Решение № 7087 от 27.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба наИ. Дончев, М. Чакалова, Ф. Чапанов, Е. Димитров, Т. Воденичарова, Л. Станева, Л. Борисова, В. Михайлова, И. Гечев, У. Борисова, М. Хубенов, С. Гюзелева, С. Савова, П. Михайлов, Т. Дамянова, Д. Филипов, Г. Владайчева, М. Вутова, М. Костова, С. Димитрова, Т. Чапанова и Г. Атанасова, подадена чрез процесуалния представител адв. Цеков, срещу решение 7903/21.12.2022 г., постановено по адм. дело 10743/2020 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата им против заповед РИВ20-РА50-4/13.10.2020 г. на главния архитект на район Изгрев при Столична община в частта, с която е разрешено изработване на ПУП-ПР за УПИ IV-1474,кв.74,м. Изток- Изток-2ч и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдебното решение е постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и допуснато съществено процесуално нарушение, довело до неизясненост на въпроса за регулационния и застроителен статут на УПИ IV-1474,кв.74. Излагат се и доводи по същество за нарушения разпоредбите на чл.22 и чл.62а, ал.1 от ЗУТ, чл.59 ЗОбС, чл.10 и 12 във вр. с §1,т.3 от ЗУЗСО и чл.110, ал.5 ППЗТСУ. Претендира се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и решаване на спора по същество и алтеративно връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на разноски. Подадени са и две частни жалби срещу решението в частта, с която оспорването на заповед РИВ20-РА50-4/13.10.2020 г. на главния архитект на район Изгрев при Столична община в частта, с която е разрешено изработване на ПУП-ПЗ за УПИ IV-1474,кв.74,м. Изток- Изток-2ч е оставено без разглеждане и производството е прекратено, поради липса на активна процесуална легитимация на жалбоподателите И. Дончев, М. Чакалова, Ф. Чапанов, Е. Димитров, Т. Воденичарова, Л. Станева, Л. Борисова, В. Михайлова /частна жалба от 20.01.2023г./ и И. Гечев, У. Борисова, М. Хубенов, С. Гюзелева, С. Савова, П. Михайлов, Т. Дамянова, Д. Филипов, Г. Владайчева, М. Вутова, М. Костова, С. Димитрова, Т. Чапанова и Г. Атанасова /частна жалба от 18.01.2023г./. Претендира се отмяна на решението в прекратителната му производството част, която е с характер на определение, като неправилно и връщане на делото за произнасяне по същество. Ответникът главен архитект на район "Изгрев" при СО, чрез процесуалния си представител юрк. Петкова, оспорва касационната и частните жалби и моли за оставяне в сила на решението изцяло, като съобразено с вида на акта по чл.135 ЗУТ и специфичния обхват на преценката за законосъобразност на процесната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците М. Михайлов и С. Михайлова, чрез адв. Таков, оспорват основателността на касационната жалба и на двете частни жалби с доводи за законосъобразност и обоснованост на решението както в отхвърлителната му оспорването част, така и в прекратителната производството част. Молят за потвърждаване на решението изцяло. Претендират разноски . Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и предлага да се остави в сила решението в неговата цялост като постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Допустими са и двете частни жалби, подадени от лицата - касатори в настоящето производство срещу същото решение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата им срещу заповедта, в частта за разрешеното изработване на изменение на ПУП-ПЗ. Разгледани по същество касационната жалба и двете частни жалби са неоснователни по следните съображения: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на настоящите касатори срещу заповед РИВ20-РА50-4/13.10.2020 г. на главния архитект на район Изгрев, СО, с която по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ е разрешено изработване на ПУП-ПРЗ за УПИ IV-1474,кв.74,м. Изток- Изток-2ч, с промяна на западната граница на УПИ IV - 1474 по имотни граници на поземлен имот с идентификатор 68134.802.2311, като се образува нов УПИ IV 2311 за общо жилищно строителство и подземни гаражи. Установено е, че промяната на границата навлиза с 2 кв.м. в съседния УПИ I, в който оспорващите притежават ограничени вещни права, което ги определя като заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал.2,т.1 ЗУТ, но само по отношение на ПР, тъй като по отношение на ПЗ не е налице нито една от хипотезите на ал.2,чл.131 ЗУТ. С оглед на това е приета за процесуално допустима жалбата само в частта, с която с процесната заповед е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП-ПР, а в останалата част жалбата е оставена без разглеждане и производството в тази част е прекратено. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед в частта за ПР, първоинстанционният съд е приел, че е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е, че с допуснатото изработване на проект за изменение на ПУП ПР се цели привеждане на имотните граници в съответствие с кадастралните /за имот с идентификатор 68134.802.2311/ без да се предвижда промяна в предназначението или различи показатели на застрояване от тези по влезлия в сила ОУП на Столична община. Изложени са подробни мотиви за двуфазния характер на производството по изработване и одобряване изменение на ПУП и във връзка с това частична неотносимост на доводите за незаконосъобразност на оспорващите. