Решение № 8776 от 21.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 600/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. Дойнов срещу решение 195 от 09.11.2020 г. по адм дело 206/2020 г. на Административен съд Ямбол. С обжалваното решение Административен съд Ямбол е отхвърлил жалбата на М. Дойнов с искане за обявяване нищожността на заповед 0215 от 30.06.1994 г. на командира на поделение 32460, с която на основание т. 46, б. е от Дисциплинарния устав на Въоръжените сили на Народна Република България (отм.) сержант М. Дойнов е наказан с предупреждение за непълно служебно съответствие. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, недопустимо и евентуално нищожно, както и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че съдът е решил спора при липса на процесуална легитимация на представителя на ответника, като не е обсъдил направеното от касатора възражение в тази насока. Намира, че съдът неправилно е приел, че оспорената заповед е връчена надлежно на жалбоподателя през 2018 г., т.к. изпращането на заповед 0215 от 30.06.1994 г. на командира на поделение 32460 с писмо от дирекция Държавен военноисторически архив Велико Търново през 2018 г. не може да се приравни на връчване на административен акт. Счита, че нарушението на правилата за връчване на оспорената заповед представлява сериозно нарушение на процесуалния ред, което не е обсъдено от съда и е абсолютна предпоставка за прогласяване нищожността й. В становището на пълномощника на касатора се развиват доводи, че оповестяването на акта през 2018 г. е извършено от некомпетентен орган, което представлява съществен порок на акта и обуславя неговата нищожност. Сочи, че съдът не е обсъдил свидетелските показания и не е изложил мотиви защо ги отхвърля, с което е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на съдебния акт. Касаторът намира, че съдът не е изпълнил задължението си да се произнесе по възражението му за нищожност на писмо рег. 13-00-957/16.05.2018 г. на директора на дирекция Управление на човешките ресурси в отбраната в Министерство на отбраната и не е извършил анализ на писмените доказателства, поради което иска да се отмени обжалваното решение като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или касационната да реши спора по същество. Излага доводи, че обжалваният административен акт е възпроизвел множество негативни последици и за него е налице правен интерес от търсената съдебна защита. Ответникът по касационната жалба командира на Военновъздушните сили, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Излага в хронологичен ред установените по делото фактически обстоятелства и приложимата нормативна уредба към казуса, като счита, че от анализа на фактите в светлината на приложимите правни норми не се налага извод за нищожност на оспорената заповед. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в предписаната от закона форма, при ясно изразена воля, формирана в мотивите и диспозитива на съдебния акт, поради което доводите на касатора за нищожност на решението са неоснователни. Съдът се е произнесъл по допустима жалба - оспорването за нищожност на административния акт не е обвързано със срок, съгласно чл. 149, ал. 5 АПК, подадена от надлежна страна, като обжалваното решение е в съответствие с формулирания предмет в жалбата, поради което е допустимо. При разглеждане на спора съдът е разпределил коректно доказателствената тежест, събрал е относимите доказателства и ги е обсъдил на плоскостта на приложимата нормативна уредба. Провел е съдебно административното производство при спазване на съдопроизводствените правила, с участието на надлежно легитимираните страни и не е допуснал ограничаване или нарушаване на процесуалните права на страните. Административният съд е постановил обжалваното решение при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е обсъдил възражението на оспорващия относно надлежното процесуално представителство на ответната страна. Видно от протокола от 12.03.2020 г. по адм. дело 3051/2019 г. на Административен съд Бургас, съдът се е произнесъл изрично по доводите на оспорващия срещу представеното пълномощно от процесуалния представител на командира на ВВС София, като е приел същото за редовно. Същото възражение жалбоподателят е направил и в съдебно заседание на 14.05.2020 г. по делото, при което съдът мотивирано е потвърдил становището си от предходното съдебно заседание. Приложените по делото пълномощни и писмени доказателства сочат, че съдът обосновано е отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателя за допускане до участие в процеса на ненадлежно упълномощен процесуален представител на ответната страна. Във връзка с наведените оплаквания за нередовно упълномощаване поради смяна титуляра, заемал длъжността, следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика персоналната смяна на лицето, което изпълнява съответната длъжност не води до отпадане на пълномощията, дадени на