Решение № 7163 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2661/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) против решение № 37766 от 14.11.2025 г., постановено по адм. д. 10637/2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора. Съображения в подкрепа на доводите си е изложил в касационната жалба и в писмена молба. Претендира разноски за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът „Деметра 17“ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмено становище. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от другата страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 37766 от 14.11.2025 г., постановено по адм. д. 10637/2024 г. по описа на АССГ е отменено по жалба на „Деметра 17“ ЕООД Уведомително писмо (УП) изх. № 02-220-2600/2271 от 22.01.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.03.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за Кампания 2018, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, изпратена е административната преписка на административния орган за ново произнасяне, определен е срок и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е действителен административен акт, но издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Този правен извод е обоснован със събраните по делото доказателства, включително заключение на съдебна експертиза относно броя на декларираните животни, замяна на починали животни и количества реализирано мляко, което им съответства и фактически констатации за неяснота в УП относно причината за посочване на различни стойности за признато количество мляко в УП. В съдебния акт е направено предположение за две различни причини (изчислителна грешка или непризнаване на част от документите), но с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса е прието, че констатациите, изложени в акта не са доказани, респективно не обуславят приложените от органа материалноправни разпоредби. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд е приел за установено, че „Деметра 17“ ЕООД, УРН [номер], е подало заявление за подпомагане за Кампания 2018 с УИН [номер] (с неточно изписана в съдебния акт дата 15.08.2018 г.), с което е заявило подпомагане по схеми и мерки за подпомагане на земеделски производители, включително по схеми Биволи и СМлК и по него е издадено отмененото УП. По същото заявление първоначално е издадено Уведомително писмо изх. 02-220-2600/2271 от 28.04.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.03.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за Кампания 2018, което е отменено с решение № 4096/19.06.2023 г., постановено по адм. д. 10920/2022 г. на АССГ поради липса на посочени фактически и правни основания за издаването му и е разпоредено ново произнасяне. При новото произнасяне са използвани всички доказателства, събрани при първоначалното административно производство, които са приети и като писмени доказателства по адм.д. 10637/2024 г. по описа на АССГ заедно с материалите от адм.д. 10920/2022 г. по описа на АССГ. Решаващият съд е описал част от тези доказателства като е посочил, че в заявлението за подпомагане е приложена таблица за кандидатстване по схеми за подпомагане, обвързани с производство 2018 г. и таблица за отглеждане на животни, в която са описани 198 бр. животни, индивидуализирани с ушните им марки, от които 130 бр. биволи (за мляко) и 68 бр. говеда. 68 броя, всички с номерата на ушните марки. А според вещото лице: „таблицата за отглеждане на животни за 2018 г, която жалбоподателят ,,Деметра 17“ ЕООД е приложил за подпомагане на кампания 2018 г. се констатират 130 бр.биволи“ „Българска мурра“ /Ж-104, М- 26 бр. Мляко - 30 бр./ и 68 броя говеда от които 26 бр. СМлК /„млечен симентал“-38 бр.; черно шарено“-11 бр.Ж; „българско кафяво-9 бр. Ж „ кръстоска-9 бр./М-6 бр./и холщайн-1 бр/Ж/, с подробно изброени в констативната част на СТЕ ушни марки. Посочило е още, че, в таблицата за кандидатстване по схеми мерки за подпомагане, обвързани с производството 2018 г. жалбоподателят е заявил 87 бр. биволи; АК 13 - 83 бр.; СМлК - 26 бр., сред които били включени и 2 бр.биволи „Българска мурра“ с ушни марки - BG 37069806, BG 37069815, последствие починали. По отношение на последните „Деметра 17“ ЕООД на 25.07.2018г. в законоустановения срок е подало уведомително писмо за замяна на същите животни с ушни марки BG 30195918, BG 30140429. Вещото лице е посочило, че по преписката са налице данни за замяна на 2 броя биволи „Българска мурра“- заявени животни с ушни марки BG 37069806, BG 37069815, които били заменени с биволи „Българска мурра“ с ушните марки - BG 30195918 ,BG 30140429, съгласно уведомително писмо от „Деметра 17“ ЕООД с вх.№02-2600/3746/18.07.2018 г. до ДФЗ. Последното било подадено преди становището на ДФЗ от 31.08.22 г.