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка и съобразяване на релевантните доводи на страните, административният съд е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед в частта, с която е разрешено изработване проект за изменение на ПУП-ПР. Обоснован и изведен при правилно тълкуване нормата на чл.131 ЗУТ е и изводът за частична недопустимост на оспорването. Процесната заповед е издадена на основание чл. 135, ал.1 и 3 от ЗУТ и с нея е допуснато да се изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ IV-1474,кв.74,м. Изток- Изток-2ч, с промяна на западната граница на УПИ IV - 1474 по имотни граници на поземлен имот с идентификатор 68134.802.2311, като се образува нов УПИ IV 2311 за общо жилищно строителство и подземни гаражи. Тази заповед не е определена като обжалваем индивидуален административен акт от законодателя, а от съдебната практика на Върховния административен съд като кръга на имащите правен интерес от обжалването й страни не е идентичен с кръга на заинтересованите лица по чл.131 ЗУТ. Правният интерес за оспорване на заповед за разрешаване изработването на проект на изменение на ПУП по чл.135 ЗУТ е обвързан единствено с обстоятелството, че се спира прилагането на действащия устройствен план в частите, за които се отнася допуснатото изменение със заповедта чл.135, ал.6 ЗУТ. Именно поради това, заинтересовани от оспорването на заповедта са само собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имоти, попадащи в обхвата на допуснатото за изработване изменение на ПУП. От наличната по административната преписка документация и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява по безспорен начин, че разрешеното изработване на проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ IV-1474,кв.74,м. Изток- Изток-2ч, засяга съседния УПИ I, поради което оспорващите заповедта се явяват заинтересовани страни да я оспорят в частта за разрешеното изработване проект за изменение на ПР. Заповедта в частта за ПЗ не рефлектира негативно в правната сфера на оспорващите, тъй като конкретните показатели на застройките в УПИ IV-1474 ще бъдат предмет на бъдещо одобряване с крайният административен акт, завършващ процедурата по изработване и одобряване изменението на ПУП заповедта за одобряване на разрешеното с процесната заповед изменение на ПУП ПРЗ на някое от основанията по чл.134 ЗУТ. Процедурата по чл.135 ЗУТ е предварителна процедура, поради което законосъобразността на издадената заповед по чл.135, ал.3 ЗУТ е обвързана единствено с преценката дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 от ЗУТ, налице ли е скица мотивирано предложение за изменението, и съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията и с ОУП на населеното място. Конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, на които е поискано изменението на ПУП и които следва да послужат като основание за издаване на окончателната заповед за одобряване или за отказ на изменение на ПУП са ирелевантни в това производство. В този предварителен етап, който подготвя същинското производство по изработване на проект за изменение на ПУП, правното основание за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ не е задължителен елемент, но органът може да го посочи като изискване при изработване на проекта за ПУП така, както е направено и в процесния случай с изричното посочване на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В тази процедура се постановява акт, който следва да определи само най-общите условия за предстоящото изменение, поради което обосновано не са разгледани от административният съд доводите по същество за конкретните показатели на разрешеното изменение на ПУП във връзка със сочените от оспорващите нарушения на разпоредбите на чл.22 и чл.62а, ал.1 от ЗУТ, чл.59 ЗОбС, чл.10 и 12 във вр. с §1,т.3 от ЗУЗСО и чл.110, ал.5 ППЗТСУ.. С оглед на горното, правилно обжалваното решение е мотивирано с наличие на надлежно сезиране на административния орган от съсобствениците на УПИ IV-1474 , с представено мотивирано предложение за исканото изменение, документ за собственост и скица. Приетите по делото съдебно-технически експертизи установяват съответствие на поисканото изменение на ПУП-ПР с изискванията за устройство на територията и ОУП на Столична община. Конкретните параметри на изменението, както и правното основание ще бъдат конкретизирани на следващия етап - при изработване и одобряване на проекта за изменение на ПУП. Неоснователен е доводът по касационната жалба, че действащия ПУП за УПИ IV-1474 не е този, одобрен със заповед РД-50-09-486/1999г. на главния архитект на София, тъй като заповедта е отменена в частта за този УПИ. Представеното решение от 21.11.2005г. по адм.д. 2547/2004г. по описа на СГС не е влязло в сила и не се ползва от силата на присъдено нещо, с каквато се ползва , както правилно е приел административния съд по реда на чл.177, ал.1 АПК съдебното решение за отмяна на Решение 241/16.04.2009г. на Столичен общински съвет, вкл. в частта за кв.74, в който процесния УПИ IV-1474 попада и е бил отреден в УПИ VII- за озеленяване. С оглед очертания по-горе обхват на контрола за законосъобразност на процесната заповед, издадена по реда на чл.135 ЗУТ, се явява неоснователно и възражението по касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение чрез недопускане на въпроси към експертизата. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Относимите доводи и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите съдебно-технически експертизи са обсъдени заедно с останалите доказателства и кредитирани правилно и обосновано. Предвид изложеното , обжалваното решение в неговата цялост се явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и надлежно и своевременно заявените претенции за разноски от ответниците, касаторите дължат поравно реално направените разноски в настоящата инстанция, както следва: 1. в полза на Столична община, 150лв юрк. възнаграждение ,определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ и 2. в полза на М. Михайлов и С. Михайлова адв. възнаграждение в размер на 3000лв /2500лв плюс 500лв ДДС/, договорено и надлежно внесено. Направеното от процесуалният представител адв. Цеков на касаторите и частни жалбоподатели, възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалният представител на ответниците М. Михайлов и С. Михайлова се явява основателно. Тези ответници са с идентичен правен и процесуален интерес като съсобственици на УПИ IV-1474 и заявители на изменението на плана по реда на чл.135 ЗУТ, поради което адв.възнаграждение следва да бъде редуцирано до ½ ,т.е.до размер на 1500лв, с включено ДДС. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,