процесуалния представител да представлява административния орган пред съда. В хода на съдебното производство, поради отвод на съдиите от Административен съд Бургас от разглеждане на делото, с определение 1427 от 29.07.2020 г. Административен съд Бургас е изпратил на делото на Върховния административен съд за определяне на друг равен по степен съд. С определение 11035 от 13.08.2020 г. по адм. дело 8230/2020 г. на ВАС, V отд. е изпратено по подсъдност на Административен съд Ямбол. Административен съд Ямбол е продължил съдопроизводствените действия, приел е представените от страните писмени доказателства и е изслушал показанията на посочения свидетел от оспорващия, след което приключил производството с обжалвания съдебен акт. Предмет на оспорване пред административния съд е заповед 0215 от 30.06.1994 г. на командира на поделение 32460, с която на основание т. 46, б. е от Дисциплинарния устав на Въоръжените сили на Република България (отм.) сержант М. Дойнов е наказан с предупреждение за непълно служебно съответствие. Разпоредено е заповедта да се прочете пред целия личен състав, а наказателната част пред равни и по-старши. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че военнослужещият сержант М. Дойнов в продължение на три месеца допуска отклонение от военна служба. Независимо от отправените му забележки пред строя той продължава да отсъства, за което е наказан със строго мъмрене от командира на поделение 18770. Още на следващия ден сержант Дойнов не се явява на работа безпричинно. На 16.06.1994 г. сержант Дойнов допуска нарушение на вътрешната служба в под 18770 като дежурен по КПП -1. Същият спи неопределено време и не изпълнява в пълен обем задълженията си. В действащия към този момент Закон за всеобщата военна служба на Народна Република България (отм.) не е предвидена изрична забрана за обжалване на заповедите за дисциплинарно наказание, поради което по силата на общата непълна клауза за обжалваемост на административните актове на чл. 120, ал. 2 от Конституцията оспорващият е имал възможност да обжалва дисциплинарната заповед. На плоскостта на конституционна клауза за обжалваемост на административните актове следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Закона за административното производство (ЗАП), която изключва от съдебен контрол актовете, непосредствено свързани с отбраната и сигурността на страната. Доколкото атакуваната заповед рефлектира върху правната сфера на жалбоподателя, но не засяга пряко националната сигурност и отбрана като общонационални ценности, следва, че оспорването е процесуално допустимо както към момента на издаване на обжалваната заповед (в т.см.решение 2003 от 24.02.2015 г. по адм. дело 7805/2014 г. на ВАС, V о.), така и към този на сезиране на административния съд с жалбата от 02.09.2019 година. В жалбата си до административния съд оспорващият е изложил доводи за унищожаемост на акта поради издаването му в нарушение на административнопроизводствените правила и при липсата на фактически и правни основания. С писмен отговор вх. 1285/06.02.2020 г. пълномощникът на жалбоподателя е изложил съображения, че заповедта не отговаря на изискванията за форма и съдържание, никога не е била обявявана на М. Дойнов и за него е била неизвестна до получаването на писмо 2214/22.08.2018 г. на директора на дирекция Държавен военноисторически архив Велико Търново. По делото не са събрани доказателства, че оспорената заповед е била обявена по начина, указан в същата, респ., че е била съобщена лично на жалбоподателя. Установено е обаче, че с писмо 2214/22.08.2018 г. на директора на дирекция Държавен военноисторически архив Велико Търново заповед 0215 от 30.06.1994 г. на командира на поделение 32460 е изпратена на М. Дойнов, който я е представил по адм. дело 10518/2018 г. по описа на Административен съд София-град. С оглед посочените по-горе фактически и правни обстоятелства, съдът правилно е приел, че при тези данни за оспорващия е налице правен интерес от търсената защита и е разполагал с възможността да оспори заповед 0215 от 30.06.1994 г. на командира на поделение 32460 в сроковете по Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата до съда е подадена на 02.09.2019 г., т.