“. Описани са и констатациите на вещото лице относно количеството общо реализирано мляко и изчислено за едно животно. Въпреки прецизно възпроизведеното съдържание доказателства АССГ не е посочил какви факти приема за установени от тях, а е обосновал правни изводи без да е прието за доказано, че всички факти от хипотезата на конкретна правна норма са доказани. В съдебното решение липсва непротиворечива фактическа констатация относно броя и вида на животните през стопанската година, за която се иска подпомагане. Липсват фактически изводи относно замяна на починали животни с ушни марки BG37069806 и BG37069815 (починали) с животни с ушни марки BG30195918 и BG30140429, уведомяването на замяната и констатациите от проверката на място. Не са обсъдени писмените доказателства - фактури, представени от „Деметра 17“ЕООД като доказателства за реализираното от него мляко. Фактурите са разгледани от вещото лице, но поради неговите задачи и специалност въобще не са обсъждани от гледна точка съответствието им със специфичните изисквания по 27а, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3/17.02.2015 г.) или дори с изискванията на Закона за счетоводството, а са използвани само като източник на информация относно количествата продадена продукция за изчисляване на общото количество биволско мляко (34 883 кг.) и краве мляко (39 050 кг.) и съответно за едно животно. Съдът не е съобразил, че в оспореното пред него УП като основание за отказ е посочено, че за схема СМлК съгласно чл. 27а, ал. 5 вр. чл. 19, ал. 4 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3/17.02.2015 г.) са представени 4 бр. фактури и/или касови бележки за продажба на мляко за изхранване, които не могат да бъдат отнесени към допустимите изискуеми документи по чл. 27а, ал. 1, т. 7 от същата наредба, тъй като не са спазени разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3а от Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Наредба № 3 от 1999 г.), а именно липсва информация за подадена декларация от бенефициера за производство на първични фуражи по чл. 8, ал. 4 от същата наредба. По отношение на схема БИВОЛИ административния орган е обосновал отказа като е посочил, че съгласно чл. 27а, ал. 5 вр. чл. 24, ал. 4 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. са представени 3 бр. фактури и/или касови бележки за продажба на мляко за изхранване, които не могат да бъдат отнесени към допустимите изискуеми документи по чл. 27а, ал. 1, т. 7 от същата наредба, тъй като не са спазени разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3а от Наредба № 3 от 1999 г., а именно липсва информация за подадена декларация от бенефициера за производство на първични фуражи по чл. 8, ал. 4 от същата наредба. Това са фактическите и правни съображения на органа, за да посочи нулеви стойности ред 16 а схема СМлк и ред 15 от схема Биволи, в които се описва доказано реализирано количество мляко и/или еквивалентът му в млечни продукти, а не защото количествата във фактурите не покриват изискванията по чл. 19, ал. 4 от Наредба № 3/17.02.2015 г. за реализирана продукция като изискване за реализация за периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване на количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко. На практика правните изводи на първата инстанция не само не са обосновани от фактически констатации, направени изрично и ясно в съдебното решение, но и не кореспондират с фактите, приети за установени в административното производство. Не е направен анализ доказани ли са фактите, приети за установени в УП като основание за направения отказ за подпомагане. Съдът не е формирал обосновани правни извод по отношение законосъобразността да оспорения пред него административен акт, защото въобще не е обсъдил налице ли са предпоставките на посоченото в УП правно основание за отказ, включително и доколко за представените фактури съставляват документи, посочени не само в чл. 27а, ал. 1, т. 7 от Наредба № 3/17.02.2015 г., но евентуално и в предходните точки на същата разпоредба. Налага се извод, че необосновано административният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби, защото въобще не са обсъдени доказателствата за осъществяване на приложената от административния орган правна норма. По отношение другото посочено от АССГ основание за отмяна на УП, а именно несъответствие с целта на закона липсват каквито и да е мотиви освен позоваването на чл. 146, т. 5 от АПК в обобщаващия спора абзац от съдебния акт. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, а правните изводи са необосновани, поради което следва на основание чл. 221, ал. 2 от АПК да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане. При изричната забрана за извършване на фактически установявания от касационната инстанция - чл. 220 от АПК и констатираната необоснованост на изводите на АССГ, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав за изясняване на спора от фактическа страна чрез събиране на доказателства, включително и чрез съдебна експертиза, за установяване посочените в мотивите на настоящото решение факти, които са от значение за правилното приложение на материалния закон. При новото разглеждане следва да бъдат дадени указания на страните да представят доказателства относно твърдените от тях факти и обстоятелства, при спазване на предвидената в чл. 170, ал. 1 АПК доказателствена тежест. Изводът на съда следва да бъде формиран след изясняване на релевантните за спора факти с представяне на съответните доказателства, а именно дали представените фактури, отговарят на описаните в чл. 27а, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. документи, включително и от гледна точка Закона за счетоводството и Търговския закон относно начина на организация на счетоводството и правния статут на конкретния земеделски стопанин. С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 2 АПК по претенциите за разноски за настоящата инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение