Решение № 9431 от 10.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С решение 523 от 23.12.2022 г. по адм. д. 134/2022 г. на Административен съд Монтана по жалба на Т. Тасев от гр. Лом е изменен Акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ 0524 - 25/08.05.2020 г., издаден от старши експерт КРДПС при Община Лом.

Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от директора на дирекция Местни приходи и общински имоти при община Лом, чрез адв. Л. Аврамова от АК-Монтана, в която се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата срещу акта за установяване на задължение по ЗМДТ. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба Т. Тасев, чрез своя процесуален представител адв. Миронова, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски за касационната съдебна инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна.

За да постанови обжалваното решение, съдът приел от фактическа страна, че:

1.На Т. Тасев е издаден АУПОВ 0524 - 25/08.05.2020 г. Актът е издаден от старши експерт КРДПС при Община Лом. С него, въз основа на подадени по чл. 54 от ЗМДТ декларации от физическото лице за притежаваните от него два броя МПС с рег. [рег. номер] и рег. [рег. номер] за периода 2006-2019 г. са установени задължения в общ размер на 22 844. 44 лева, представляващи главница и лихви за просрочие.

1. Актът е връчен на задълженото лице на 17.08.2020 г., като 14 дневният срок за жалба срещу него, изчислен по реда на чл. 22 от ДОПК изтича на 31 08 2021 г. понеделник, присъствен ден.

1. Жалба с вх 94-00-1678(4)/14 01. 2022 г. е подадена на гише "Деловодство" при Община Лом на 14.01.2022 г. (л. 15 от делото).

1. С решение 2 от 09.03.2022 г. на Директор Дирекция "Местни приходи и общински имоти" при Община Лом е потвърден АУПОВ 0524 - 25/08.05.2020 г. при условията на чл. 155 от ДОПК като е даден 14 дневен срок за неговото обжалване. В решението на административния орган изрично е посочено, че при извършена проверка на допустимостта на жалбата на Т. Тасев е констатирано, че същата е издадена извън законоустановения 14-дневен срок по чл. 107, ал. 4 ДОПК.

При така установените факти съдът приел от правна страна, че решаващият орган не е оставил жалбата без разглеждане, в който смисъл е чл. 147, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, поради което с оглед правното основание за издаването на акта (чл. 155, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК), както и крайния правен резултат (АУПОВ е потвърден), е разгледал жалбата на Т. Тасев и е изменил АУПОВ. Със съдебното решение вместо претендирания размер от 22 844. 44 лева (главница и лихви) от данъчно задълженото лице, административният съд е счел за установен размер на 904. 23 лева, от които 724. 14 лв. главница и 180. 09 лева лихва, последната изчислена към дата 08.05.2020 г. датата на издаване на АУПОВ.

Настоящият съдебен състав приема, че за да се прецени валидността на съдебното решение е необходимо да се определи характера на оспорения акт и в съответствие с това допустимостта на оспорването му по административен и съдебен ред.

Съгласно чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 107, ал. 4 ДОПК едва решението на ръководителя на звеното за местни приходи в общината подлежи на обжалване по съдебен ред. Съгласно изричната разпоредба на чл. 156, ал. 2 ДОПК актът за установяване на данъчното задължение по декларация не може да се обжалва по съдебен ред ако не е обжалван по административен. Административното обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване.

Съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК актът може да се обжалва в четиринадесетдневен срок пред директора на териториалната дирекция, което с оглед на разпоредбата на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ означава пред ръководителя на звеното за местни приходи в общината. Срокът на обжалване на административните актове е преклузивен, т.е. същият не зависи от волята на горестоящия административен орган или съда. Същият може да бъде възстановен само в предвидените от процесуалния закон случаи и само въз основа на изрично искане, каквото не е направено в настоящия случай. Видно от приетото по делото пред Административен съд - Монтана писмено доказателство (л. 24 от делото) известие за доставяне, процесният АУПОВ е получен на адреса на Т. Тасев от неговата съпруга на 17.08.2020 г., като 14-дневният срок по чл. 107, ал. 4 ДОПК за обжалване е изтекъл на 31.08.2020 г. понеделник, работен ден. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че постановяването на акт от по-горестоящия орган, въпреки установеното просрочие, санира този пропуск и прави допустимо съдебното производство.

Решението, с което съдът е изменил АУПОВ е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по недопустим за неговата компетентност спор. С оглед на това касационната инстанция следва да обезсили недопустимото решение и вместо него да постанови определение, с което да прекрати съдебното производство като недопустимо.

При този изход на процеса ответният по касация Т. Тасев следва да бъде осъден да заплати на община Лом разноски по делото за съдебното производство пред Административен съд Монтана (съобразно искането на процесуалния представител на касатора в писмена защита от 26.09.23 г.) и представения списък с разноски в общ размер на 700 лв., от които 500 лв. адвокатски хонорар и 200 лв. депозит за вещо лице. Разноски за касационната инстация не се претендират.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,