е. след изтичане на сроковете за оспорването й като унищожаема, поради което съдът правилно е разгледал само спора за нищожността на акта. Фактът, че заповедта е връчена на оспорващия чрез изпращането й с писмо 2214/22.08.2018 г. на директора на дирекция Държавен военноисторически архив Велико Търново няма отношение и не влияе върху нейната действителност. Заповедта е изпратена на касатора по негово искане с придружително писмо, подписано от длъжностно лице в кръга на службата му, поради което оплакванията, че авторът на писмото не е компетентен да изпълни тази процедура са неоснователни досежно длъжностното му качество и на следващо са неотносими към спорния предмет. В съответствие с утвърдената съдебна практика съдът е посочил, че основанията за нищожност на акта са такива тежки пороци при издаването, поради които не поражда правни последици и правят недопустимо съществуването му в правния мир. Основанията за отмяна на акта като унищожаем или обявяването му за нищожен са регламентирани в чл. 146, т. 1 5 АПК. Липсата на компетентност като порок по чл. 146, т. 1 АПК винаги обуславя недействителността на административния акт. В случая съдът правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Наказанията за нарушаване на военната дисциплина са регламентирани в Дисциплинарния устав, Глава III Наказания за нарушаване на военната дисциплина. В чл. 46, б. е е предвидено, че на сержантите, старшините и мичманите на свръхсрочна служба може да се налага наказание предупреждение за непълно служебно съответствие. По силата на чл. 54, командирът на полк (кораб 2 ранг) има право да наложи дисциплинарното наказание по чл. 46, б. е на сержантите и старшините на свръхсрочна служба. Установено е, че оспорващият е заемал длъжност старши телемеханик на АСУ Обект ВП-11, свръхсрочнослужещ сержант в поделение 18770, което към датата на издаване на заповедта е част от поделение 32460 (трети радиотехнически полк). Обжалваната заповедта е издадена от командира на поделение 32460Ямбол, в кръга на предоставената му дисциплинарна власт, поради което не е налице порок по чл. 146, т. 1 АПК, който да обуслови нейната нищожност, както правилно е приел решаващият съд. Порокът във формата по чл. 146, т. 2 АПК е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и съответно - на липса на волеизявление на издателя на акта. В настоящия казус съдът точно е преценил, че обжалваната заповед е издадена в писмена форма, съдържа мотиви и разпоредителна част, с която се налага дисциплинарно наказание на военнослужещия. Посочен е издателят й и съдържа подписа на същия. Поради това съдът е достигнал до правилен извод, че не са налице основания за обявяването му за нищожен поради порок във формата. Обстоятелството дали мотивите за налагане на дисциплинарното наказание са коректни е релевантно към преценката за унищожаемост на акта, но не и към нищожността му. Правилно съдът е приел за неотносими към проверката за нищожност на акта доводите на оспорващия за това, че заповедта не му е връчена, нито прочетена, че не е спазен редът за налагане на дисциплинарното наказание, поради което и не е доказано вмененото му дисциплинарното нарушение. Тези доводи са релевирани и в касационната жалба като касационни основания за отмяна на съдебния акт поради необсъждане от съда на възраженията за нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваната заповед. Оплакванията са неоснователни. Съдът, макар и лаконично, е посочил, че визираните нарушения в процедурата са от значение за унищожаемостта на административния акт. Нарушението на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт може да обуслови неговата нищожност само ако издаването му е по ред, който не съществува в правната действителност. В обсъждания случай редът за налагане на дисциплинарни наказания е предвиден в чл. 77 и сл. от Дисциплинарния устав, който за пълнота на изложението трябва да се посочи, че съществено се различава от действащите дисциплинарни процедури. Поради това, че спазването на установените административнопроизводствени правила в Дисциплинарния устав е извън обхвата на съдебния контрол за нищожност на дисциплинарната заповед, законосъобразността на прилагането им правилно не е била подложена на анализ от решаващия съд. В този контекст неоснователно е и възражението на касатора за незачитане на събраните гласни доказателства от съда при решаване на правния спор. Показанията на разпитания свидетел са във връзка с установения ред за налагане на дисциплинарни наказания, начина на обявяване на дисциплинарните наказания и собствените му впечатления за жалбоподателя. Тези обстоятелства, както вече се посочи, не са относими към въпроса за действителността на оспорената заповед. Неоснователни са и доводите на касатора, свързани с обявяването на дисциплинарната заповед. В чл. 90 от Дисциплинарния устав е посочено, че за наложените дисциплинарни наказания се обявява: на сержантите и старшините лично, на съвещание или пред строя на сержантите и старшините. Обявяването на дисциплинарната заповед е процедура, която е по изпълнение на дисциплинарното наказание, т.е. не е част от производството по издаване на административния акт. Това е видно от систематичното място на чл. 90 от Дисциплинарния устав в раздел Ред за привеждане в изпълнение на дисциплинарните наказания от Глава III. Действителността на административния акт се преценява към момента на неговото издаване, всички следващи действия и актове по изпълнението не влияят на преценката за неговата действителност. Ето защо обстоятелствата във връзка с точното изпълнение на процедурата по обявяване на акта не релефлектират върху преценката за неговата законосъобразност.