бр. наказателни постановления, с което се упълномощава адвокатското дружество и че впоследствие, предвид разделянето на делата от СРС са представени конкретни пълномощни за всяко административнонаказателно производство, което не противоречало на първоначално дадената представителна власт. Такива обстоятелства не се установяват от писмените доказателства по делото. Както съдът правилно е установил по НАХД № 15142/2011 г. на СРС е представено пълномощно от управителя на "ЕС и КЕЙ" ООД към двама адвокати М. Шопов и Р. Петров. Подадената обща жалба по 38-те наказателни постановления, депозирана в СРС е подписана от адв. Р. Петров като пълномощник на дружеството с представено пълномощно, което не съдържа споменаване на адвокатското дружество. Няма пълномощно към него. Общо пълномощно за изготвяне на жалбата по 38 -те наказателни постановления, изготвено за адвокатското дружество и адв. Манджукова и адв. Петров няма и не е представено в процеса. Твърденията в жалбата не са подкрепени от съответни писмени доказателства. Съдът правилно е преценил, че не се установява вреда, настъпила от отмененото наказателно постановление, тъй като ищецът не е доказал, че има връзка между осъществената адвокатска защита по НАХД № 15142/2011 г., сключения договор от 15.06.2011 г. и извършените плащания между страните. Не се установява и пряка причинно следствена връзка между извършените плащания и отмененото наказателно постановление. Правилно съдът е преценил, че от представените по делото фактури, проформа фактури и извлечения от сметки не може да се установи, че тези суми са заплатени точно за защитата по НП № 28/2011 г. Съдът правилно е преценил, че ищецът не е доказал съдържанието на оспорения от дружеството договор и датата на сключване му 15.06.2011 г. В жалбата се излагат доводи, защо не са представени доказателства за извършени плащания по НАХД № 15142/2011 г. на СРС, но не са представени аргументи за връзка между договора от 15.06.2011 г., пълномощното, което не е към адвокатското дружество и плащанията. Не се сочат и обстоятелства, които да обосноват факта, че страните по договора са знаели за съдържанието на наказателното постановление, преди същото да бъде издадено. Има несъответствия между предмета на договора, пълномощното в което не се споменава адвокатското дружество, договора от 15.06.2011 г. и разминаване в описанието на услугата, която е била платена. В касационната жалба се твърди, че констатираното от съда разминаване между платените суми по 3 броя фактури, представени по делото: № № 2000000276/29.06.2011 г.; 2000000291/01.10.2011 г.; 2000000302/01.02.2012 г. и сумите по договора от 15.06.2011 г. се дължи на "убеждението" на страните, че по едно от 38-те наказателни постановления, а именно НП № 22/11 не е проведено съдебно производство. Разликата в плащанията не е от 490 лева, колкото твърди ищеца. Тя е 207. 81 лева. Тази разлика очевидно не представлява плащане по едно наказателно постановление. Общо претендираната сума с исковата молба е 18620. 00 лева. В касационната жалба се твърди, че разминаването между претенцията на ищеца в исковата молба за сумата за възнаграждение без ДДС и уговорката в договора, че сумата от 490 лева е "с включен ДДС" е плод на "техническа грешка". В случая "техническата грешка" представлява 20 % разлика в сумите. Няма доказателства да е начислено и платено ДДС и това освен, че съдържа данни за нарушение на ЗДДС, представлява още едно съществено разминаване в тезата на ищеца и писмените доказателства по делото. В допълнение на установените от съда несъответствия, следва да се приеме и обстоятелството, че на две места в договора се споменават две различни суми като дължими за възнаграждение за защитата по всяко НП. В т. 4. 1, сумата е в размер на 490 лева, а в текста на т. 4. 3 от договора, упоменатото, на две места възнаграждението е 480 лева. Задължението на държавата и общините за обезщетяване на вредите, причинени на граждани и юридически лица възниква при незаконосъобразни актове, действия или бездействия осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност. Това задължение обаче не следва да се превръща в инструмент за неоснователно обогатяване. Присъденото обезщетение в производството по ЗОДОВ, което възмездява разноските, понесени от страните по административно - наказателни дела, не зависи единствено от уговореното между тези страни и техните процесуални представители. То следва да е съобразено с всички изисквания, на които следва да отговаря и определянето на дължимия адвокатски хонорар, съгласно Закона за адвокатурата, а именно да е справедлив и обоснован. Съдът е компетентен да прецени това в производството по ЗОДОВ, като вземе предвид сложността на делото и конкретните процесуални действия, извършени в защита на ищеца. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора разноски на касатора не се присъждат, а ответникът претендира такива, поради което следва да му се присъдят разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение